Върху голям бял лист бяха очертани: пътят на движението на дружината,.., изходните позиции, обектите за нападение в самото село. К. Ламбрев, СП, 123-124. И Себат нашироко и изразително разправи как се е случило всичко, като извърташе и измисляше допълнителни и страховити подробности. Ст. Дичев, ЗС II, 303. За да може да реша да го зема [Ботев], трябова-ше да ми опишете за него по-нашироко. АНГI, 289.
7. В съчет. с ж и в е я и под. — с големи или много добри материални възможности; охолно, без икономия. Чолчев живее нашироко, всяка вечер пилее пари в хоремага. Ем. Манов, ДСР, 142. А радостта на тоя Божи свят не е само у тие, дето са нашироко и дето живеят охолно. Т. Влайков, Съч. II, 66. А може би в основата на всичко лежеше неспособността й да се справи с твърде сложния апарат на семейството, който й бе чужд, за който не се бе готвила, възпитана нашироко, с гувернантки и слугини. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 405. Младен израсте по-нашироко. Като най-малък галеха го и му угаждаха. К. Петка-нов, БД, 12. // В съчет. с харча и под. Без ограничаване, с харчене на много пари. Лекарят дружеше с един млад и строен италианец,.. Бил някакъв милионер,.. Този млад човек харчеше нашироко. Ив. Димов, АИДЖ, 40. Давам тия сведения за личността си, защото се боя да не бъда взет за някой от ония пригладени младежи, които разполагат нашироко с кесиите на бащите си и по цял ден се излежават по сладкарници и кафенета. Д. Калфов, Избр. разк., 321.
О Нависоко и нашироко. Разг. 1. В съчет. с гл. гледам, виждам. Надалеч, в голям мащаб, в перспектива (гледам, виждам), умея далновидно да преценявам нещата. — Има хора, които гледат нависоко и нашироко... Те решават. Г. Караславов, ОХ IV, 448. —- Ти, речи, не си пръв сладколъж, дето видиш нашироко и нависоко, а бесилото не видиш, но се едно — какво друго да избираме? Н. Бончев, Р, 19. 2. В съчет. с гл. нося се, разнасям се. За песен, мелодия — надалеч, на голямо разстояние (се нося, се разнасям). Наоколо щурците щом го чуха [селянина], замлъкнаха и неговата топла, ра-достна свирня се разнесе нашироко и нависоко из заспалата тракийска равнина... К. Петканов, ЗлЗ, 94. Надълго и нашироко. Разг. 1. За разказване — много подробно и продължително. Изложи надълго и нашироко печалното положение на един поробен и съседен народ. Ив. Вазов, Съч. VI, 91. Разпитва ме надълго и нашироко за всичко и за всички. М. Марчевски, П, 185. Съветвам се надълго и нашироко. 2. Остар. Книж. На различни страни, в различни посоки; насам-натам. Той се разхождаше полека надълго и нашироко, като въртеше тоя страшен куп големи ключове. Др. Цанков, ТМ (превод), 138. Нашироко и надълбоко. Разг. Нашироко (в 6 знач.); задълбочено и обстойно. Казахте в началото, че той е умен, че той говори надълбоко и нашироко, ала досега нищо не приехте от тогова умния. И. Вълчев, СКН, 499. И започна работа, по добруджански нашироко и надълбоко. О, 1978, кн. 6, 14.
НАШИРОЧКО нареч. Разг. Умал. от нашироко. Разположих се наширочко в големия апартамент.
О Наширочко и надълбочко. Разг. Доста задълбочено и обстойно. Като работник в града и аз бях отначало слабограмотен. Но имаше просветени другари, отвориха ми очите, насочиха ме към книгите и току взех да виждам по-наширочко и по-надъл-бочко. Кр. Григоров, И, 156-157.
НА1ПЙРЯМ СЕ, -яш се, несв. (рядко); нашйря се -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Рядко. Ширя се, простирам се, разполагам се на воля, колкото ми се иска. Конституционно ли [на опозиционните шефове] им е било поведението в случая, когато народ-ното събрание заседава,., и когато всички депутати се нашириха в говорението си? Бълг., 1902, бр. 496, 2. „Айде ма, либе заведи / във тая гора зелена, / във тийе хладни усойе — / там дето пиле не пейе< / там дето слънце не пече, / там дето ягне не блейе — / да са нашири майка ти!“ Нар. пес., СбНУ ХЬу1, 128.
НАШЙРЯ СЕ. Вж. наширям се.
НАШИСТЯ СЕ. Вж. нашистявам се.
НАШИСТЯВАМ СЕ, -аш се, несв.\ на-шистя се, -1ш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Минер. За скален или глинест пласт — придобивам слоистата структура на шиста.
НАШИСТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Минер. Отгл. същ. от нашистявам се. Шистозна текстура. Характеризира се със способността на рудите да се цепят на по-дебели или по-тънки плочки.. Ако се наблюдава реликтова слоистост, то нашистяването може да бъде паралелно на нея или по-често под известен ъгъл. В. Велчев, РМ, 173.
НАШИТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от нашия като прил. Диал. Който е с шевици, орнаменти, бродерия; бродиран. Останали по местата си само хората. Едри мъже, с широки плещи,..И стройни ка-панки с накичени бръчници, стегнати елеци и ризи с широки нашити ръкави. Н. Кара-лиева, ЗБ, 5. Хубостта на лицето й, блясъкът на черните й очи затъмнили светлината на свещите,..и нашитите църковни одежди и други неща с драгоценни камъни! Ст. Ботьов, К (превод), 57.
НАШИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, притеж. местоим. Разг. Обикн. пренебр.
1. Наш (в 1, 5, 6, 7 и 8 знач.). Най-после на-шичките лекари, толкова и разбират, ус-
