не и пак не. Старата изпищя и падна в несвяст, пък аз седнах да го моля — болен е, лежи, с какво е опасен за царщината? А кметът не рачи и да чуе — не, та не! Др. Асенов, СВ, 156. Можем ли са похвали, че повечето от народа ни знаят да четат? С жалост го казвам, че не, и пак не! Ступ, 1875, бр. 6, 41. в) Пред или след друго отрицание (отриц. форма на глагола, отриц. мес-тоим. или нареч. и под.). — Не е Топлица, не
— обади се един глас отзад. — Топлица пада досам Одрин, отвъд реката. Ст. Загор-чинов, ДП, 296. Ех луда съм аз глава! Как необмислено, как глупаво постъпих! Никога, не, никога, аз няма да си простя това! НБ, 1876, бр. 51-52, 200. Труд — със хора! Всичко, що / добро е — с хората! А тях не позлатявам / с брътвежи празни — не! К. Христов, ЧБ, 29. г) След междум. ах, а, о, или нареч. съвсем и (остар. книж.) никак.
— Може би ще искате да реквизирате нещо,.. — Ах, не! Кр. Велков, СБ, 138. — Може би ви обезпокоих? — Съвсем не, госпожице. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 16. И в ужас старият Демит настръхва, / и стон въз-бликва на уста. /— О, не! Далеч! Хр. Смир-ненски, Съч. I, 95. — Тези неща тука може да ви пречат- заявява той, като показва с очи дисагите. — О, никак не. Моля, не се безпокойте — отговаря Иречек. Ал. Константинов, БГ, 43.
Б. Пред глагол в изречението (без удар.).
1. За образуване на отрицателни глаголни форми — за отричане на действието, озна-* чено от глагола. И най-слаб вятър не разклащаше върховете на овошките. И. Йовков, Ж 1945, 29. В онова време между славянските наречия не е съществувало такова голямо различие. КМБП, 18/5, 22. Млади, млади, ум не може / вам сърцата да смири! П. К. Яворов, Съч. I, 12. Аз не зная защо съм на тоз свят роден, / не попитах защо ще умра. Хр. Смирненски, СъчЛ, 40. Не пей ми ся. И защо ли да пея / в тез години аз в каквито живея! П. Р. Славейков, Ч, 1870, кн. 1, 28. Да знайе, мома, да знай, / да знайе да са не жени! Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 159. • С отриц. местоим. или нареч. — удвоява отрицанието. — Къде е постоянното ти местожителство? — Никъде не живеех постоянно. Ив. Унджиев, ВЛ, 338. Ние дечурлигата никога не бяхме виждали леля Дъмша. Елин Пелин, Съч. II, 119. Една съблазън ме опива, / зоват ме шепотно мечти — / далеч, де никой не отива. / Далеч в пустинни самоти. П. К. Яворов, Съч. I, 21.
2. С глагол в пов. или предхождано от частица да — за образуване на отрицателни глаголни форми за повелително наклонение. За изразяване на забрана. Товарът ти ще та смаже, клето момче! Не се ври там, дето нямаш работа. НБ, 1877, бр. 60, 235. Не ходи, момне ле, за вода,, / че е водана далеко. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 30. Момиче, момиче / де гиди мряна рибо, / не стой срещу мене, / изгорях за тебе. Нар. пес., Христом. ВВ II, 215. Мор, мамо, мор, мила мамо, / сакън да не си плакала! Нар. пес., СбГЯ, 88. • Простонар. Предхождано от частици да, дано, В клетви. „Да не цъфнеш, да не пекнеш, / дъще клета със Дойчина, / да окапеш, дето седнеш- / да не станеш по година!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 25. Земьата кос-ките да му не изпие! Клетва. СбНУ VIII, 243. Недка го люто по клела [вятъра]: / — „Дано не дувнеш, ветро ле, / дето ме от сън събуди.“ Нар. пес., СбВСт, 400.
3. Пред глагола във втората част на сложни разделителни изречения, свързани със съюзите я... я, ту... ту, или (ли)... или, кой... кой, който... който и под. За изразяване на съмнение, недоверие в действието, както и за посочване на непоследователност, несигурност в осъществяване на действието.— Тия пък пушки пипнахме от зелениковска-та застава.. — Такава пушка я гръмне, я не гръмне... П. Вежинов, НС, 189. Кой ми наловил, кой не наловил, / Войно наловил до два ми тоара, / до два ми тоара се яребици. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 60. • При елипса на сказуемото в същото по вид изречение (с удар.) — за заместване на цялото сказуемо и изразяване на същия смисъл. Той я беше продумал с него една година, я не, а бяха съученици. Н. Каралиева, Н, 170. Друг човек стана оттогаз. Изстина към нея,.. £тис на му се сърцето,.. Кое работи, кое не. Й. Йовков, В АХ, 182.
4. Пред гл. съм в съставно сказуемо — за отрицание на предмета, признака, факта, посочен във втората част на сказуемото и понякога за противопоставяне на друг, уточнен във второ изречение със съюзи а, но, най и под. — Какви хора сте вие, бе? — Приятелю, — обади се Гороломов — ний не сме лоши хора. Й. Йовков, ПГ, 23. — Гладен ли си, Иванчо? — Благодаря, бай Марко, не съм гладен. Йв. Вазов, Съч. XXII, 15. Зака-паха едри капки, / летит, крякат гъски, патки: / буря страшна ще да ревне, / нели не са капки дребни / секи тича, в село бяга. Хр. Ботев, Съч. 1929, 21. За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла! П. П. Славейков, ЕП 1907, 123. Славей ми пейе, мале, в нова градина. / Не е било славей, а наша Калина. Нар. пес., СбВСтТ, 114. Зададе се черен йоблак, /../ Не е било черен йоблак, / ../ но са били арнаути. Нар.пес., СбНУ XXXIX, 28. • При елипса на част От съставно сказуемо с гл. съм във второто изречение. — А как ви се чини учението — работа ли или не е? — Работа. Р. Каролев, РЗМ, 34. Тръгнала й Дайка, Дайке ле, / по поле просо да гледа —/да види узряло ли й, /узряло ли й, ли не йе, / да иде Дайка да опъне. Нар. пес., СбНУ Х1ЛЧ, 134. — „Гроздан-ке, млада невясто, / дума съм зачул, Гроз-данке, / истина ли е или не“? Нар. пес., СбНУ XXXIX, 55. — "Мамо ма, стара май-чице, / като ма питаш да кажа: / денем е
