шитба, то за ядене и за сън време не остава, та за кандила ли ще мислим. Лма на,.., разправяй им небъдници и те ще те зяпат и слушат, догде им прегорят тенджерите на огъня. Чудомир, Избр. пр, 293. А между тях и бреговете ближни — / гъмжило ладии, мравунеци пълзят. / Завчас цял почерня брегът. / Иди стигни ги с топчетата горски. / Чудовищата морски / разбират, че небъдница е то. К. Христов, ЧБ, 328-330.
НЕБЪЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е български, който е свързан с друга, чужда народност, език и под. Бори се загледа удивен в младежите, които носеха небългарски имена. И. Вълчев, СКН, 44. Списовачът на Ръководството за правя-ние вино е употребил в текста и млого други небългарски думи. Ив. Богоров, КП, 18/4, кн. 1, 5. Кой не знай българските работи, може., да помисли, че в Русчук бълга-рете имат небългарски училища. ЦВ, 1857, бр. 333, 151-152.
2. Който не е присъщ за България и българите по характер, съдържание, външен вид и др. Поезия космополитична, студена, не-българска,.., чужда на българския дух. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 10. Черният цвят на очите и косите, плътният глас и тая жълта рокля, облечена на голо върху гъвкавото й тяло, й придаваха нещо не/българско. Г. Мишев, ЕП, 154.
НЕВА, зват. нёво, нёве, ж. Диал. Невеста. Излез, излез, дърта бабо, / че ти водим млада нева. Нар. пес., СбВСтТ, 180. Мари неве,..не ту рай китки шарени, / да не тъжи майка за нея. Нар. пес., СбНУ VI, 41.
НЕВАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който няма особено значение, важност; маловажен, незначителен, несъществен. Той почна да разправя нещо смешно и неважно, за да се окуражи. Елин Пелин, Съч. I, 138. В разпределяването на предметите [училищните] няма перспектива; всичките са или еднакво важни,или еднакво неважни, което много вреди на съсредото-чението на ума у децата. Н. Бончев, Съч. I, 145. В първия случай болестите, които произхождат от подобно унищожение на питанието, са неважни и в повечето случаи преминуват сами по себе си. Знан., 1875, бр. 6, 86. За мен това е минало — неважно. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 33.
НЕВАЛЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. за документ — който не се признава официално, няма валидност, обикн. след някакъв срок или при липса на някакви условия; недействителен. Всички бележки и удостоверения, с които се отлагах като студент от военна служба, станаха невалидни и категоричната повиквателна заповед носеше ясна и точна дата.
С. Северняк, ВСД, 149. Клетвата трябваше да се потвърди с кръв, инак е невалидна. П. Стъпов, ГВ, 129. Паспортът ми вече е невалиден. Д Това пълномощно е невалидно. А Невалидни бюлетини.
НЕВАЛИДНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от невалиден. Невалидност на документ. Невалидност на избор.
НЕВАРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е обработен с варене, който е в първичното си състояние, суров и под. И тъй, изреждат се един по един болни, хилави, недъгави и той [Стефан] всекиму дава ту варени билки, ту неварени. Д. Немиров, Б, 55. Тя го обичаше, но и Буби заслужаваше нейната обич, понеже беше интелигентно кученце и не ядеше неварено месо. Хр. Смирненски, Съч. III, 95. Турни в едно гърне неварено мляко, нека стои 48 сахатя на хладно място. П. Р. Славейков, СК, 101. Коприна от пасма или я продават неварена, или я упот-ребляват в тъкан и шивове [шев]. Г. Раковски, П, 67. Неварено яйце.
НЕВАРОСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е покрит, измазан с вар и има естествения цвят на строителния материал. Прозорците на ниските неваросани къщи бяха затворени с тежки, почернели от времето кепенци. П. Здравков, НД, 122. Селото Гор-но Ровинище е малко и грозно полско селце с ниски, олупени къщурки, неприветливи и неваросани, разхвърляни безразборно. Елин Пелин, Съч. I, 16.
НЕВДАДЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. Индив. 1. Неотстъпчив, упорит. Убеждения напредничави и дълбоки, характер невдадлив, твърд до упоритост,.. Хо леки е ценен като деятел, колкото и като човек. Ив. Вазов, Съч.Х, 44.
2. Прен. Неподатлив, устойчив. Бих говорил за българския език,.., сладък в песнята на народа, но суров, невдадлив, упорит често под перото на писателя и стихотвореца. Ив. Вазов, ПЮ, 35.
НЕВДАДЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Индив. Отвл. същ. от невдадлив; неотстъпчивост, упоритост, неподатливост. При всичката му несимпатичност и невда-дливост на културен живот, крупното избягване на това население [турците] никак не е желателно. Ив. Вазов, Съч. XVI, 51.
НЕВЕДА1 ж. Диал. Прост, невеж човек; невеж, невежа. Боже, опрости ме... Кой е видел от него [хаир]? Кого е кръстил, все лудо и неведа като него излезе. М. Георгиев, Избр. разк., 146.
О Хала и неведа. Диал. Горделив, надут, но прост човек; перко (Н. Геров, РБЯ). Каква си ти хала и неведа! Н. Геров, РБЯ III, 257.
НЕВЕДА2 ж. Поет. Невежество, неведение. Народе мой,.. / през тази нощ виждам те: вярващ и кротко набожен, / с детинска неведа в огнището бъдника сложил, / кадиш ти из къщи — трапезата, одъра бял, / и хляба в нощвите, що сам си и жънал, и сял. Е. Багряна, ЗМ, 14. Неведа черна
