рание. Имаше събрание. — Къде? — попитах аз. Чувствувах се като паднала от небето. Н. Стефанова, ОС, 98. Тя [Марта] ме погледна с такъв учудено-укоряващ израз, сякаш искаше да каже: „Защо се правиш на паднал от небето?“ А. Гуляшки, ДМС, 140. <Като че (сякаш)> падам / падна (идвам / дойда) <с кошничка> от небето; падам / падна като от небето. Разг. 1. Появявам се съвсем неочаквано, незабелязано за някого. — Мило ми е, синко,.., че те видях. Като че от небето падна. Десет години,.. — и оттогава ни вест, ни кост от тебе. Елин Пелин, Съч. II, 160. Никой не знаел положително отде иде тая ненадейна помощ, тя паднала като от небето. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 208-209. 2. Обикн. с отриц. Появявам се, възниквам без труд и усилия, от само себе си. А те седнали господата и чакат наготово. Може да падне и от небето, а? Ще има да почакате доста тогава. В. Райков, ПВ, 122. Развитието на литературата, макар и в най-назаднал народ, се подчинява строго на общите еволюционни закони: „Нищо не пада, от небето“. А. Страшими-ров, ЕД, 3. 3. Толкова съм наивен и не познавам действителността, че се учудвам или възмущавам от някакви закономерни, възможни, или общоизвестни факти, прояви и обикн. ставам смешен. — Повярвайте, лектор съм. Идвам да чета лекции в школата за профсъюзни активисти,.. — Вие, любезни, сякаш падате от небето — каза Мала-гения.. Школата бе закрита тържествено преди един месец. Й. Попов, СЛ, 56-57. — Слушайте, вие! — подвикна той със смешно тънък фалцет. — Да не сте паднали от небето, а? Знаете ли вие, какво е станало в България или не знаете? Г. Караславов, ОХ IV, 205-206. — Хората забравиха идеите, Анчооо! — Който ги е забравил, трябва да му ги напомняме! —;. — Бе ти говориш така, сякаш си паднал с кошничка от небето. Идеите —.. — останаха под миндера, драги мой! И. Петров, ПР, 140. Захвана се обря-дът на бракосъчетанието. Кардашев падаше от небето. Той не вярваше на очите си! Успяха да придумат майора да подаде ръка на девойката, която го не щеше, а девойката — да я приеме, при всичко, че й беше противен? Ив. Вазов, Съч. X, 32. ^Колкото от земята до небето; <колкото> от небето до земята. Разг. 1. За разлика, несъответствие — много голяма (голямо). Разликата в жизнения стандарт на двете страни е от, земята до небето. 2. В съчет. с различавам се и др. Извънредно много (се различавам). На седмото (деветото, десетото) небе съм (чувствам се, почувствам се). Разг. Чувствам се много щастлив, доволен. —Щом болярката е добила близнета, и мъжки, боляринът ще е на седмото небе. Каквото му река за теб, това ще стане, не се бой! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 231. — Друга на мое място днес, когато го посрещаха като един цар, би била на деветото небе от драгост, а аз сякаш планина имам въз мене. Ив. Вазов, Съч. XXI, 19. На петата година моят син се научи да чете и аз бях на десетото небе. Н. Каралиева, Н, 14. Тя пита на френски как съм, как прекарвам времето,.. Аз се чувстувам на седмото небе. Кр. Григоров, Р, 106. Морозов изскочи от шубрака, ръкува се с дядо Петко и го покани да седне. Старецът се почувствува на деветото небе. К. Ламбрев, СП, 290. Не зная (знам, усещам, чувствам) на земята ли съм, на небето ли съм. Разг.; Не зная (знам, усещам, чувствам) на земя ли съм, на небе ли съм. Диал. Много съм развълнуван, обикн. от радост или от смущение и не мога да разсъждавам нормално. При моята срамливост, аз не усещах на небето ли съм, на земята ли съм. Ив. Вазов, Съч. X, 165. А много са те, техните завистници, много са и много бъбрят. Нека, те ще млъкнат, щом като Цончо стане даскал, а Станка — даскалица. Не знае Станка на земя ли е, на небе ли е. Момиче — радва се. Ц. Церков-ски, Съч. III, 258. Не съм (намирам се) ни на небето, ни на земята. Разг. Много съм развълнуван, обикн. от радост или от смущение. Бръчков,.., не беше ни на небето, ни на земята; той се беше смутил в това първо излазяне пред публиката и забравил ролята си. Ив. Вазов, Съч. VI, 29. Написах едно писмо химически.. Сичките бяха поразени от мастилото.. Нямаше нужда да говоря по тая част надълго и широко, която беше от компетентността на адютанти-на ми Григора. Той се намираше ни на небето, ни на земята, хвалеше ма до облаците.
3. Стоянов, ЗБВ I, 3)4-315. Падам / падна (идвам / дойда и др.) като гръм от ясно небе. Разг. Появявам се съвсем неочаквано и силно изненадвам; поразявам. Думите на Дойчина паднаха като гръм от ясно небе. Старите окориха очи и го загледаха учудени. К. Петканов, ЗлЗ, 11. Макар че смъртта на Тодора дойде за него като гръм от ясно небе, той я посрещна с рядка твърдост. К. Петканов, БД, 214. Писано ми е на небето така. Остар. и диал. Такава ми е съдбата, следва да се примиря с нещо, обикн. неприятно. Кадият осъди коприщен-ците да заплатят за Халиловата смърт 20 хиляди гроша,.., и рече: „Така му е било писано на небето.“ С, 1872, бр. 31, 244. Под небето. В ^кивота, в света, по земята. —Да знаеш, че под небето нищо не остава скрито. Б. Балабанов, Избр.п II, 49. А мъкцте бяха страшни под небето! / Тираните, бесни, върлуваха веч. Ив. Вазов, Съч. I, 184. Младо с дим и плам в сърцето / щуро ходи по света, / че за пакост под небето / Бог създаде любовта. П. К. Яворов, Съч. I, 13. Под открито небе; под (на) отворено (голо) небе. Остар. 1. Навън, на открито. По-голямата част от представлението се дава под открито небе. Р, 1926, бр.225, 4. Ра-
