та в страната вече са отбелязани случаи на недобросъвестност, невежи хора са се представяли за специалисти по перални машини, телевизионни приемници. И. Радичков, СР, 175. По изборните машинации бай Атанас беше невеж. Г. Караславов, Избр. съч. II, 361. За колкото много неща и да добиваме някакво знание, ний пак оставаме в много други неща невежи. ЙЗ, 1877, 241. От там [училищата] се избягвали добрите учители, а на мястото им,.., са хващали учители слаби, невежи. Китка V, 1886, кн. 14, 70. // Стесн. Който не познава добре действителността; неопитен. Противоп. опитен. И досега изпитвам някаква вина, че не можах да обичам Юла.. Бях стеснителен и невеж юноша и нейният странен, необуздан темперамент смущаваше селската ми психика. Ив. Петров, 03, 15.
3. Рядко. Който се извършва, става поради непросветеност, неподготвеност, некомпетентност. Заравянето с пръст, заливането с вода и страхът да се доближим до пострадалия, защото в него „има“ ток, са невежи, вредни и осъдителни действия. ГД, 1979, бр. 16,4.
4. Като същ. невеж<нят> м., невежи<те> мн. Човек, който е неук, необразован, прост; невежа.
— Друга(остар. и книж.)форма: нсвсжд.
НЕВЕЖА, -та, ед. неизм., мн. -и, прил.
1. Обикн. като сказ. опред. Рядко. Невеж (в 1 и 2 знач.). — Не съм съгласен! — възпротивих се аз. — В Берлинската галерия има забележителни платна... — Нищо няма! Вие я бъркате с Дрезденската... — Моля, моля... Не съм чак толкова невежа... Др. Асенов, СВ, 39. Колкото парици спечелил Л. Каравелов със своето перо, дал ги на Адженов уж с лихва, но като човек невежа в комерческите дела, не му взел никакви разписки. 3. Стоянов, ХБ, 187. Не само новата черква, но и черковният двор бе препълнен с богомолци. Пред вид на едно такова множество се разработва витийство-то и у най-невежата учител. СбНУ XVIII, 575. Баща ми беше краен невежа в неща от тоя род или по-скоро изпитваше към тях органично отвращение. Сигурен бях, че ще се разтреперят краката му, щом прекрачи прага на съда. П. Вежинов, ЗНН, 39. Блага вяра и надежда, /../ в градовете вас ви няма, /../ в село пък ви срича, смрежа/поп пи-ений и невежа! Хр. Белчев, Избр. съч., 75. Но и ти си невежа, друже, / и затова не те съжалявам: / невежеството криво гледа / и без да бъде кривогледо. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. VI, 185.
2. Като същ. невежа м., невежи мн. Невеж човек. Ние не знаем дар ли ще се дава тая книжка на учениците в България.., зНаеме само това, че., тя ще да принесе каква-годе полза на българския народ, защото всеки,.., ще да я прочете с удоволствие, а прочита-нието само по себе си е прогрес за полуграмотните невежи. Хр. Ботев, Зн, 1874-1875, бр. 363. Любопитството нр невежите също тъй го забавляваше. Й. Йовков, Ж 1930, 127. Ботев е безпощаден срещу космополитите, чуждеещите се умници, самодоволните невежи и бездарниците. В. Йосифов, Избр. тв, I, 33.
— Друга (остар. и книж.) форма: невежда.
НЕВЕЖЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Невеж. Днес българите имат и политически, и книжевни, и филологически, и педагогически вестници, из които нашият невежествен народ може свободно да си добива не само духовна храна, но и телесно наслаждение. С, 1872, бр. 42, 335. Езикът ни днес го правят невежествени инженери, безграмотни чиновници, неразбрани вестникари. Ив. Вазов, Съч. XVII, 143. Превеждали са не само квалифицирани литератори,.. Благодарение на това качеството на много от преводите е твърде ниско, а някои са просто невежествени. Г. Бакалов, Избр. пр, 51.
2. Като същ. невежествен<ият> м., неве-жествени<те> мн. Невеж човек; невежа. Древните народи учели чедата си на по-главните науки и начала на образованието и на добродетелта посредством поезията, пеянието и музиката. На невежествените и необразованите това без друго вижда им ся невероятно. П. Р. Славейков, Р, 1871, кй.2, 7.
— От рус. невежественный.
НЕВЕЖЕСТВЕНО. Остар. Книж. На-реч. от невежествен; невежо. Туй изложение не са го писали учителите, а общината, но и за една община, дето има таквиз добри учители, не е простено тъй невежествено да пише. Г, 1863, бр. 7, 51.
НЕВЕЖЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на невеж. Нещастията си българите дължат ,.., главно на невежество, поради което някогашните български владетели са враждували постоянно помежду си. Б. Пенев, НБВ, 27-28. Станах учител, за да бъда полезен не на себе си, а на тия, които не по своя вина тънат в невежество. К. Петканов, ДЧ, 235. Колко наши млади братя и сестри отиват,.., жертва на нашето невежество, жертва на нашето непознаване най-простите начала от игиената. Ступ., 1875, бр. 5, 35. Отдавна тук [на село] царува нищетата, / в невежеството не прониква лъч... / и селската идилия е мрът-ва. Ем. Попдимитров, СР, 16. Държа в невежество. Политическо невежество. Невежество в областта на техниката.
2. Проява на невеж; простотия. Такъв обичай се вардеше в онова време между турците; считаше се за невежество и грубост да се сяда на първото или второто канене от по-главните към по-долните или от по-старите към по-младите. Ц. Гинчев, ГК, 161. На Рамзина не беше добре, а не викат
