тановили, че е рак. Д. Кисьов, Щ, 334.
2. Като същ. нашичкият м. Мъж, който е много близък на говорещия (често син, съпруг) и добре познат на слушателите; нашият. Пърчанов злостно съскаше,.. „Абе, на-шичкнят! Какво се заяждаш и перчиш с тази старишнска униформа.“ Р. Сугарев, СС,
42. нашичката ж. Жена, която е много близка на говорещия (често дъщеря, съпруга) и добре позната на слушателите; нашата, на-шичкото ср. Свое, близко дете.
НАШЙШКАМ. Вж. нашишквам.
НАШЙШКАМ СЕ. Вж. нашишквам
се.
НАШЙШКВАМ, -аш, несв.; нашйшкам, -аш, св., прех. Диал. Подбуждам, насъсквам някого против някой друг или против нещо; надъхвам, насъсквам, подстрекавам, науст-вам. Обаче [приставът] нашишкан от черните души в селото,.., вместо да дири виновните, той започна да гуляе с тях и намери мене за виновен. С, 1894, бр. 1474, 3. нашишквам се, нашйшкам се страд.
НАШЙШКВАМ СЕ, -аш се, несв.; нашйшкам се, -аш се, св., непрех. Диал. Надебелявам, затлъстявам, ошишкавявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАШЙШКВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от нашишквам и от нашишквам се; надъх-ване, насъскване, подстрекаване, наустване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАШЙШКВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от нашишквам се; надебеляване, затлъстяване, ошишкавяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАШЙЯ. Вж. н а ш и в а м.
НАШЛЕВЯ1. Вж. нашлевявам1.
НАШЛЕВЯ2. Вж. нашлевявам2.
НАШЛЕВЯВАМ1, -аш, несв.; нашлевя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Нашибвам, набивам1, нашляпвам, напердашвам, напляс-квам. нашлевявам се, нашлевя се страд, и взаим.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАШЛЕВЯВАМ2, -аш, несв.; нашлевя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Накъсвам, набирам1, наскубвам. Издигнахме арка.., на-шлевихме необходимите листа и цветя, та я накичихме, както се полага. Г. Краев, ЛСП, 46. Станах и нашлевих китка маргаритки и й ги връчих галантно с целуване на ръка. Г. Краев, ЛСП, 8-9. нашлевявам се, нашлевя се страд, нашлевявам си, нашлевя си възвр.
НАШЛЕВЯВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от нашлевявам1 и от нашлевявам се; нашибване, набиване1, нашляпване, напер-дашване, напляскване.
—■ От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
накъсване, набиране1, наскубване.
НАШЛЯЙВАМ СЕ, -аш се, несв.; наш-ляя се, -яеш се, мин. св. нашлях се, св., непрех. Разг. Шляя се до насита, колкото ми се иска.
НАШЛЯПАМ. Вж. нашляпвам.
НАШЛЯПВАМ, -аш, несв.; нашляпам, -аш, св., прех. Разг. Набивам1 с плесници; напердашвам, наплясквам. Сега спокойно можехте да ми викате „татко“. И ако не слушахте, можех да ви нашляпам сегиз-то-гиз. Д. Цончев, ЧС, 98. Мислех си, ако моят син някога ме запита обичал ли съм и други мамички, така ще го нашляпам, че да помни во веки веков амин. Сп. Йончев, ВН, 1964, бр. 4098, 4. нашляпвам се, нашляпам се страд., възвр. и взаим.
НАШЛЯПВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от нашляпвам и от нашляпвам се; набиване1, напердашване, напляскване.
НАШЛЯЯ СЕ. Вж. нашляйвамсе.
НАШМУЛВАМ, -аш, несв.; нашмуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Набирам1, набрулвам набързо някакво количество плодове или клони (обикн. заедно с листата). нашмулвам се, нашмуля се страд, наш-мулвам си, нашмуля си възвр.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАШМУЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нашмулвам и от нашмулвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАШМУЛЯ.Вж. нашмулвам.
НАШОПАМ. Вж. нашопвам.
НАШОПВАМ, -аш, несв.; нашопам, -аш, св., прех. Диал. Напъхвам, навирам, на-мушквам обикн. мнозина или много неща. Нашопа ги в дупката. Н. Геров, РБЯ III, 250. нашопвам се, нашопам се страд. НАШОПВАМ СЕ несв.; нашопам се св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или много неща се напъхваме, навираме, намуш-кваме. Нашопаха ся из къщите. Н. Геров, РБЯ III, 250.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАШОПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нашопвам и от нашопвам се; напъхване, навиране, намушкване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАШУМЯ. Вж. нашумявам.
НАШУМЯВАМ, -аш, несв.; нашумя, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. нашумял, -а, -о, мн. нашумели, св., непрех. 1. Рядко. Изпълвам се с шум. Хайдушкият Балкан нашумя от бригадирски и строителни песни. В. Ченков, ЗХ, 44. • Обр. Майор Борис се запъти към казармата с нашумяла от виното глава. Д. Ангелов, ЖС, 36.
2. Прен. Ставам известен, популярен, давам повод да се говори много за мен в определен период. С Невена се запознахме на изложбата на художника Любен Монев, който изве
НАШЛЕВЯВАНЕ2 ср. Диал. Отгл.
същ. от нашлевявам2 и от нашлевявам се;
