ва, Г, 107. При това денят е такъв, не е невероятно да дойде [в Центъра] някой от американските посетители, които обикновено минават само в събота. Б. Райнов, ГН, 156. Последньото наше мнение, че бош-наците и българите са дале поддръжка на херцеговинците, може да се види някому чу-дно и невероятно. НБ, 1877, бр. 71, 273. Невероятно /е да се ослепят толкова много / хора вкупом и наведнъж! / Но хронистите на Василий / разказват колко е бил разгневен / императорът срещу тези воини. Н. Драгова, КО, 15. // Като възклицание — за означаване на много силно учудване или недоверие. Сергей пак взема вестника и като прочита още ред, — хвърля го: — Невероятно! Анна: — Какво? Сергей: — И барикади вдигнали! — Цяла революция! Ив. Ки-илов, Ж, 31.
. По особен, необикновен начин; особено, необикновено, необичайно. Неговите [на веществото] атоми бяха така невероятно разположени в пространството, че направо противоречеха на химическите закони. К, 1967, кн. 7, 3.
3. В най-висока степен; много, необикновено, изключително. Тя е мъничка, крехка, с невероятно сини очи. Др. Асенов, ТКНП, 126. Всички заслуги за неговото бързо оздравяване бяха приписани на мене и от това авторитетът ми невероятно порасна. П. Вежинов, ЗНН, 157. Пролетта е невероятно далеч, сякаш тя никога повече няма да се върне тук, по двата бряга на Марица. К. Странджев, ЖБ, 139. Недалеч от нас видях войник,.. Нямаше и долни дрехи, защото под невероятно изпокъсаните му панталони и куртка се виждаха места от голото му тяло. П. Славински, МСК, 54. Лицето му беше невероятно грозно: разкривено, със силно издадени скули. Г. Райчев, Избр. съч. II, 180.
НЕВЕРОЯТНОСТ, -тта, мн. -и, ж.
1. Само ед. Качество на невероятен. Особено оживени бяха нашите разговори около момента, когато Гроздан се одрасква на венеца и вижда капки кръв върху челотои на Исуса. Тоя момент бе обработен от Йовкова напълно реално, без каквато и да било сянка от невероятност и тенденциозност. СбАСЕП, 364. Де е баснята и невероят-ността на такова едно собитие, за които ни говори критикът? Г. Кръстевич, ОДК,
33.
2. Рядко. Невероятен, невъзможен факт, случка, постъпка. Невероятностите, потайностите и общата условност на повествованието не са били пречка за читателя, за да може той, четейки повестта, да си дава сметка и за реалните условия на живота. Г. Константинов, ПР, 30.
О До невероятност. Книж. В изключително висока степен; невероятно, изключително. Живо участие зимаха в горестта й и Чака-лов, и Недялка, възмутени дълбоко от
жестоката до невероятност постъпка на Трайчева. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 47. Липсата на книжнина изостряше народната памет до невероятност -.., че дори нямаше обяснение как българският език извървя пътя от църковнославянските писмена до Ботев. С. Сивриев, ЗСБ, 163.
HEBÈPCTBO, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Качество или проява на неверен (в 4 знач.); невярност. В 1357 година турците нахълтаха във всичките изпразнени градове,.. Напразно се е оплаквал Кантакузин на Орхана за неверството Сюлейманово. С. Бобчев, СОИ, 18-19. — Заклевам ти ся, че преднийт ден, в който ся уведомих за неговото към мене неверство, можах да ся обзаложа за чистотата и предаността му. П. Р. Славейков, ЦП III, 29. Кортес отпусна затворените началници, люто ги смъм-ра за неверството и коварството им. П. Кисимов, О А I (превод), 88.
2. Неверие, безверие. Противоп. вяра. П. Защо не можеше [Христос] да направи там много чудеса? О. По причина на неверството им; не че той нямаше сила,.., но като не веруваха в него, не доводяха при него болните си да ги изцели. КТЕМ, 277. Паднаха на Коломбовите крака с чувство на осъж-дание. Молиха го да прости невежеството, неверството и дързостта им. П. Р. Славейков, СК, 61.
HEBÈPT, мн. няма, м. Спец. Вид бод за подшивайе, подръбване, при който конецът хваща последователно двата ката на плата, образувайки зигзагообразна линия. Подши-вен бод (неверт). Шие се отдясно наляво, като конецът се закрепва в прегъвката на подгъва, прокарва се диагонално, вземат се 2-3 насрещни нишки и пак се връща към прегъвката. Н. Афлатарлиева и др., ТДО,
30.
— От рус. навсрт(ка) 'навиване'.
НЕВЕРУЮЩ, -а, -о, мн. и, прил. Остар. Книж. 1. Невярващ, нерелигиозен. Най-не-верующият човек би коленичил пред него [покойника] и аз чувствувах едно безумно желание да извикам: „0, нещастнико, нямаш ли вдовица, сестра, приятел, който да дойде да се прости с тебе?“ Пряп., 1903, бр. 11, 3. Со стотини верующи поклонници и неверующи зяпачи из ден в ден идат и ще идват да гледат реликвите, завещани от тези, които ги няма вече. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 39.
2. Който не вярва в нещо, проявява недоверие към нещо. За да потвърдят своите велики открития [за назначението на жената] и да уверят неверующето човечество в справедливостта на своите заключения, mue [моралистите] ни привождат тексти из свещеното писание и из гръцката и римската истории. Знан., 1875, бр. 13, 202.
3. Като същ. неверующ м., неверующи мн. а) Човек, който не вярва в Бога; атеист, без-
