2. С гл. съм, ставам и др. а) Означава, че някъде, в нещо няма радост или приятно, добро настроение; тъжно, скръбно, нерадостно. Влажна мъгла падаше над него [полето], като злокачествено изпарение.. Навсякъде беше грозно, невесело и студено. Полето беше мъртво. Елин Пелин, Съч. V, 37. Колкото пд на добре отиваха пролетните полски работи, толкова по-невесело ставаше в душата на бригадира Голям Крушко. Б. Обретенов, С, 145. б) С лич. местоим. в дат. Означава, че някой не изпитва радост, че някой е тъжен, в лошо настроение; нерадостно, т'Ьжно. Който седи празен, нему е мъчно, досадно и невесело. С. Радулов, НД, 17.
НЕВЕСЕЛОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Състояние на невесел. Щом почнеше да ся разговаря, неговата невеселост ся разнасяше. С. Радулов, НД, 133.
НЕВЕСОМ, -а, -о, мн -и, прил. Остар. Книж. Безтегловен. Далеч засилва дъга. Светът се отдръпва някъде, съвсем безсмислен и ненужен. Телата изведнъж загубват плътта си и стават невесоми. К. Константинов, ПЗ, 206. За да обяснят причината на светлината, в старо време мислеха, че светливите тела изпущат от себе си твърде тънки частици от невесома., материя. Ив. Гюзелев, Физ. 1874, 243.
—От рус. нснесомый.
НЕВЕСТА Вж. невяста.
НЕВЕСТИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на невяста (невеста); булчин. На втория ден стрина Венковица изпрати младите да идат на гости у невестината майка. Т. Влайков, Съч. I 1925, 249. Деверът, който носеше след младоженеца един голям оловен ибрик с ракия, налея втората чашка, която беше подадена на невестиния баща. Л. Каравелов, Съч. IV, 249. Заспал Левент Груйо / на невестини скути; / невестата го скориваше: / — Стани, стани, Левент Груйо! Нар. пес., СбНУ XXIX, 21.
2. Който се отнася до невяста (невеста); невестински, булчински, булчин. Тая жена беше селянка и седеше на земята... Млада, мурголика,.. — и напето пременена, без бялата невестина забрадка. Ив. Вазов, Съч. VIII, 129: Па се премени Тодора / у невестина премена. Нар. пес., СбВСтТ, 1062. Невестина риза.
3. Като същ. невестини мн. Домът и семейството на невяста (невеста). И заръча й се и на невестини си да даде, и нам отделне ня-що. Т. Влайков, Съч. II, 282. Най-подир влиза и деверът. Той още от къщата на зетя е препасан с дълъг яглък, а у невестини му препасват още един. PH, 1911, кн. 5-6, 170. невестино ср. Диал. Кърваво петно на булчинска риза от първата брачна нощ като знак за девственост на невястата (Т. Панчев, РБЯд).
Който се отнася до невяста (невеста); невестин, булчински, булчин. Венчаха я в селската ù носия.. И като сложиха невестинския венец и булото на главата й, не можеха да се нагледат людете на нейната хубост. Д. Талев, И, 380. В една от горните стаи седеше Мария в невестинската си премяна и с наскърбено сърце слушаше далечния шум на веселбата в бащината къща. К. Петканов, ДЧ, 284. Що-току сватовете пристигнат у невестинската къща, нейните роднини,.., излизат им насреща на пътната врата. СбНУКШ, 66. Чио оро най-убаво? / Невестинско най-убаво. Нар. пес., СбНУ XL, 393. Невестински дар. Невестински наниз.
НЕВЁСГИЦА1 ж. Умал. галъов. от невяста (невеста); булчица1. — Бедната Елка, хубавата невестица, на какво е заприличала! Елин Пелин, Съч. III, 73. На завоя се показа сухолика млада жена, яхнала муле, и чернобрад, потурлив мъж,.. — Видя ли го?..
— По-лани той яздеше, а невестицата му се петлаеше след него. Н. Хайтов, ПП, 140. Се пофали младоженец / во дружина оженени: / — Я си имам невестица / како горска яребица. Нар. пес., СбНУ XXIX, 26.
НЕВЕСТИЦА2 ж. Диал. Невестулка, байнова булчица; невестка, царева невяста (невеста), царева невестулка. Да убиеш царе'а невестулка (невестица) било грехота. СбНУКШ, 264.
НЕВЁСТИЦА3 ж. Диал. Калинка1; ка-линка-малиика, божа кравица, господьова момичка, даскалче2, кукумара2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕВЕСТКА ж. Диал. Невестулка, байнова булчица; невестица2, царева невяста (невеста), царева невестулка.
— Or Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕВЕСТУЛКА ж. 1. Дребен хищен бозайник от семейство порови с източено тяло, дълго 13-28 см, с къса гъста червенока-фява козина и бели крака. Mustek nivalis. Изведнъж на пътечката се появи ловка, бърза невестулка, толкова увлечена в лова си, че не се побоя даже от човека. НТМ, 1971,кн. 7, 54- Невестулката се изправи на задните си крака, завъртя малка главичка насам-натам и се гмурна под храста до синора. Д. Марчевски, ДВ, 110. Невестулката е най-малката от поровите животни. П. Петков, Сп, 66. Невестулката не е отров-на. Но тя е хищник и много силно хапе. ПН, 1934, кн. 1, 16.
2. Кожата на този бозайник. Шапка от невестулка.
3. Само мн. Род хищни бозайници с дребно източено тяло. Mustela. Много близки по устройство и биология на Златките са представителите на групата родове невестулки. Кр. Тулешков, ХЖ, 47.
О Царева невестулка. Диал. Невестулка, байнова булчица; невестица2, невестка, царева невяста (невеста). Да убиеш царе'а не-
НЕВЕСТИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
