ръце и от една невидима врата се показа, въоръжен от петите до главата, със сребърен нашийник на врата, началникът на стражата. Н. Хайтов, J1, 74. Към робите се отнасяли много жестоко. Оковавали ги във вериги, слагали им метални нашийници. Ист. V кл, 1980, 257.
3. Естествено оцветяване на перата на птици или на кожата, козината на животни около шията, подобно на гердан. Шията [на птицата] е покрита с красив нашийник от дълги пера и когато е във възбудено състояние, те приличат на грива. Ц. Пешев и др., ФБ, 410.
—Друга (диал.) форма: нашийник.
НАШИ`ЙНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от нашийник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАШЙР нареч. 1. По посока на широката част, по ширината (на нещо); на ширина, в ширина. Противоп. надлъж. Пък и за нас, за хората, колко земя ни трябва за всекиго от нас: три крачки надлъж и една нашир. Й. Йовков, ПГ, 67. Долните части на растенията постепенно потъват във водата и загиват, а горните непрестанно нарастват нагоре и нашир. Геол. IX кл, 46. Песъчинките безшумно се разсипваха до лицето й, образуваха малка ронлива купчинка, която растеше повече нашир, отколкото на височина. Ем. Манов, ДСг, 403-404. Телата ся мерят към три посоки: надлъж, нашир и навие, т.е. имат три измерения: дължина, широчина и дебелина или висота. В. Груев, НПГ, 3.
2. Поет. Нашироко (в 1 и 3 знач.). Вихрушка снежна обикаля, / нашир развява белите си мрежи. Н. Ракитин, Ст II, 44. о Нашир и надлъж (длъж); надлъж и нашир. Разг. Във всички посоки; навсякъде. Настъпи гробно мълчание надлъж и нашир из селото. Й. Йовков, Разк. II, 83. — Граничар е... и мой годеник! / — Знам, пиши му добре да ни пази! /Да оглежда нашир и надлъж! О. Орлинов, П, 93. И там, където нивите за дъжд / горяха, жадни цвилеха конете, / води ще потекат нашир и длъж, / по-благодатни и от дъждовете! Мл. Иса-ев, О, 27.
НАШИРОКО нареч. 1. Върху, на голяма площ, върху обширно пространство. Зелена морава се е разстлала нашироко. Т. Влайков, Пр I, 137. Голям кълбест орех разпущаше нашироко „клоните си и хвърляше тежка сянка. Й. Йовков, Разк. III, 7. И само отгоре да е изгорена кожицата, ако е Нашироко изгорена, детето тегли много. Лет., 1871, 143. Белолика девойкя/ бело лозе садила, / нависоко седела, /нашироко гледала. Нар. пес., СбНУ XLIV, 418. // На голяма площ в сравнение с друго място. Все покрай реката криволичи тясната улица от прохода до моста — чак оттам излиза нашироко. Т. Харманджиев, КЕД, 14. —Нашето, градското училище. Решихме да го преместим в по-хубава сграда, по-наширо-ко, и да потърсим по-добри учители. Д. Та-лев, ЖС, 161. Мурджо се почувствува свободен и нашироко, разтича се из двора. К. Петканов, ЗлЗ, 33.
2. С голяма ширина на нещо ( отвор, размах, крачка и др.); широко. Не без лоши предчувствия добрият човек забеляза още“ огпда-леч отворените нашироко врати. Й. Йовков, Ж 1945, 229. Когато Кир махна нашироко с десницата, той дигна веслата и ги удари силно в мътната вода. Г. Карасла-вов, Избр. съч, V, 341. Момъкът беше облечен с бозае брич и сиво лятно палто, разкопчано нашироко. Г. Караславов, Избр. съч. X, 96. Гъската мяса камила да бъде, / че нависоко гледа, нашироко стъпа. Нар. пес. СбНУ XXXVI, 81.
3. За разпространение на нещо (звук, вест, известност и под.) — надалеч от източника, на голямо пространство или на много места, сред много хора; широко. Неговата топла, радостна свирня се разнесе нашироко и нависоко из заспалата тракийска равнина. К. Петканов, ЗлЗ, 94. Емил Венков се потруди да разгласи нашироко сказката. А. Гуляш-ки, Л, 96. Нашироко известен е старинният и оригинален, с богата история и архитектура град Несебър. Л. Мелнишки, ПП, 30. С многобройни манифести / мигом ст-рашното извеете [за войната] / нашироко прогърмя / вред по цялата земя. СбХ, 42-43.
4.Прен. В значителна или голяма степен, в голям мащаб; много. Усилията на съда да проникне по-нашироко в мрежата на революционната организация вътре в страната остават напразни. Ив. Унджиев, ВЛ, 338. Славейков използува нашироко думи от народ наша реч: „изгора“, „ромон“, „колчем“. Лит. XI кл, 61. Рибеното масло, хайверът, рибеното брашно се използуват нашироко. Зоол. VII кл, 76.
5. Прен. Свободно, без ограничения и задръжки. След Кримската война по силата на Парижкия мирен договор границите на Отоманската империя били открити нашироко за стоките на развитата европейска промишленост. С, 1954, кн.З, 118. Когато се намери пак навън,.., той въздъхна нашироко и се метна на коня. Ив. Вазов, Съч. XXII, 170. „Боже, благодаря ти!“ си думах и като свалих ризницата и шапката, останах с дрехите си и почнах да се разхождам нашироко из парахода. Ив. Докто-ров, ЗД, 135-136.
6. Прен. Обикн. в съчет. с глаголи за говорене, мислене — като се обхващат, разглеждат, или се вземат предвид много неща, факти, подробности и др. — Ех, ти разсъждаваш като генерал — .. — Планираш военните действия нашироко, в перспектива. А. Гуляшки, МТС, 122. Първата пролетна акция на отреда бе нашироко обмислена.