5. Нар.-поет. Нещо (обикн. болеет), което носи зло, нещастие. Чумо, пуста чумо, пуста невернице, / с девет братя дойдох, без един останах. Нар. пес., СбНУ IV, 63.
НЕВЁРНИЧЕ, мн. -та, ср. Рядко.
1. Умал. от неверник; дете или младеж неверник.
2. Църк. В християнския ритуал при кръщаване — дете, което още не е кръстено в християнската вяра. На връщане от черквата мама го посрещнала с мокри очи. — Не-верниче го поех, християнче ти го давам, — продумал кръстник Йоаким и щом протегнал ръце да ме подаде, препънал се на прага и паднал. А. Каралийчев, ПГ, 117.
НЕВЁРНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до неверник. В свещените книги е казано,.., че над корана ще да стъпи невернически крак. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1377.
НЕВЕРОЯТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който изглежда невъзможен, за който се допуска, че не може да стане или да съществува. В София го чакаше невероятна новина: Найден се женеше. В. Генов-ска, СГ, 138. Всичките тия разкази, един от други по-невероятни и изумителни, хвърляха ново освещение върху моралната сила на дякона и прибавяха нови зари на ореола. Ив. Вазов, Съч. XII, 165. Толкова бяха изпатили [евреите], та всичко хубаво й се виждаше [на Стела] невероятно. Ем. Коралов, ДП, 104. Сичко, което са върши от няколко време на Босфора, е толкова удивително, толкова невероятно, щото сякаш че е сън,.., а не действителност. НБ, 1877, бр. 71, 274. Невероятно събитие. Невероятна история. Невероятен слух.
2. Който никак не подхожда за нещо или не съответствува на нещо; странен. На невероятни места из балкана ще видиш села. Като че ли българите упорито са търсили най-измитата земя, най-изветрените скали, за да посадят там село. В. Мутафчиева, ИКМ, 28. И аз трябваше да извъриш операцията при невероятни условия — без светлина, със съвсем малко хирургически инструменти. П. Вежинов, ЗНН, 14-15. Басовият му глас, съвсем невероятен за неговото телосложение, отекна глухо в препълнения клуб. Ем. Станев, ИК I и II, 64.
3. За език — който не се владее в нужната степен и звучи странно; лош, невъзможен. На невероятен италиански език попитахме колко лирети ще струва една разходка с гондола до центъра на града. Ив. Мирски, ПДЗ, 122.
4. Който е необикновен, предимно поради висока степен на положителните си качества; изключителен. Цял ден скитах из тоя невероятен град [Венеция], сядайки от време на време да почина на някоя пейка по малките площади пред църквите. К. Константинов, ППГ, 222-223. Двете жени си шушукаха,.. Позната на продавачката държеше в ръка бански костюм с невероятен оранжев цвят. Ем. Манов, БГ, 33. Те пиеха със поглед ослепен / подир нависналата нощ зловеща / изгрелия невероятен ден. Бл. Димитрова, Лил., 261. Невероятно изпълнение на Моцарт.
5. Който е извънредно голям, силен по степен на проява; изключителен, огромен, небивал. Нахлуването и настъплението в Тракия ставаше с една^невероятна стреми-телност и бързина. И. Йовков, Разк. III,
100. Той бе приковал поглед в жената, която все със същото невероятно спокойствие подаде ръка на детето. Ем. Манов, БГ, 58. Шаро беше много здраво селско куче — от най-добрата овчарска порода беше той
— но колкото пд се дърпаше, толкова телът пд се врязваше във врата му. Изгори го невероятна ярост — законната ярост на безсрамно измамените. Д. Цончев, ОТ, 129-130. Бръмченето на ония, дето четат, и тези чудновати песни, изпълват цялата стая с невероятен шум. Т. Влайков, Пр I, 144. Невероятен успех. Невероятен шанс. Невероятна сила. Невероятна жестокост. Невероятен размер. Невероятна болка. II Голям, многочислен, многоброен. Ако споменете пред някой бразилец името на председателя на бразилската република, той ще започне веднага да ви разправя такива невероятни подробности за него, като че му е най-интимният приятел или най-малкото — частен секретар. Св. Минков, ДА, 51. Толко олово отгде да се вземе?.. Отгде да се икономиса толкава една невероятна сума за всичкия покрив църков-ний с олово? Н. Рилски, ОМР, 70-71. Невероятно множество.
6. Като същ. невероятното ср. Нещо, което не може да се допусне, което изглежда невъзможно, неосъществимо. Блъснал [морякът] с крак кучето и хванал дръжката на вратата. Тогава се случва най-невероятно-то: със страшна бързина кучето се хвърлило през затворения прозорец, разбило стъклото и изскочило вън от килията. К. Кюлявков, СПП, 28-29. Хората изглежда, че имат слабост към мистичното и невероятното. Й. Радичков, СР, 85-86. Бяхме като братя. И ето, постъпихме в министерството и там се случи невероятното. Той,.., изведнъж и при най-благоприятно стечение на обстоятелствата в личния си живот постъпи като последен еснаф. А. Гуляшкй, ДМС, 190.
— От рус. невероятный.
НЕВЕРОЯТНО нареч. 1. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и др. и следв. изр. със съюзи да, че. Означава, че не се допуска нещо да съществува или да може да стане, да се случи. Часът е още девет, а жегата е страшна. Изглежда невероятно, че оттук нататък, до пладне, тя би имала с какво повече да расте. Л. Михайло
