НАШЕПНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал. ); нашепна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. спград. нашепнат, св., прех. Нашепвам. Не зная доколко си има мястото това, що забележват някои, че той [принц Батем-берг] уж нашепнувал на чужди някои, че е решен да направи такъв един преврат с цел някаква си. П. Р. Славейков, ПХС, 29. Твърде лесно и скоро ги погърчат. / Не знам що им нашепнуват, що правят. П. Р. Славейков, Сл, 69. нашепнувам се, нашепна се страд.; нашепнувам си, нашепна си възвр. и взаим. Околовръст, туй тъмно пустогоре /обзели, дънери се хралупни редят, /../и сякаш вещици,.., / един към други те привели са глава/и си нашепнуват тайнствени слова. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 57.
— Друга форма: нашъпнувам.
НАШЕПНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нашепнувам, нашепнувам се и от нашепнувам си; нашепване.
— Друга форма: нашъинуванс.
НАШЕСЕЛЕЦ, мн. -лци, м. Диал. Съселянин. Аз почнах да обвинявам нашите, че сме се заселили тук, та да не си ядем дини. Дядо ме погледна изотгоре и каза: — Ти ще изкараш виновни всички нашеселци. Кр. Григоров, ОНУ, 74. Хубаво си ги знам що за стока са нашеселци, ама ха де! РД, 1950, бр. 121,2.
— Друга форма: нашоселс ц.
НАШЕСТВЕНИК, мн. -ци, м. Неприятел, обикн. вражеска войска, армия, която нахлува в чужда страна, в чужда територия. Ивайло принадлежал към най-бедните и жестоко експлоатирани селяни.., той заживял със страданията на изтерзаните български селяни и замислил смело и героично дело: да изгони нашествениците татари. Ист. VII кл, 39. Македонската войска навлязла в Средна Азия. Този поход срещнал ожесточената съпротива на местните племена. Те повдигнали въстание в гърба на нашествениците и им нанесли много загуби. Ист. V кл, 99. Цветният мрамор, с който са били облицовани пирамидите, е ограбен от разни нашественици. Ив. Мирски, ПДЗ, 195.
НАШЕСТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Въоръжено нахлуване на неприятелска войска, армия в чужда страна, в чужда територия; инвазия. Историята остави в небитието на робството един народ, който с костите си издигна първата бариера пред турското нашествие и с чест изпълни мисията си пред културата на Европа. В. Йосифов, Избр. тв I, 68. Нашествията на чужди народи, свързани с „опустошението“ на страната, се състоеха в запалване на села, унищожаване на реколтата, откарване на добитъка. Ив. Хаджийски, БДНН I, 99. Френското нашествие породило в Русия небивал патриотичен подем. Руският народ се вдигнал на отечествена война срещу настъпващия неприятел. Ист. VIII кл, 61. Варварски нашествия.
2. Разш. С несъгл. опред. Прииждане на хора или животни някъде; нахлуване, наплив. После Михаил добави: „Ще положа всички усилия, за да спра нашествието на еретици в България!“ Й. Вълчев, СКН, 466. Някой попита дали печатницата на демократите е изгоряла и информацията се превърна в разказване весели епизоди от нашествието на оранжевата гвардия в столицата. Ем. Станев, ИК III, 121. Онова, което наричаме нашествие на скакалците и от което се бои толкова сяка страна, това зло не дохожда от същите скакалци, а от един род щурци, твърде ближен до скакалците и много плодовит. Т. Икономов, ЧПГ, 71.
3. Прен. С несъгл. опред. Поява и разпространение на нещо някъде в голямо количество или в силна степен. Нашествието на капитализма в империята съсипа цъфтящите по-рано занаяти в България, обедни българската селска маса. Г. Бакалов, Избр. пр, 112. Поставени тук като предня стража на отечеството ни против нашествието на елинизма, наиш длъжност е: никога да не забравяме високото значение на поста си. Ч, 1875, бр. 10, 435. Нашествие на чуждици в езика.
— Рус. нашестпис.
НАШЕТАМ. Вж. нашетвам.
НАШЕТВАМ, -аш, несв.; нашетам, -аш, св., прех. Разг. Като шетам много, приготвям нещо в голямо количество или много неща. — „Вълкано, снахо Драгано, /.. / Таз вечер имаме копачи, / .. / Нашетай гозби ся-какви.“ Нар. пес., СбВСт, 366. нашетвам се, нашетам се страд.
НАШЕТВАМ СЕ несв.; нашетам се св., не-прех. Разг. 1. Шетам много, до насита или докато ми дотегне. Днес се нашетах, всичко гледах да оправя, преди да замина.
2. Диал. Шетам, скитам, ходя много, до насита, докато ми омръзне. Що ми е мило и драго, /../ на села да се нашетам, / на моми да се нагледам. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 321.
—Друга (диал.) форма: нашътнам.
НАШЕТВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от нашетвам и от нашетвам се. Тая булка все шета, няма нашетване.
— Друга (диал.) форма: нашгтианс.
НАШЙБАМ. Вж. нашибвам.
НАШЙБВАМ, -аш, несв.; нашйбам, -аш, св., прех. Разг. 1. Шибам, набивам1 (с камшик, пръчка и под.) някого докрай. Земята е моя. Би трябвало да ви нашйбам с бича си, че сте пуснали стадото без мое съгласие. Д. Спространов, ОП, 20. — Или ще слезем на ромейски бряг, а там ще приберат кораба и нас ще продадат в робство, или ще ни нашибат с камшик. Д. Добревс-ки, БЙ, 20. Константин Кръстев взе тет-
