ство. Геол. IX кл, 177.
— От нем. собст".
НЕАНДЕРТАЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Неандерталски човек. Палеонт. Неандерталец. През третата междуледникова епоха е живял т. нар. неандерталски човек, който имал нисък ръст, широки плещи и ниско чело. Р. Христов и др., Г, 117. Едно от животните, с които неандерталският човек е водил жестока борба, е била свирепата пещерна мечка. К, 1968, кн. 8, 10.
НЕАНТАГОНИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който не се отнася до непримирима враждебност, не е антагонистичен; неантагонистически. Има конфликти антагонистични, има и конфликти не-антагонистични, при все че и едните, и другите се свеждат до борбата между старото и новото. С, 1951, кн. 12, 184. Само когато световното развитие се постави на неантагонистични начала, ще могат да се отстранят особено паразитните,., спътници на свръхускореното промишлено развитие като нервните депресии и еколо-гическата криза. Съвр., 1975, кн. 2, 426. Неантагонистични противоречия.
НЕ АНТ АГОНИСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Неантагонистичен.
НЕАНТ АГОНИСТЙЧЕСКИ. Книж.
Нареч. от прил. неантагонистически; неан-тагонистично.
НЕАНТАГОНИСТЙЧНО. Книж. Нареч. от неантагонистичен; неантагонистически. Често спорят, но все пак живеят не-антагонистично.
НЕАПОЛИТАНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж, който е роден или живее в Неапол (град в Италия). // Само мн. Мъжете и жените, родени или живеещи в Неапол. Тука [във Венеция] не живеят само венецианци: има римляни, неаполитанци.. и италианци от цяла Италия. К. Величков и др., ЛБ (превод), 12.
НЕАПОЛИТАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Неапол (град в Италия). Превъзходна неаполитанка, писателка, казва:.. В момента на изчерпано търпение извиква един мъдрец: -„Ако да бях цар!“ БД, 1909, бр. 12, 2. Налей, Джованино, / пей, неаполитанко! Ив. Вазов, Съч. II, 132.
НЕАПОЛИТАНСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до Неапол и до неаполитанец; неаполски. Неаполитанската школа се представлява., от двамата си най-велики живописци [Джордано, С. Роза]. К. Величков, ПССьч III, 209. На обедното слънце, ярко, топло и жълто, неаполитан-ските улички изглеждат прекрасни. Неаполитанска канцонета.
О Неаполитанска жълта. Спец: Жълта боя, която представлява оловно съединение на антимонова киселина и се използва за рисуване и в печатарството; неаполско жълто. На старите асирийци освен тези пигменти били познати естественият ултрамарин и оловният антимонит., известен по-късно като неаполитанска жълта. Н. Преславски и др., НПБ, 6. Неаполитанско ботурче. Многогодишно тревисто растение от семейство игликови със ситни розови цветче-та, което цъфти през есента; есенно ботурче. НесюпйэПит. От семейството игликови (..) у нас като характерно есенно растение с продължителен цъфтеж — .., е известен видът неаполитанско ботурче.. растение с грудковидно кълбовидно, сплеснато като мандарина коренище. Н. Виходцевски, НЕР,
32.
НЕАПОЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Неапол (град в Италия); неаполитански. Неаполски църкви. Неаполски залив.
О Неаполско жълто. Спец. Неаполитанска жълта.
НЕАРГУМЕНТЙРАН, а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Който не е обоснован, подкрепен с аргументи; необоснован, немотивиран. Противоп. мотивиран. Неаргументирано обвинение. Неаргументирано предложение.
НЕАРГУМЕНТЙРАНО. Книж. Нареч. от неаргументиран; необосновано, немотивирано. Противоп. мотивирано. Защищава го неаргументирано и неубедително.
НЕАРГУМЕНТЙРАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на неаргументиран; необоснованост, немотивираност.
НЕАРМЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил. За бетон, конструкция — който не е подсилен чрез армировка. Съоръжения от индустри-ално произведени неармирани бетонови по-лутръби вече са построени по напоителни канали. ВН, 1960, бр. 2875, 2. Неармиран бетон. Неармирана зидария.
НЕБАЛАНСЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Книж. Който не се проявява балансирано, еднакво, равномерно. В художественото изпълнение могат да се изброят най-различни слабости: в хоровете — слаб подбор на гласовете, небалансирани партии. ОФ, 1950, бр. 1720, 4. // Който не е последователен, уравновесен в проявите си; неуравновесен. Небалансирано поведение. Д Небалан-сиран характер на младеж.
2. Спец. За колело (обикн. на превозно средство) — който не се върти равномерно, в една посока; разцентрован.
НЕБАНАЛЕН, -лна,. -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е оригинален, не съвсем обикновен, банален. Тоя малък по ръст габровец има вече едно богато със съдържание и далеч небанално минало. Ив. Шишма-нов, Избр. съч. I, 218-219. Небанално решение на въпроса. Небанален комплимент.
НЕБАРНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Прос-тонар. Недокоснат, непипнат. Божил разчупи хлябовете, както друг път, половината
