ните] са разположени в напречни дъги. Л. Христов, 3,49.
2. Езикозн. За звук на езика — който се образува, учленява върху небцето. Старобългарските съгласни букви и звукове в старите ръкописи,.., могат да се разделят на четири разреда: на устни: б,в, п, ф, м,.. и на небни: л, нир. СбС, 1875, кн. 1, 185. Небни-те съгласни букви л, н в говора на гр. Охрид са меки и твърди. СбНУ XIVVV, 524.
0 Небна завеска. Анат. Задна част на мекото небце, която се спуска леко надолу; небцова завеска, небцово платно. Небно езиче. Рядко. Меко небце; увула. Устата при прилепнали устни представлява кухина, заградена от шест стени.. Част от мекото небце, небното езиче (увулата),.. и основата на езика образуват задната страна. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 26-27.
НЕБЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от небе (в
1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕБЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. Който се отнася до небе1 (в 1 знач.). Последните възвишения на Балкана неусетно потъваха в небесната синева. Ал. Бабек, МЕ, 6. През първия ден на обсадата Самуил Мокри нищо не предприе; останала бе впрочем още около една четвъртинка от всекидневния небесен път на слънцето. Д. Талев, С II, 201. — Отде знаят птиците небесни, че е дошла пролетта, та идват в гнездата си! Ст. Загорчинов, ДП, 345. От синята небесна висина / с глас чучулига бисерни заниза. Ем. Попдимитров, Сг, 17. Небесно пространство. Небесно явление.
2. Който се отнася до Космоса и до космическите тела; космически. В средата на градините,.., са издигаше един околчест салон.., на когото азюрния свод,.., представляваше всичките съзвездия с планетите,..; и тоя свод са движеше също както небето, чрез машини тъй невидими, както са ония, що управляват небесните движения. И. Адженов, ВК (превод), 29. Небесно тяло. И Нов. Който се отнася до полет в Космоса, който е свързан с такъв полет; космически. Стартът на електрическите небесни кораби ще става, разбира се, не от повърхността на Земята, а от претоварни станции и върху орбити. П. Спасов, ЧК (превод), 202.
3. Който има синия цвят на небето1; светло-син, небесносин. Девойката беше твърде хубава. Едно бяло, кръгло, румено лице, очи небесен цвят. Ив. Вазов, Съч. XII, 175. — На котильона ще играя... Видиш ли оная госпожица с небесната рокля? Нея съм ангажирал. Ив. Вазов, Съч. XI, 200. „Пет години ходих... гряха ми в премежди / две очи небесни под гайтани вежди.“ П. К. Яворов, Съч. I, 43. Небесен пуловер. Небесна дамас-ка за мебели.
4. Рел., понякога поет. Който се намира в
Божието царство, на небето1 (във 2 знач.). Обширната небесна зала се пълнеше със светци. Елин Пелин, Съч. IV, 13. Молитва, пост и милостиня отварят небесните врата. П. Р. Славейков, СТИ, 2. Мъка обзе боговете в палата небесен на Зевса. А. Раз-цветников, Избр. пр III (превод), 22. Събрали се си светии, / си светии небесни, / да се съда край Господа, / кой запали Света гора. Нар. пес., СбНУ XLIII, 488. // Който се отнася до боговете, ангелите, светиите и др. същества, които според религиозни и мито-логически представи се намират на небето1 (във 2 знач.). — Боже, жив ли си още!... Виждаш ли нашите сълзи? — отчаяно призоваваше Герчовица небесните сили. Ц. Церковски, Съч. III, 211. Овчарите пък,., твърдяха,.., че тъкмо през това лято небето щяло да се разпука и от него на земята щяло да се изтърси небесното войнство и да порази неверните агарянци, върли грешници. Д. Рачев, СС, 284. Той [Сатанаил] съблазнил служебните власти — третята част от небесните обитатели — ангелите, за да се откажат от службата си. ПСп, 1873, кн. 7-8, 76.
6. Рел. Който се отнася до Бог, който е свързан с Бог или божество, с неговата воля, власт, благоволение и под.; божи, божествен. И ровейки горчиво сметта, този служител на Христа бе постепенно престанал да вярва в Господ, в православието и в небесната правда. Д. Димов, Т, 633. Човек е създаден за радостта. Тя е негово право по всички земни и небесни закони. К. Константинов, ПНП, 32. Човек е требувало да бъде произведение на разума,..; и Бог, като му е дал таз небесна дарба, създал го е слаб и окаян, за да знае да я употреби. Ив. Бого-ров, КП, 1874, кн. 3, 13. Но, о божествений посланик, / не кипнувай, не се сърди, / небесен ако си избраник, /ти благосклонен нам бъди. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 134-135. Свещи ти запалих пред трона небесен, / поклони направих дор до девет пъти. М. Минева, МП, 23.
7. Поет. Който се отличава с голяма красота, нежност, възвишеност или с други във висша степен ценни качества; божествен, великолепен, прекрасен. Гласецът му [на детето] има нещо нежно и небесно. Ч, 1871, бр. 8, 243. — Напразно аз дигам ръце отмалели / и искам с проклятие да заглуша / небесните химни, кои са звучели / във моята нявга невинна душа. К. Христов, Т, 68. Кога до въжето той се дотътрази, / очи му светнаха с небесен светлик. Ив. Вазов, Съч. I, 199. Небесна усмивка. Н За чувство — който е изключително силен и възвишен. Може ли да се каже, че е живял онзи, който не е изпитал небесните наслаждения на ония часове, когато,.., човек мисли, че пълни сам вселената с тупканията на сърцето си? К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 833. И летяхме в други мир то гази, / пълен с наште блянове
