тъпотия! За кош трески да се нарани дървото! Н. Хайтов, ПГ, 29. Ангел небесен. Обикн. ирон. Много добър, много кротък, незлобив или съвсем безгрешен човек. — Виж какво, не съм съгласен с възрастните! Ако им тръгнеш по ума, ученикът трябва да бъде ангел небесен. Сп. Йончев, Ст, 1966, бр. 1041, 1. Епитафията напишете, да бъде кратичка, няколко стихчета, разумявате? Но вътре да турите,.., как е била ангел небесен — как е умряла, като едно цвете. Ив. Вазов, Съч. X, 8-9. Небесен баща (владика, отец)- Ритор. Бог. — Цар съм аз, от Бога положен и само на небесния владика сметка ще давам, не на тебе. Ст. Загорчинов, ДП, 258. Небесният отец да го [монаха] благослови и награди за добрината му, че не я [Биляна] остави да загине от смъртонос-ната стрела, не изостави ни детето, ни дома й. Д. Талев, СII, 86. Затова припознай добрините на чадолюбния небесен баща и не хули яростно благоволителната наредба на естеството. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 12. Манна небесна. Книж. \ Небесна манна. Рядко. Голямо благо, получено даром. Към столичната община вали — / разлива се небесна манна. Хр. Смирненски, Съч. II, 184. Небесна твърд. Остар. Поет. Небе1. А в четвъртия ден Господ създаде звездите — да красят твърдта небесна — и да бъдат знамение за векове и народи. Н. Райнов, КЦ, 124. Звездите бледнеят в небесната твърд. Н. Лилиев, Ст 1932, 55. И цяла нощ не мигнах. Тъмен дух / като че ли притисна мойта гръд, / и онемя език, око и слух, / в мрак и земята, и небесна твърд. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 133. Небесно царство. Рел.\ Царство небесное. Остар. Рел. \ Небесни селения. Поет. Небе1 (във 2 знач.). Който е пръв на земята, последен ще бъде в небесното царство и всекиму по делата ще бъде заплатено, бил той цар или болярин, или патриарх! Ст. Загорчинов, ДП, 287. Мястото, дето ще се намират душите на праведните людие, нарича се рай и царство небесно, а мястото на мъките — ада, пъкъла. Д. Манчев, НН (превод), 100. Любезната ни майка ся поминала споряд събота през нощта, след една къса болест.. Господ да я успокои в царство небесное. АНГЛ, 375. Това е един култ към едно същество, слязло от небето, за да го плени със своето чаровно видение и да отлети пак в селенията небесни. К. Величков, ПССъч. I, 314. Падам / падна като гръм небесен. Разг. Обикн. за нещо — появявам се съвсем Неочаквано и силно изненадвам, смайвам. Гова [революционната песен] падна като гръм небесен в залата. Ив. Вазов, Съч. XXII; 107. Син небесен. Поет. Божият син, Исус Христос. Света Богородица сложи в люлката Божието чедо.. Едно зелено щурче подскокна и кацна на клончето до главата на небесния син. А. Каралийчев, МИ, 79—80. Царство му небесно. Рел. Употребява се обикн. при погребение или при споменаване на покойник, като пожелание да почива в мир; бог да го прости. — Бог да го прости твоя стопанин, царство му небесно — прекръсти се той широко. В. Ге-новска, СГ, 218. — Не си взела грях на душата си, майко — се чу гласът на хайдутина от одъра... Илия съм кръстен от баща и майка, царство им небесно. П. Спасов, ГЛЗЗ, 10.
НЕБЕСНОСИН, -я, -ьо, мн. -и, прил.
1. Който е син като цвета на небето1; небесен, светлосин. Какво богатство от багри е събрано в техните [на растенията] цветове:.., жълти — у слънчогледа,.., небесносини, сякаш отразяващи небесния лазур у незабравката! Ст. Драганов, ФБР, 34. Тя беше хвърлила черните дрехи,.. Беше в лека небесносиня лятна рокля от тънък плат. Ив. КарановскИ; Разк. I, 79. Кольо беше кръгло-лико, русо, хубаво дете с небесносини очи, които се усмихваха като пролетно слънце. П. Здравков, НД, 18. Небесносиня коприна. Небесносини плочки.
2. Като същ. небесносиньо ср. Небесносин цвят. Само седмица след прането небесносиньото се изгубваше и шалварите си възвръщаха своя всекидневен цвят. Г. Мишев, ЕП, 27. Мебели в небесносиньо.
НЕБЁСНОСИНКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е синкав, подобен на цвета на небето1. Плафонът на операта е боядисан с небесносинкав цвят и е осеян с множество електрически звездици. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 62.
НЕБЁТ,мн. няма, м. Остар. и диал. 1. В последователност от двама или повече души, две или повече неща — право, възможност на следващия да направи нещо; ред (Н. Геров, РБЯ).
2. Поредица, редица от хора, които чакат, дежурят за получаване или извършване на нещо. Думай па ти, че си ходил дважки на (воденица) небет. П. Р. Славейков, БП1,
154.
3. Като нареч. Обикн. за биене на камбана
последователно, с удари един след друг (като за покойник); на умряло. На третия ден сутром чу ся звън на съборната церква.
— Недо, Недо! — извика Райна на другарката си, чуеш ли? Що ли йе това? Бият небет. Е. Мутева, РБЦ (превод), 21.
— От араб, през тур. пбЬе1 'ред, дежурство'.
НЕБЕТЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мш -и. Остар. и диал. 1. Прил. от небетчия.
2. За мелница и под. — който работи с частни клиенти (чакащи ред). Има и няколко воденици, една тепавица и една дъскорезница.., която обслужва., местното население, както водениците и тепавиците — небет-чийска. П. Делирадев, В, 328. Всички предприятия и работилници на всички ведомства,.., преминават от 5 на 4-дневна работна седмица,.. Изключение правят: небетчий-
