заслони / бездънното небе на мойто време / и то ми праща днес нощи и дни. Д. Дебеля-нов, С 1936, 30. // Разш. Състояние на унес, липса на мислене, на пълно осъзнаване на действителността. Все дохожда на прозореца / ясний ден и все я гледа [жената]; / що стои с очи затворени / като в сън, като в неведа. Д. Габе, ЗП, 9.
НЕВЕДЕНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Обикн. с предл. в. Незнание, неосведоменост. — Как може,.., един седемхиляден град без свой печатен орган? Где ще се развиват и разясняват културно-стопански-те въпроси? Докога ще държим в неведение широките народни маси? Чудомир, Избр. пр, 282. Специално за положението в България той [Александър III] бе в голямо неведение. Когато княз Александър му нарисува тая мрачна картина на анархията, владеюща в княжеството, той остана изненадан. С. Радев, ССБ I, 258. Заселили де на онова съще място.., където бил обесен Игуменът, за спомен,.., на когото турили и името на новото си село: "Игуменджеа не „Гюмендже“, както от неведение някои го пишат. К. Шап каре в, Р, 23. // Невежество, наивност. — Болея, сине Симеонов, когато гледам как в неведението си отроците пият от еретическата отрова. М. Сми-лова, ДСВ, 45. — Такова нещо е и красотата. — Какво нещо? — Хм, мило неведение и сладост за душата. Ем. Станев, ИК II, 76.
— Рус. нснсдсние.
НЕВЕДНЪЖ нареч. Не един път, веднъж; много пъти, многократно. Познаваше този град. Бе идвал неведнъж тук. Вл. Свинтила, СЗЗ, 199. Хитов трудно понасял раздялата с жена си и неведнъж слизал от гората, за да се срещне с нея. Н. Ферман-джиев, РХ, 47. Около тази крепост .. неведнъж са ставали боеве между българи и гърци. Ст. Михайлов, ЕБС, 153-154. Бях син, най-верен син на Балкана / и неведнъж огромната му гръд / спасявала ме е от бури и смърт, / правела ме е по-твърд от стомана. Д. Пантелеев, ТЗ, 59.
— Други (остар. и диал.) форми: н&сднъж. нйед наж, нбиеднажи (остар.) неведнъжд.
НЕВЕДОМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж.
1. Който е непознат, неизвестен, тайнствен. Зад мен се блъсна от неведома сила стар, гнил вратник и прискърца от болка. Елин Пелин, Съч. V, 61. Домакинът, който стои до огнището и чертае в пепелта с клечка неведоми знаци, повива глава да каже нещо. П. К. Яворов, ХК, 123. Не се присмивай на нещастието другиму, защото е на всичките человеци общо и щадтие, и нещастие; и в будущее неведомо. И. Стоянович, ДСС (превод), 78. Помогни ми да преплувам не-преплувани морета / и да видя чудесата на неведоми страни. Хр. Ясенов, Събр. пр, 40. Зад сивия облак на утрешний ден / неведом бе нашият път; / умът не прозираше — тръне ли там / или теменуги трептят. Хр. Смирненски, Съч. I, 9.
2. Който не е установен или обяснен от науката и е неразбираем за съзнанието, свързан е с интуицията и под.; непонятен, тайнствен. Хармонията в поезията сигурно има своята алгебра. Математиците могат да я открият, те са невероятно умни. Но освен хармония има и нещо друго, което е неведомо. П. Матев, ПОС, 125. Слабият човешки род не бива да се пъха лекомислено между неведомите сили на вселената. П. Вежинов, НБК, 360. По какви неведоми пътища на човешката душа Дафина усещаше мислите му! С. Северняк, П, 46. И кой знае защо, нали са неведоми изворите на чувствата, в душата му отново долетяха.., ония мили звуци, с които беше се събудил заранта. А. Гуляшки, ДМС, 33.
3. Като същ. неведомото ср. Съвкупност от непознати, неизвестни, неизучени сили, явления, факти. Паметта записва вярно всичко, а умът се опитва да схване, обясни, раз-съди неведомото, далечното, тайната. Сл. Боянов, СК, 18. И се замислих за пръв път върху човешкото преклонение пред неведомото, как то обезоръжава воля и мисъл, за да успокои духа. Ем. Станев, А, 91.
НЕВЕДОМО нареч. Остар. Книж. Обикн. с гл. съ м. Неизвестно, неясно. И Ге-оргий убо благочестивий цар болгарский.., и Ирина царица негова, представиха се и двамата.., а трите нихни чада Стефан, Мария и Анастасия неведомо е какво станаха. Хр. Павлович, Ц, 71.
НЕВЕДУЩ, -а -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който не разбира, не схваща нещо и не се отзовава, не реагира на нещо или някого. А той [Теодосий] стоеше безпомощен, неведущ и плах — ни уста отваряше, ни с молитва се обръщаше към Бога, сякаш самичък разбираше, че никой не можеше да помогне. Ст. Загорчинов, ДП, 286. Жизнерадостна и засмяна, [любимата] учудена и не-ведуща, „тя“ не го чува, когато я „зове и стене“. М. Кремен, РЯ, 324.
НЕВЕЖ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Койтб е неук, неграмотен или малообразован; прост, необразован, невежа. Противоп. образован, просветен. Религията за невежите и неграмотни крепостни селяни била не само глав-ната, но и единствена духовна храна. Б. Спасов и др., МП, 8. Колко за нас е тежко и мъчно, когато родителите ни ся отричат сега да ни държат в училището.. Следователно и да останем прости и невежи? АНГ
1, 82. Но трябва да работим и умствено,..; защото инак остаяме слепи, неучени, невежи и за света съвсем непотребни. С. Радулов, НД, 15.
2. Който не е запознат добре с нещо, не е подготвен в някаква област; несведущ, некомпетентен, невежа. Противоп. подготвен, сведущ, компетентен. На различни мес
