яхваме (обикн. коне). Облечете, наденете / руба, що ви най-приляга, / наяхайте бързи коня, / та идете на превара. Нар. пес., СбНУ VI, 56. Наяхали бързи коня/от земе-та да избегнат. Нар. пес., СбНУ X, 13. Заиграли суварие [конниците], / наяхали ката-ните, / затръчеха нагор-надол / да са бох-тат със москова. Нар. пес., СбНУ XV, 44.
НАЯХВАМ2, -аш, несв.\ наяхна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Нападам, на-летявам, налитам. Ама тука имало пцета, наянали ги.. „Аф, уф, аф, уф“, че ги изедат. СбНУ ХЬУ, 393. Друг път, един човек, како се връщал от пазар, некъде до това место го наянали гяволе. СбНУ ХЬУ, 389.
2. Прен. За нещо неприятно, зло — сполетявам, налетявам. Зерем ме е, море, / грижа палнала. Нар. пес, СбНУ XI, 394. Црно тегло да те наяане! Клетва, СбНУ XI, 169. наях-вам се, наяхна се страд.
НАЯХВАМ СЕ, -аш се, несв.\ наяхам се, -аш се, св., непрех. Яздя, яхам колкото ми се иска, до насита (обикн. кон); наяздвам се. Решил съм да ти харижа един арабски жребец — да яхаш, да се наяхаш. А. Кара-лийчев, ПГ, 118. Гуслар ми гусли по си мегдани: / „Кой коня добраго рани / да яха — / да яха, да се наяха!“ К. Христов, СК, 31.
НАЯХВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от наяхвам2 и от наяхвам се; налетяване, нали-тане.
НАЯХВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от наяхвам се.
НАЯХНА. Вж. наяхвам2.
НЕ частица. I. За означаване на пълно отрицание. А. Самост. или с нареч. (с удар.).
1. Като отговор на въпрос — за отричане на нещо, за което се пита. Противоп. да1. — А моята сестра смята ли ме за герой? — Право да си кажа — не. К. Петканов, В, 7. — В това село сте може би учителка? Не, сестра ми е учителка там. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 17. Той пълзеше край дуварите бав-но,.., оглеждаше внимателно дворовете. Светят прозорци, мучи крава, тихо прос-кимтява куче. Да влезе ли? Още не! П. Ве-жинов, НС, 165. Не казвай всякога Да; казвай и Не, когато е нужно, и казвай го смело. ИЗ 1874-1881,1882, 67. А как ще щурмувате, моля? / С куршуми? / Не! Неуместно! / Ресто! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 17. • За заместване на цяло изречение, като се дава отрицателен отговор на поставен въпрос или на някаква възможност, допускане. По какво познаваше Коста? Да гадаеше по звездите — не! Г. Караславов, Избр. съч. I, 311. В тоя прекрасен двор., не е имало нищо, каквото виждаме сега.. Тука беше пустош и буренак само.. И да кажеш, че е станало с много пари — не. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 79. — Какво гледаш, какво избираш, един дявол те знае. Купиш там, колкото да си дадеш парите, пък какво е, що е, да видиш, да разгледаш — не! ВН, 1960, бр. 2633, 4. // С въпросителна интонация (понякога комбинирана с учудване, недоумение и др.) — за запитване дали се отрича казаното в предходния текст. Познавате ли Славча Плужев? Не? Ив. Вазов, Съч. IX, 59-60. Ала защо, защо подигаш само шум? / Ще дойде време той и сам от тоя ум / ще се остави... Не? Та ний щем го принуди... П. П. Славейков, КП ч. III, 106.
2. За означаване на несъгласие с нещо, възражение, отричане на нечие действие, предложение, мнение и под. Противоп. да1. — Да дойда да го прегледам [детето],.. — Не, сега спи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 9-10. — Сега е време да ги [немците] насолим с картечницата.. — Не още!...- повторно заповяда Шишко. Д. Димов, Т, 614. След туй,.., той влезе в браздите и започна да сее. — Не тъй, Mapjune, не тъй! — завика изведнъж Нейко. И. Йовков, Ж 1945, 78. — Сбогом, синко.. — Не, татко. Ще те изпратя донякъде. Елин Пелин, Съч. II, 163.
3. За отрицание на нещо, което говорещият констатира, допуска, за което се колебае и под. Противоп. да1. Напразно говорим, че човекът е облагороден. Не! Елин Пелин, Съч. II, 192. И ковачът замахна, та го [камъка] удари с чуклето отгоре. Вдигна се пушилка от удара, ковачът помириса пушилката, рече: „Тоя не, тц!“ Й. Радичков, СР, 113. Светеше кандило. Не, две бяха. Из мрака излизаше само бялото. А. Дончев, ВР, 192. Наистина, не вършим ли грешка като се спираме?.. Войниците, едва седнали, обръщат глави към мене. Не, напред! Й. Йовков, Разк. III, 134. В тая звездна юнска нощ къде ли / бяхме всички? Или спяхме ний? /Късно е... Не! Има още време. / Събуди се, тръгвай да спасим / делото, мечтите. Бл. Димитрова, Л, 294. // За отрицание на нещо в предишни преценки, действия, поведение на говорещия, което не се изказва, но на което в момента той противопоставя нещо друго, различно (обикн. отразено в текста). От вчера тук — пак дъждове. Не, ще бягам, колкото и хубава да е местността. Йв. Вазов, ПЕМ, 89. Стана му мъ-чно за нея. Съзна, че за всичко е виновен той. „Не, така не може!“ Г. Стаматов, Разк.
II, 24. Какво ще рекат другите.. И той какво ще си помисли... Не!.. — Па тръсва глава, стисва здраво мотиката и със светкавична бързина взема да я вдига и слага... Т. Влайков, Пр. I, 33. Колкото за нашите работи, — не, затвори са вкъщи и плачи като Рахиля! НБ, 1876, бр. 51-52, 202.
4. За усилване на отрицанието, а) Удвоено н е, н е или утроено н е, н е, н е. — Молебен, а?... Как мислите да го правите? — горе, на Грамадата,.. — Не, не, дядо попе, по-добре горе, при двата бряста. Елин Пелин, Съч.
III, 91. —Да не си обикнала?... Кога стана това?... Кой е той?... — Не, не, не! К. Петканов, В, 61. б) В съчет. нетане, неин е,
