небесни. Ив. Вазов, Съч. Ill, 53. Небесно вдъхновение. Небесна радост.
О Небесен глобус. Остар. Книж. Небесната сфера или неин макет, модел. От хаджи Гюря взеха изписаните с тополи завеси на прозорците му,.., от училището — картата на Австралия и небесния глобус. Ив. Вазов, Съч. XXII, 101. Небесен екватор. Ас-трон. Най-голямата окръжност върху небесната сфера, която минава хоризонтално през центъра й, успоредно на земния екватор и перпендикулярно на небесната ос. Небесен меридиан. Астрон. Всяка голяма окръжност от небесната сфера, която минава през небесните полюси, перпендикулярно на небесните паралели и на небесния екватор. Всеки небесен меридиан може да считаме като голяма окръжност, получена от сечение на продължената равнина от един земен меридиан с небесната сфера. Астр. XI кл 1964, 16. Небесен паралел. Астрон. Всяка по-малка окръжност от небесната сфера, която е успоредна на небесния екватор. Малките небесни кръгове, които са успоредни на небесния екватор, се наричат небесни паралели. Вл. Станоев и др., Г, 15. На екрана Венера се яви между хилядите блещукащи звезди и съвсем спокойно премина по небесните паралели, като безцеремонно пресичаше меридианите. Г. Белев, КВА, 308- 310. Небесен пояс. Рядко. Част, участък от небесната сфера обикн. между два небесни паралела. „Това, което ние наричаме зло, е другата страна на доброто и тя е тъй необходима за съществуванието и принадлежи на цялото, както тропическата зона трябва да гори и Лапландия да мръзне, за да има умерен небесен пояс.“ М. Арнаудов, Г, 65. Кажи пред гроба зинал от кой съм свят вестител, / от кой небесен пояс откъртен метеор, / чрез мене слепий случай не стана ли властител / над вековечна орис, над страшния й хор? Т. Траянов, Съч. III, 54. Небесен свод (купол). Поет. Небе1 (в 1 знач.); небосвод, небосклон. Небесният купол особено тържествено блещеше и се готвеше за посрещането на Ян Бибиян. Елин Пелин, ЯБЛ, 44. От ранно утро още грей / разпаленото слънце на модър свод небесен. П. К. Яворов, Съч. I,
33. Нек виене намръщено сводът небесен, / нек вятърът ветви ломи. К. Христов, Т, 53. Замислено стоя под тоя украшен / небесен свод с звезди блестящи. Ч, 1871, бр. 22, 705. Небесна дъга. Дъга (в 3 знач.). Небесната дъга представлява също спектър на слънчевата светлина. Ал. Раев, СС (превод), 12. В цялото здание, окичено с десетки хиляди всевъзможни електрически лам-ци,.., ежеминутно се сменяваха такива игри между светлината и тъмнината, между всичките цветове на небесната дъга. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 53. Небесна механика. Астрон. Дял от астрономията, който изучава движението на небесните тела, изкуствените спътници, космическите тела и под. под влияние на гравитацията. Един клон от астрономията, наречен небесна механика, има за задача да определи точно движението на планетите и другите небесни тела, като вземе под внимание гравитационните въздействия на всички останали. Астр. XI кл 1964, 48. Движението на космическата ракета, след като нейният двигател прекрати своята работа, се извършва по законите на небесната механика, т.е. по същите закони, по които се движат и небесните тела. Р. Радулов, ИГ, 131. Небесна ос. Астрон. Въображаема линия, която съединява небесните полюси и обикн. е продължение на земната ос. Небесна сфера. Астрон. Въображаема сфера с неопределено голям радиус и център, обикн. съвпадащ със земния, върху която за удобство се проектират небесните тела и се наблюдава и изучава движението им. Цялата небесна сфера, съдържаща така наречените неподвижни звезди, т.е. такива, които не изменят взаимното си разположение, правят една пълна видима обиколка около Земята за едно денонощие — 24 часа. Астр. XI кл 1958, 50. Великият сиракузец [Архи-мед] е автор и на една книга по астрономия, която не се е запазила. В нея той дава модел на небесната сфера (планетарий), с помощта на която,.., можело да се демонстрира движението на планетите. Матем., 1967, кн. 2, 5. Небесни полюси. Астрон. Въображаеми точки на север и юг, където небесната ос пресича небесната сфера и където се събират всички небесни меридиани. Северният небесен полюс се намира над Северния земен полюс, а южният небесен полюс — над Южния земен полюс. Г. Томалев-ски, АН, 23. Небесно тяло (светило). Всяко тяло — планета, звезда и др., което се намира във Вселената (напр. Слънцето, Земята, Луната, звездите и под.). Поради закривява-нето на лъчите в атмосферата ние виждаме звездите и другите небесни тела малко по-високо над хоризонта, отколкото са в действителност. Физ. X кл 1951, 130. Може да се каже, че за да се извърши космически полет, последната степен на ракетата трябва винаги или за известно време да се превърне в изкуствено небесно тяло. Р. Радулов, ИГ, 131. Финикийската религия състояла главно в поклонението на небесните светила. Слънцето те наричали бог Ваал или Молох. Н. Михайловски, РВИ (превод),
8. — Ангели (сили) небесни! Разг. Като възклицание за изразяване на учудване, изненада или възмущение; — А за превратаджиите — нито дума! — каза шепотом някой от задните редици,..— Ангели небесни! — допълни по-натъртено и по-високо негов съсед и над струпаните край стената хора се понесе вълна от сподавен ропот. Г. Караславов, ОХ IV, 161. — Сили небесни, каква жестокост! —• .. — Каква човешка
