парчета останаха небарнати. Д. Яръмов, БП, 174-175.
НЕБЕ1, род. (остар.) небесе, дат. (ос-тар.) небесй, мн. (обикн. поет.) небеса и (диал.) небета, ср. 1. Ед. и мн. Въздушното пространство над земята, виждано обикн. като син свод, ограничен от хоризонта, върху който се открояват небесните тела, облаците и др.; небосвод, небосклон. Безоблачното небе приличаше на кристално чист свод от стъкло. Д. Димов, Т, 614. Луната весела и пълнолика си плуваше по небесата. Елин Пелин, Съч. I, 131. Отечество любезно, как хубаво си ти! / Как чудно се синее небето ти безкрайно! Ив. Вазов, Съч. II, 5. Аз бях във завод / с опушено ниско небе. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 63. Изяснило се е небето, / приятното слънце огря / и златни лучи по полето / със щедра оесница разля. СбДЧ, 194. Колко звезди на небето, / толкова здраве в тая къща. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 62. Лазурно небе. Звездно небе. Ясно небе. Мрачно небе. Сиво мартенско небе. Зимно небе. Утринно небе. • Обр. Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира. Него жалеят / земя и небе, звяр и природа / и певци песни за него пеят. Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. // Стесн. Въздушното пространство обикн. високо над земята; ефир*\ Като отчаян любител на всяка хармония, спрях се като замаян, догдето престанаха камбаните, и замря в небесата последният звук. Ал. Константинов, БПр, 48. И плеснат [самодивите] с ръце, па са прегърнат, / и с песни хвръкнат те в небесата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. Дим пожарен / на кървави витла в небето е извил. К. Христов, ЧБ, 18. Ах, птичка фърчи по небето, / книга носи под крилото. СбГЯ, 27.
2. Ед. и мн. Рел. Според религиозни и митологични представи — предполагаемо място високо някъде в това пространство, където се намират раят с Бог, светиите и ангелите, както и други митологични и свръхестествени същества, и където отиват душите на умрелите. Тогава техният меден ек се разнасяше от камбанарията,.., подемаше душите към Бога и обръщаше очите към неговите селения — небесата. Елин Пелин, Съч. IV, 45. Тя [турската черква] беше наследницата на секи един солдатин, когото Мохамед благоволи да повика на небето. Т. Икономов, С, 1872, бр. 43, 345. И ти ако го [Бога] обичаш, и ако го слушаш, ще тя обича сега и колкото живееш, и вечно на небесата ще тя обича. Псих. 1861, I, 9, 71. Благо делят четири ангели, / благо делят ви-ше на небеси. СбБрМ, 25. О гений, кой живееш в небесата, / в песни ми, нек ти блесне светлостта! К. Величков, Ад (превод), 17.
3. Прен. Само ед. Бог, Всевишният. Пратен съм да кажа наравно с Куно: здраве на нашия владетел хан Пресиян, да го дарува небето с още сто години живот и сила! Й. Вълчев, СКН, 58. Той [клиентът] е забравил всичко.. Всичко: жена, деца, дори и небето, както казва поетът! Елин Пелин, Съч. I, 196. Отплува пак с радостна надежда скоро да види края на теглилата и опасностите си. Но небето поиска още веднъж да изпита неговата твърдост с друго едно жестоко изкушение. П. Кисимов, ОА I (превод), 69. Поздрав, племе силно, младо, / във теглилата калено, /за съдби велики, нови, / от небето назначено. Ив. Вазов, Съч. III, 246.
4. Прен. Ед. и мн. Обикн. с предл. под и съгл. и несъгл. опред. (обикн. за място, признак). В район, край, страна, които обикн. са посочени от определението; небосвод, небосклон. Бъдещият император тогава [при пленяването] беше дете годиначе. Той порасна под българско небе. А. Каралийчев, С, 37. Той с нищо не бе ми загатнал за едно обстоятелство, което аз по-после узнах: крайно оскудния живот, сиромашията, в която живееше под засмяното небе на Италия. К. Величков, ПССъч. I XIII. Аз помня няколко различни небета по света, където виждах отражението на лицето си различно. В. Петкова, С, 1980, кн. 1, 215. Някой пей — зове душа незнайна / в тъмното мълчане на леса, / дивно вечната зове ме тайна / на нощта тържествено сияйна / под безбрежни родни небеса. Н. Ракитин, Ст II, 112. • Обр. Ти носиш тази жажда на очите/за нови ширини, простори, кръгозори, / за нови, нови небеса, звезди, слънца. Е. Баг-ряна, СЧ, 23.
5. Прен. Поет. Само ед. Обикн. с предл. в, на, и съгл. и несъгл. опред. (обикн. за признак, място). Област, среда, обстановка, която се уточнява по място или качества от определението; небосвод, небосклон. Когато преди четирийсет и две години се появяват на свят за пръв път,.., „Богомилски легенди“ (1912), никой не помисля да присъедини техния анонимен автор към съществуващите тогава литературни школи и групи и да го свърже с развоя на българската литература — толкова неочаквана и непредвиждана е неговата [на Н. Райнов] поява на българското литературно небе.
Н. Лилиев, Съч. III, 59. В тяхното [на семейството] небе имаше една черна точка: нямаха слугиня. Ив. Вазов, Съч. IX, 10. Тези народи, които берат, без да работят и с леснина, плодовете на земята, и тез, които живеят под едно благоприятно небе, са въобще съвсем малко промишлени. С. Боб-чев, ПОС (превод), 109. Кристалното небе на любовта ни, / знам няма бурята да помрачи. Д. Дебелянов, С 1936, 32.
6. Обикн. мн. Остар. Космос, вселена. Изминали са цели столетия, не, даже хиляди години, полегка са изнизали, откак са е че-ловеческий ум предал на изследванието на небесата. Д. Витанов, НС (превод), 13. Най-внимателното и философско изпитвание небесата виждало са да привожда до прие-
