мъка и не е, / нощем е мъка голема, / кога момите запеят / по тия ясни седенки." Нар. пес., СбВСтТ, 775.
5. При глагол обикн. в пряк въпрос — за изразяване на предположение, допускане или съмнение, колебание по отношение на някакъв факт, действие, за което се пита. Да не са ти потънали гемиите в морето? И. Йовков, Ж 1945, 19. — Не е ли Иво отподи-ре? — „Иво? / Къде се е по таз вихрушка дявал?“ П. П. Славейков, ЕП 1907, 96. — Нали ми се не сърдиш ти, Колчо? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 241. О, дали не е отсъдил Бог / теб гибел, роде мой, че всички твои котви, / захвърлени във бурите, ломят се? К. Христов, ЧБ, 7. Една заран чухме,че тъпат тъпа не... „Господи, какво ще да бъде това!.. Не еничере ли идат?“... С, 1872, бр. 31, 243. // За изразяване на деликатно предложение, покана или напомняне за нещо. —Еленке, не е ли дошло време за училището? Ив. Вазов, Съч. IX, 54. Не бива ли да отворим прозореца? Ив. Вазов, Съч.
XXVI, 28. // За изразяване на учудване или упрек, че някакво действие или признак не са реализирани, отсъстват. — Не познаваш ли ме?... Има си хас! Че аз съм Велин! Елин Пелин, Съч. I, 54. В седемдесет и шесто въстание правим. Не си ли чувал за клисур-ското „топчд“?иИъ. Вазов, Съч. IX, 44. Мори Йово, моме Йово, / не найде ли нейде вода, /.. /да омиеш бело лице, / от праове, от съзове? Нар. пес., СбНУ XLV, 369.
6. Разг. Пред всяка от две повторени форми на глагола, съединени със съюз и —- за усилване на отрицанието. — „Опелът“ направи засечка, отказа. Прегледах го — акумулаторът пуща искри, свещите чисти,.. А не ще и не ще. Ем. Манов, В, 51. От един час се мъча да поправя котлона, но не мога и не мога. А Опитвах по различни найини да слоня детето да яде — не иска и не иска.
7. Диал. (с удар.). Ни, нито1. Стъмни се, а ще ще вървят.., не път виждат, не нищо. Й. Йовков, ВАХ, 35. Той [слонът] плува добре във водата, лесно ся укротява и естествено е кротък и смирен. Ловят ги с хитрост, защото не помага не куче, не куршум. Д. Мутев, ЕИ, 45. Три години болен лежа, / не умирам, не оздраввам. Нар. пес., СбНУ
XXVII, 290. Нямал Ангял, нямал / нийде си ниКого —- / не стара майка, / не стари тяй-но, / не млада булка, / Не дребни дяца. Нар. пес., СбНУ XLVII, 26. Не слади, не блажи. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 312.
II. При друга част на изречението, пред и след прости изречения в състава на сложни (с удар.) — за изразяване на непълно, части-чно отрицание. 1. За отрицание на означеното от думата, словосъчетанието или изречението, към които се отнася, при което обикн. се посочва нещо различно или про-тивоположно. Кажи на баща си кого искаш. Ти ще се жениш, не аз. Ив. Вазов, Сч. XVIII, 113. — За каквото и да отиваме в Америка, едно нещо е вярно: че напускаме родината си не от добро... Всеки от нас бяга от някакво зло — било сиромашия, било тирания... Ал. Бабек, МЕ, 9. Удрете, бийте ако ви нападнат, и ако умрете, умрете не като овце, не като волове, но като хора! НБ, 1876, бр. 36, 142. Не в черковний двор зариха на любовта / двете жертви —/../ а погребаха ни тука, на брегът край таз / долина... П. П. Славейков, ЕП 1907, 124. В очите смръзнал вик и не в една / десница още пушката дими. Хр. Смирненски, Съч. I, 66. // Пред първата от две еднакви части на изречението или пред едното (по-често първото) от две прости изречения, свързани обикн. с противопоставителни съюзи а, но, ами — за отрицание на означеното от думата или изречението, на което се противопоставя друга възможност, проява и др. Той забърза повече, искаше му се не да ходи, а да тича. Й. Йовков, Разк. III, 18. Като че траяла бе тая зима / не месеци — столетия наред / и вече станала бе нетърпима. Бл. Димитрова, Л, 162. Мечка страх, мен не. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 267. // В елиптични подчинени условни изречения след съюз ако и (понякога) частица ли — за отричане на едната от двете възможности, съпоставени в подчиненото и в главното или в предходното изречение. — Ако не от мене — от децата си се засрамете! — каза им той. Елин Пелин, Съч. III, 15. Освобождението на целокупната българска родина чрез революция беше осуетено, ако не случайно, поне твърде неочаквано. П. К. Яворов, Съч. II, 167. Трябваше значи да се прибегне до някои по-ефикасни мерки, за да можем да вървим ако не напред, то поне наблизо до европейските земледелци. Хр. Да-алиев, ТИА, 6. Насилва го да му брои 15 тур. л. [турски лири]; ако ли не, рекъл, сега ща да изпия кръвта на сички ви, колкото сте вкъщи. НБ, 1876, бр. 24, 95.
2. Пред подчинени обстоятелствени изречения за причина или цел, свързани със съюзи че, защото, за да — за отричане на предполагаема причина или цел на някакво действие и обикн. за посочване на същинската причина, цел в следващото изречение. Илия се надигна и стана.. С него станаха да си ходят почти всички. И не че бързаха или че имаха нещо работа, а защото крайненци бяха попрехвърлили вече,., и само гледаха с кого да се счепкат. Й. Йовков, ЧКГ, 41. Не че отричам значението на критиката, но се гнуся от критйка. Ив. Вазов, ПМЧ, 55. Разлепиха черните квадрати [некролозите] по стени и кепенци и ги разлепиха не за да оплачат покойника, а току само за да се обръща сърцето на кръчмарина, кога ги зърнеше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 393. Не че бе [Радка] много убава / нито бе много работна, / нито бе много имотна, / много й бе сладка думата. Нар. пес., СбВСт, 431.
