НЕБУЛИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Хипотетичен химически елемент, чието съществуване в космическите мъглявини се предполага въз основа на спектралния им анализ. Мъглявите петна на всемира се състоят от най-простите елементи: водород, хелий и небулий, елемент, който не е намерен на Земята. ПН, 1932, кн.2, 32.
— От лат. nebula 'мъгла'.
НЕБУЛЙТ м. Минер. Нееднороден минерал — вид мигматит с дифузно, неравномерно разпределена в гранита по-стара и по-тъмна дребнозърнеста вулканична маса, която едва се забелязва като тъмно петно, облак; небулитов мигматит. Мигматитите биват:.. небулити — по-старите материали са разтворени в младите и от тях са останали едва забележими облакоподобни тъмни петна. Г. Георгиев, МП, 208.
— От лат. nebula 'мъгла'.
НЕБУЛЙТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Небулитов мигматит (гранит).
Минер. Небулит.
НЕБУЛОЗА ж. Астрон. Космическа мъглявина. Лаплас допускал, че някога нашата слънчева система представлявала газова мъглявина (небулоза) и се движела бав-но около оста си. Ст. Бошев и др., ГГ, 11. Хиляди и милиони години е пътувал светлинният лъч, за да види нашето мимолетно око тая картина на вселената. Кой знае какво е станало сега с тая спирална небулоза, която виждаме в пространството. Г. Томалевски, АН, 346.
— От лат. nebulosus 'мъглив'.
НЕБУЛОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил.
1. Астрон. Който се отнася до небулоза. Qc-вен Лапласовата небулозна.. хипотеза нямало съставена нито една теория, по която да може да се обясни произхождението на тези скитници тела. Д. Витанов, НС (превод), 148.
2. Минер. Който има петна, подобни на мъглявина. Небулозен гранит.
НЕБУТНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг.
1. Който е във вида, в който е оставен, койг то не е използван, от който не е взето нищо; непобутнат, недокоснат, непипнат. Два деня [соколчето] не яде нищо. Давахме му прясно месо,.. Късчетата, които нощем оставяхме пред него, на заранта си стояха небут-нати. Д. Немиров, КБМ, 53. Водел ли Момчил кервана — хора и коне минавали пожи-во-поздраво и най-опасните у сой,., стоката пак стигала небутната до царските градища и болярските кули и поселища. О. Василев, 33, 27. — Парите ти са тука... небут-нати. „Прибери тез пари на скришно място...“ А. Мандаджиев, С, 1980, кн. 1, 13.
2. Прен. Който е запазен, съхранен такъв, какъвто е бил и преди; непобутнат. А кра-лимарковци и Момчиловци били едри хора и заемали широко място в народната душа.
Това място е могло дълго да остане празно, затова променили имената в старите народни песни от Костадин на Кадир, от Стоянчо на Мустан и песните продължили съществуването си, небутнати и до днес.
Н. Хайтов, ПП, 108. Драга много приличаше на сестра си по снага и по хубост: бяла, напета, повелителна, с хубави очи и рамена като нея, но с небутната свежест в чертите. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 56. За да се развият нашите небутнати сили,.., то трябва да строшиме варварският турски ярем. Хр. Ботев, Зн, 1874-1875, бр. 1, 167.
НЕБЦЕ, мн. -та, ср. Горната вътрешна сводообразна част на устата. Гърлото, тая сутрин бледорозово, сега беше станало жълтеникаво като гнойна рана. Небцето и езикът бяха побелели. X. Русев, ПЗ, 254. Той., грабна с лъжицата си червен пипер., и хоп в устата си. Залютя му пиперът езика и небцето; наляха му се устата и очите.. Ц. Церковски, Съч. III, 241. Главно оръдие на вкуса е езикът, но и устата, и небцето помагат на това. НКАФ (превод), 107.
◇ Меко небце. Анат. Задната, мека част на небцето. Устата при прилепнали устни представлява кухина, заградена от шест стени.. Горната стена се състои от твърдото и част от мекото небце. Н. Пръ^чев и др., ЗТ, 26-27. С участието на мекото небце, на подвижната долна челюст, на езика и на устните., човешкият глас се видоизменя. Л. Андрейчин и др., БГ, 5. Твърдо небце. Анат. Предната, твърда част на небцето. Небцето образува свода на същинската уста. Предната му част,.., се нарича твърдо небце. Анат. VIII кл, 1965, 47.
НЕБЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Анат. Който образува небцето или е част от него; небен. Небцовите кости образуват твърдото небце, което отделя носната кухина от устната. Анат. IX кл, 1958, 25. Небцова дъга.
О Небцова завеска и (рядко) небцово платно. Анат. Небна завеска. Мекото небце завършва назад и надолу с небцово платно, или завеска. А. Гюровски, АЧ, 209. Небцо-ви сливици. Обикн. мн. Анат. Сливици. Между двете., дъги встрани от корена на езика двустранно се намира по една небцова сливица, която по своята структура и функция се причислява към лимфната система. А. Гюровски, АЧ, 209.
НЕБЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. 1. Който не може да се осъществи, да стане; невъзможен, неосъществим (Л. Андрейчин и др., БТР).
2. Който води до смърт; неизлечим. Небъд-на кашлица. СбНУ XXI, 12.
НЕБЪДНИЦА ж. Диал., понякога поет. Нещо, което не може да се осъществи, да стане, което е невъзможно. Кандилата, кай, били мръсни.., работно време е, вър
