р ад ката от купчината, дигна я високо пред очите на целия клас и я размаха. „С нея ще ме нашиба по главата!...“ — скосиха се съвсем краката на второкласника. Г. Ру-сафов, ИТБД, 122.
2. Наслагвам някъде нещо в голямо количество или набързо и безразборно; наблъс-квам, набутвам, натъпквам. Нашибахме дрехи, консерви, шах и какво ли не в раницата и тръгнахме на екскурзия. // Натъпквам, наблъсквам нещо с продукти, вещи и под.; нагъчквам. "Добре им е на масловци... Ще нашибат и тази година хамбарите с храна. „ Кр. Велков, СБ, 74!
3. Поставям доста голямо количество ниски оценки (на ученик); наблъсквам. Нашибаха ми 3 двойки този срок. нашибвам се, наши-бам се I. Страд. от нашибвам. II. Възвр. от нашибвам в 1 знач.
НАШИБВАМ СБ несв. \ нашйбам се св., не-прех. Разг. 1. Шибам много, колкото ми се иска, до насита. Шибнице ле пръчко, / шибай, нашибай са. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 327. 2. Обикн. мн. и 3 л. ед. Влизаме някъде много, в голямо количество или набързо; наблъсквам се, набутвам се, натъпквам се. Казах на аретликя: — Стани отпъни вратата. И той стана. Става, отпъва, запъва дорде всички, един по един, се нашибаха в избата. М. Кънчев, В, 267.
НАШЙБВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от нашибвам и от нашибвам се.
НАШИВ м. Дтл. Нашивка, шевица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАШЙВАМ, -аш, несв.\ нашия, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд. нашйт, св., прех. 1. Шия, ушивам определено количество или много неща. Купих хасе и си наших чаршафи за няколко години.
2. Зашивам, пришивам определено количество или много неща. Вчера, за да почне играта,.., той оряза новия великденски костюм на баща си с надеждата, че като спечели, ще му нашие нови копчепш. Т. Харман джиев, КЕД, 69.
3. Диал. Зашивам, пришивам или избродир-вам нещо отгоре върху някакъв плат, платно обикн. за украса (Н. Геров, РБЯ).
4. Диал. Шия, ушивам. И тъй разкроиха ра-знообразно всяка една дреха,.., щото подир нарязванието да ся мъчат пък да ги наши-ват, за да ся намерват на работа и да зе-мат пари. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн.2, 17. Ще седне, уж нашива нещо или върти вретеното, пък от девет реки вода оокарва.., дордето тя [жената] се съгласи. ЛФ, 1958, бр. 6, 1. Какъв бе този млад Стоян, / се го роднини жалеха, / жалеха и прежалеха, / ти нема да го прежалиш. / .. / Девет годин как мина, / девет превръзки съдираш / и деся-тата нашиваш. Нар. пес., СбВСт, 779. на-шивам се, нашия се страд.
вам и от нашивам се. В областта на облеклото имаме орнаменти от рода на рисуваните, само че изпълнени технически чрез извезване, изтъкаване или нашиване (апли-куване). Б. Божков и др., ИО, 5.
НАШЙВКА ж. 1. Обикн. мн. Обшити, избродирани с цветни, обикн. сребърни или златни конци ивици плат върху пагони или ръкави на униформа като знак за военен или служебен чин. Произведоха го после подофицер, старши подофицер, с три нашив-ки! Н. Кирилов, ПД, 42. Той [Джеймс] извади от дълбокия си джеб трите сержантски нашивки, които бе скъсал преди няколко дни, за да прикрие военния си чин пред ашистите, и ги заши на ръкава си. К. амбрев, СП, 259-260. [Чакъра] облече тъмносиния си мундир със сребърни нашивки върху пагоните. Д. Димов, Т, 275. Над сандъците с взрив,.., са насядали., младежи от народа, работници,.., милиционер с виолетови нашивки и изпечено, сериозно лице.
3. Сребров, Избр. разк., 184.
2. Шарка, фигура, орнамент, избродирани със сърма, конци или гайтан върху дреха, покривка, ритуално облекло и под. На площадчето се събраха двайсетина девойки в жълти и червени фусти с нашивки и пембе-ни чорапи. Така старателно прибулени, че ми е чудно как дишат! Н. Стефанова, РП, 108. Ето знамето със сребърните нашивки, ето старите пушки с руските щикове, ето старците [опълченците]. Вл. Полянов, ПП, 96. Към украсата на облеклото освен шевиците и дантелите от голямо естетическо значение•' са и нашивките, състоящи се от разни гайтани, копринени или вълнени. Б. Ьожиков и др., ИО, 82. Свещеникът сгъна патрахиля, целуна кръстната сърмена нашивка и майката побърза да му поднесе стол. П. Тодоров, И II, 120.
НАШИ`ЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Каишка или метален обръч около шията обикн. на куче, които служат за прикачване на друга каишка или верига, за защита и др. Под нашийника на кучето Гавриката намери прикачена бележка: 'Тавриле, тръгни по кучето — ще те доведе при мене.“ П. Сла-вински, ПЗ, 178. Щом скочих и насреща ми се изправи.., кучето на съседите.. Беше голямо куче, с железен нашийник срещу вълците. И. Радичков, НД, 35. // Разш. Спец. Пръстен, който се поставя около шията на птици, обикн. с изследователска цел. Забележителни са данните от едно наблюдение върху храната на скореца, направено в Холандия. С помощта на особени нащийници, поставяни от време на време върху вратовете на малките, им е била отнемана: възможността да поглъщат храна. М. Йосифов, ЗФБ, 48.
2. Рядко. Пръстен, гердан, обикн. от метал, който се поставя около шията на човек за украса като част от облеклото или за наказание и др. Останал сам, Калота плясна с
НАШЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от наши-
