божник. б) Човек, който не вярва в осъществяването на нещо; неверник. Седем години той [Левски] обикаля България..; противостоя на препятствията, убеди неве-рующите. Ив. Вазов, Съч. VI, 73.
О Неверующ Тома. Остар. Книж. Неверен (неверни) Тома, неверник Тома. И ако някой неверующ Тома възрази: Ами как тъй бе, бае Стойко? Т. Влайков, Съч. III, 255. Елате от четири страни и гледайте сега, и уверете се вие неверующи Томовци, че българский народ не се е изродил, че той и днес е народът на Крума, на Самуила и на Асена. НБ, 1876, бр. 18, 70.
НЕВЕСЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който изпитва мъка, има грижа, неприятност и е без настроение; нерадостен, безрадостен, тъжен. Противоп. радостен. Гледаше си работата Маврата, но нещо го мъчеше. Ходеше невесел, попрегърбен. А. Станоев, П, 120. Тоя път, като никога, тя завари и майка си някак угрижена и невесела. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 233. Димо чорбаджи погледнеше понякога невестата и като я видеше умислена, невесела, станеше мъчно на сърцето му. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 392. Еднаж Ружа по-рано се / от хорото върна, / нещо беше невесела, / нещо бе ка-хърна. Ц. Церковски, Съч. II, 264-265.
2. Който изразява или съдържа тъга, меланхолия, загриженост и под.; нерадостен, тъжен, печален. Противоп. радостен. Изпуснатата гайда издаде последен, слаб и печален тон, наоколо настана глухо, невесело мълчание. П. Вежинов, НС, 47. Учителят стоеше настрани и гледаше. Тъмнината криеше лицето му, по което играеше невесела усмивка. А. Страшимиров, К, 7. Накла-деният огън запращя и осветли загорелите лица на седмина души грънчари с набръчкани чела, невесели очи. А. Каралийчев, СР,
34. Зима дойде, сняг захвана, / .. А по пътят, виж, треперят / и с невесели лица / ходят хлебец да намерят / сиромашките деца. И. Р. Славейков, Йзбр. пр I, 322.
3. Който с вида си предизвиква тъжно или неприятно усещане, който не радва; нерадостен, безрадостен, тъжен, печален. По ливадите.. са разположени., тилови части.. Човешките потоци се оттичат обратно там, отдето са тръгнали. Невесела картина, в която няма ни величие, ни трагизъм. Л. Стоянов, X, 124. Усмивката ти бе очарователна. / Очите, къдрите ти — всичко помня! /.. / Душата ми бе пълна с чувства смесени: /любов и гордост. —/Гордостта, че ето / и в нашта бедна улица невесела / е цъфнало такова чудно цвете. Хр. Радевски, ВН, 56.
4. Прен. Който е свързан с неприятни преживявания или събития; нерадостен, безрадостен, тъжен, печален. Противоп. радостен. И в ума й наместо напредните, макар и неопределени, ала се пак светли и приятни мечти, сега се роеха тъжни и невесели мис-ли. Т. Влайков, Съч. II, 160. Шестдесетго-дишнината буди у някои рожденици невесели чувства. А. Гуляшки, ДМС, 16. Сънувах те и тая нощ: стоеше / замислена, безмълвна, тъжна ти / до мойто прозорче и цяла беше / потънала в невесели мечти. К. Христов, Мис., 1896, кн. VI, 440. Невесел спомен. Невесела история. Невесели новини. Невесело настроение. //За период от време — който е изпълнен с неприятни, нерадостни събития или преживявания; безрадостен, нерадостен, тъжен, печален. Противоп. радостен. В широките май неприветливи стаи на грамадното здание, което сега носи име "Училище „Алеко Константинов“, е минало невеселото детинство на най-веселия български писател [Алеко Константинов].П. И. Славейков, Събр. съч. VI (1), 114. Бръмченето на врътеното в самотните й часове не беше като по-напред сладка песен, а тъжна приказка за невеселите дни, които лоши и завистливи хора докарват на прогледналото сираче. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 244. Той се ровеше в спомените си от оная невесела пролет,.., до това щастливо лято. Цв. Ангелов, ЧД, 241.
5. В който няма радост, удоволствие; безрадостен, нерадостен. Така редът в манастира беше от добър по-добър, макар животът да беше отруднен, стегнат и невесел. Д. Немиров, Б, 193. Опитваше се да походи из двора,.., лениво и без желание,.. На едно цяс&ю той спира невеселата си разходка. Й. Йовков, АМГ, 163. Вельо даде един превъзходен обяд на гостите си, само на мъжете.. Угощението беше невесело, ако и да попиха множко. Ив. Адженов, ВК (превод),
43. // Който не предизвиква смях. Колко бедствия, трагедии / чезнат, дири не оставят, /и невесели комедии /в мрака глухо се заравят! Ив. Вазов, Съч. IV, 42.
6. Прен. Разг. За време, природа — който е облачен, дъждовен, без слънце; мрачен, навъсен. Каулбарс напусна София на 8 ноември. Денят бе невесел, един мрачен ноемврийски ден на София. С. Радев, ССБ II, 473.
НЕВЕСЕЛО нареч. 1. Без радост, с чувство на тъга, неудоволствие; нерадостно, тъжно, печално. Противоп. радостно. Близо половината от селските люде работеха на това гумно, безспирно, мълчаливо, невесело,.. Рядко ще се чуе човешки глас, едва-едва ще промълви някой по две-три думи. Д. Талев, И, 11-12. Народ, който има своята Бузлуджа, не би трябвало да мисли невесело за своя утрешен ден. С. Северняк, ИРЕ, 341. — Нее на хубаво това — рече невесело агрономът Раденков, когато събеседникът му свърши. Б. Обретенов, С, 11. Марко по горица шета, / бойно копие поло-жито носи, / остра сабля по калдърми влачи, / вредън Шар ко невесело езди. Нар. пес., СбНУ ХЫХ, 16. Гледам невесело. Живея невесело.
