mama истина, че земята била център на всичко небесно движение. Д. Витанов, НС (превод), 42.
7. Като междум. Обикн. мн. За изразяване на: а) Голяма изненада, възхищение и под.
— Дали това не са моите братя сиромаси
— прошушна си той,.. Но в тоя същи момент една ръка смъкна платното и... о, небеса! — пред него стоят Негово величество царят, министрите, генералите и поповете! Хр. Радевски, Избр. пр III, 6. б) Отчаяние, мъка; боже!
О Вдън небесата. Разг. Много нависоко. Два кръга така направиха над селото [двама работници с машина],., и отлетяха вдън небесата. Й. Радичков, СР, 256. До небесата (небето)1. Разг.; До небе1 (небеса). Ос-тар. и диал. 1. В съчет. с гл. хваля, вдигам, въздигам, превъзнасям и под. Извънредно много, прекалено (хваля).
— Никой не ни кани на гости.. — На ръце ли искаш да те носят? Защо?.. Затуй ли, че в лицето им ще ги възхваляваш до небеса, а зад гърба им ще ги злословит? Ал. Константинов, БГ, 51. „Читалище“, когато беше почнало да обнародва превода му, беше го придружило с едно малко предисловие, в което,.., въздигаше до небеса и него, и труда му. К. Величков, ПССъч. VIII, 107. Вий дигнахте до небето / славата народна. Ив. Вазов, Съч. II, 162. 2. В съчет. с гл. викам, крещя, пищя, нося се и др. Извънредно силно, високо (викам). В една кошница лежело едно мъничко боже създание, което крещяло до небесата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 12. Милорде! Инициативата, която зехте..,за да стигматизирате вопиющите до небеса свирепства на турците в поробените славянски области в Турция, въздига ви един вечен паметник за признателност в сърцата на цял християнски възток. НБ, 187о, бр. 20, 80. 3. В съчет. със същ. вик, рев, шум, врява. Извънредно силен, висок (вик). Навън децата, както всеки ден, лудуваха из широкия двор и вдигаха весела врява до небето. Г. Русафов, ИТБД, 84. Събранието кипва. Цялата му лява половина се сдържа да не Покрие с храчки симпатичния оратор. Вик, шум до небеса! Ал. Константинов, Съч., 36. Кога булките викнеха, / до небе глас са чуваше. СбГЯ, 34. До небесата (небето)2. Разг.; До небе2 (небеси). Ocniap. и диал. 1. Обикн. в съчет. с гл. издигам, издигам се, съм и под. Много нависоко. Блазе си му, който не знае почивка. / На ранина впряга волове в ярема / и китните снопи товари в колата, / а после доволен на гумното равно / издига високи, високи куп-ни до небето. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 5-6. Другаде никъде не беше възможно да се иде: урви зафащат от нея [реката], та до небето! Ив. Вазов, Съч. XVII, 32. Овде дърво столовито, / столовито, гранови-то, / гранки му са до небеси, / а корени в сура земя. Д. Талев, ЖС, 7. 2. В съчет. с прил.
висок. Извънредно, много (висок). И тъй, ний се запътихме там, минахме през двора на голямата „Ени джамия“ с вити, високи до небе минарета и скоро стигнахме до една голяма еднокатна дървена къща, в която бяха сместили Министерството на полицията. Св. Миларов, СЦТ, 6. До седмото (деветото) небе, хваля, превъзнасям и др. Разг. Извънредно много, прекалено (хваля). — Какво, братко, нещо лошо ли се чува от земята? — Напротив .. Превъзнасят ни до седмото небе. Г. Караславов, Избр. съч. II, 377. Земята твърда, небето високо. Диал. Употребява се за подчертаване, че няма кой да помогне някому, който е изпаднал в тежко положение. Идвам / дойда като дар от небето. Рядко. За нещо хубаво, приятно — бивам приет, посрещнат с голямо удоволствие или благодарност. В скром-ната ми гама от житейски удоволствия разходката с кон идваше като дар от небето. Й. Попов, ИЖП, 44. Идва ми / дойде ми (пада ми / падне ми, капва ми / капне ми) <като> от небето. Разг. Често с отрицанието няма. Получавам нещо без труд и усилия, наготово или съвсем неочаквано. Тончо не миряса, докато не взе в ръка добавъч-ното за наднормено производство. То им дойде като от небето. Ст. Даскалов, СЛ, 405. —^ Нивите ми ще взема... На мен пак щял да ги върне, ама с техника... Лежи ти на тази кълка, чакай да ти падне от небето... Работа трябва, работа. Г. Караславов, Избр. съч. I, 198. Не е срамота да ся учим и на стари години, а срамота е в сиромашията си да стоим със сгърнати ръце и да чакаме да ни капне като от небето. Й. Груев, Лет., 1872, 231. Изпращам / изпратя на небето някого. Рядко. Разг. Убивам. — Какъв беше тоя трясък? Изпратихте ли ония вагабонти на небето? Д. Вълев, 3, 283. <Като (като че, сякаш)> паднал от небето. Разг. 1. Който е силно изненадан от нещо неочаквано; смаян. И ето сега младата своенравна дъщеря на владетеля гледаше като паднала от небето. Тя още не вярваше на очите си, не вярваше и на ушите си. Г. Караславов, Избр. съч. V, 277. 2. Който се е появил съвсем неочаквано, незабелязано за околните. Изведнъж четирима души с каскети, като че паднали от небето, го спряха и обградиха от четирите страни. Д. Ангелов, ЖС, 503. 3. Който се е появил без труд и усилия, наготово или неочаквано. Ти трябваше да вземеш Станка гърбавата.. А пък тоя имот,.., всичко твое щеше да бъде.. Такъв имот да ти дойде то-ку-така — паднал от небето. Елин Пелин, Съч. III, 132. 4. Който се показва наивен йли неосведомен за обикновени, общоизвестни неща, учудва се или се възмущава от някакви закономерни, възможни, известни факти, прояви и обикн. става смешен. Из пътя Борчо случайно спомена, че вчера бил ден на детето.. — Нали ходихме с дядо на съб
