се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Яздя, яхам колкото ми се иска, до насита; наяхам се. Кой има конче да язди, / да язди, да се наязди, / че иду годин размирие, / да не му жалба остане. Нар. пес., СбВСтТ, 756.
НАЯЗДВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от наяздвам се; наяхване.
НАЯЗДЯ СЕ. Вж. наяздвамсе.
НАЯКВАМ, -аш, несв.; наякна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Ставам по-як, по-силен и развит физически; заяквам, укрепвам, развивам се. А Райка си растеше като цвете в градина. И колкото повече наяква-ше, толкова повече цъфтеше и хубостта й. Т. Влайков, РП I, 41. На детето ся дава в ръчица едно друго, за да си играе,.., да премята, за да му наякнат ръчиците и пръстите. Лет., 1874, 92. В рояка спомени свещени, / де моя дух сега се губи, / се твоят образ въжделени / духът ми, майко, среща, люби. / Под твоето крило растял съм, / на-яквал съм под грижи мили. Ив. Вазов, Съч. ХХУ1Н,189.7/ Разш. Ставам по-издръжлив, по-устойчив на неблагоприятни условия; заяквам, укрепвам. Гой [градинарят] са опреде-лява само да са грижи добре за порастването им [на липите] и да ги нагледва сякак, за да растат и да наякнат. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 17.
2. Прен. Придобивам повече сила, постепенно ставам по-силен или по-изявен, укрепнал; засилвам се, усилвам се, укрепвам. Като започна слънцето да наяква и тревата да се зеленее по припеците, Гъоре Павлев почука пушката си. Д. Талев, И, 250. В същото време песента на кавала наяква и все по-широко оглася с тъжния си напев. П. Тодоров, Събр. пр II, 141. „От тридесет години Ви следих [Будевска]. От дълги години гледах в Народния театър как растеше, как наякваше, разцъфтяваше един рядък артистичен талант — Вашият.“ Ст, Грудев, ББ, 103. Не проклинай си съдбата, / суетно недей натяква — / във неволите, в борбата, знай, душата по-наяква. Ив. Вазов, Съч. IV, 11.9.
— Друга (остар.)форма: наягквам.
НАЯКВАНЕ ср. Отгл. същ. от наяквам; заякване, усилване, засилване, укрепване. Тялото на рибата е съставено от мек хрущял,..; затова и тялото на рибата не подлежи на лесно наякване. Ч, 1875, бр. 10, 478-479.
— Друга (остар.) форма: наягкнанс.
НАЯКНА. Вж. наяквам и наякну-вам.
НАЯКНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); наякна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Наяквам. От тия обучаванеа миищите надебеляват, ставовете наякнуват и придобиват една чудна похватност да извърше-ват сякакъв вид мърданеа. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 19. А отрочето растеше и наякнуваше в духа, и изпълнуваше се с пре-мудрост. Н. Рилски, НЗ (превод), 112.
НАЯКНУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наякнувам; наякване.
НАЯМ1. Вж. наядам1 и наяждам1.
НАЯМ2. Вж. наядам2 наяждам2.
НАЯСНО нареч. 1. Обикн. при гл. съм. С пряко или непр. доп. или подч. доп. изр. За означаване, че на някого му е ясно нещо, че някой разбира нещо, посочено в допълнението. Предвиждайки уж всичко, пашата не бил наясно обаче какъв брой бойци държи тайно из граничните райони между Белградския пашалък и Видинско самият Пазвантоглу. В. Мутафчиева, КВ, 102. Яв-но е, че една майка, дори и такава като Нора, която не е наясно кой е правият съдник
— обществото или тя, — трябва да се позамисли преди да постъпи така. Ст. Грудев, АБ, 131. Ние обаче не бягаме от спорове и диспути, защото отдавна сме наясно по всички въпроси. Ем. Станев, ИК Ги II, 72. // С доп. със <самия> себе си. За означаване, че някой е разбрал, изяснил си е своите разбирания или чувства. Той [Антон] не беше наясно със себе си. Харесваше му се в село, но без уморителната работа по къра
— харесваше му се и в града, но без учителите и техните изпити и двойки. П. Спасов, ХлХ, 69. — По-важно е да бъдеш наясно със себе си... — По-важно е да знаеш какво обичаш: самия Борис или неговия свят? Д. Димов, Т, 304. Не съм наясно със самия себе си. В началото ми харесваше, че сре-децката войска се увеличаваше значително, и си мълчах. Сега виждам, че съм бил ни така, ни така. Й. Вълчев, СКН, 108.
2. Със съюзи да, за да, частица да и гл. съм; (обикн. в подч. изр.). За категорично означаване, че отношенията между двама (или две групи, две страни) могат да се развиват само при някои посочени условия. Осем младежи пък уверяваха началника, че годениците им заявили: „Ако напуснеш София, напущаш и Мене. Да сме наясно.“ М. Топалов, ВН, 1961, бр. 3045, 4. — Всичко това е добре. Само че, за да бъдем наясно и да не става нужда да се занимаваме с тия неща два пъти, трябва да ти кажа следното. Б. Райнов, ДВ, 123. — Слушай, предсе-дателке, да сме наясно- ... — Щом си поела, длъжна си,.., ще се грижиш за нас. Н. Кара-лиева, Н, 138. • С частица си. Разг. — Може би трябваше по-отрано да поведем ние с тебе този откровен разговор... Може би нямаше нищо да излезе от него, но все пак трябваше да си кажем открито всичко, което ни тежи и което мислим за себе си, за да сме си наясно. К. Калчев, СТ, 180.
НАЯХАМ. Вж. н а я х в а м1.
НАЯХАМ СЕ. Вж. наяхвамсе.
НАЯХВАМ1, -аш, несв.', наяхам, -аш,
св., прех. Рядко. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина
