привърши корененето рано и на връщане към село се огНби да навиди царевицата, която бе засял На петдекарната си нива. Ст. Марков, ДБ, 92. Само преди десетина дни той ставаше нощем да навиди кравите, да им сложи слама и сено, да ги огледа дали не са се отвързали. В. Нешков, Н, 410. Старият Танасолов беше наминал да си навиди орачите, и — кой го дявол караше — Илю взе та му обади. Г. Караславов, СИ, 239. на-виждам се, навидя се страд. и взаим.
НАВЙЖДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от навиждам и от навиждам се.
НАВИК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Постоянен и устойчив начин на действие, мислене или изразяване, придобит и утвърден чрез многократно повторение; привичка, обичай" Обичаше да се зачита по цели часове в едно малко евангелие,.. Освен това, имаше и странния навик да подчертава много често някои пасажи. Й. Йовков, Разк. II, 56. Тенев прочиташе вестника от първа до четвърта страница, без да пропусне дори малките обявления. После го пускаше на земята — това му беше навикът,
— поглеждаше напредналия час и се обръщаше към момчето. М. Грубешлиева, ПП, 72. Христовата сестра Надежда разказва, че като дете той обичал много да подарява рисунки на другарчетата си. И по-късно той не се беше отказал от този свой навик. А. Каралийчев, С, 201. Във Франция започнали оа пушат тютюн против зъбобол и в началото на XVII век пушенето станало нарцк. ВН, 1958, бр. 2033, 4.
2. Обикн. мн. Умение за извършване на нещо. Опитах се да кося, макар отдавна да бях упражнявал този занаят, навика бях запазил. Сл. Трънски, Н, 27. // Със съгл. и несъгл. опред. Система от умения в дадена област, професия или в личния живот.
— Под негова команда ще минете всички упражнения по свръзка и сигнализация.. — И ти, Траяне, необходимо е да добиеш малко строеви навици. В. Нешков, Н, 340. Трудностите в началния курс не са малко. Откъснати от безгрижието и играта, децата нямат още нужните навици за пра-вйлно провеждане на учебната работа. РД, 1960, бр. 8, 2. Полагат се грижи за насаждане здравни навици, но резултатите не са големи. Децата няма къде да се перат. РД, 1950, бр. 242, 5. Рядко ще се срещне младеж, който да не иска да работи по-хубаво, по-добре. Но често пъти силите и опитът му не достигат. Докато придобие производствени навици, минава доста време. НМ, 1956, бр. 5,1.
3. Обикн. мн. Със съгл. и несъгл. опред. Поведение, обноски, типични за определена со-циална прослойка, националност и под. Винаги вярна на своите аристократични навици, госпожа Матеева и сега пак, след като си легна, взе французкия роман, макар и да бе почнало вече да се зазорява. Д. Кал-фов, Избр. разк, 345. Захариев,.., обяснявал това леко обръщане в мохамеданството чрез дълговременното, непрестанно сношение на чепинци с турските войски, благодарение на което възприели много турски навици. Ив. Вазов, Съч. XVI, 47.
4. Начин на действие, поведение (обикн. придобити) у животните и организмите. По-късно, когато прочетох., за тъй наречените условни рефлекси, стана ми ясно., как с търпение и последователност зверолове-цът е създал в язовеца нови, придобити навици и го е накарал да се освободи от вековния си страх към човека. Ем. Станев, ЯГ, 86. Адамов познава добре навиците на това животно [делфина]: то е тромаво и тежко, но понякога се развеселява. Й. Йовков, Разк. II, 20. Навикът, който се отличава от инстинкта по това, че отразява непосредствено индивидуалния опит на животното, представлява значително по-плас-тична форма на поведение. Псих. X кл, 1951, 15. Тази група учени се занимавала с два типа от един и същ микроб. Единият от тях имал навика да си изгражда дебела обвивка, наречена капсула. Хр. Одисеев, ТН, 71.
О По навик. В съответствие с обикновения, постоянния начин на действие, поведение при някаква ситуация. Аз съм мъртъв за света, отдавна мъртъв. Но има хора, които още мислят, че съм жив. И сигурно по навик, а може би и защото наистина се сещат за мене, ми пращат визитните си картички при всички празници. П. Спасов, ХлХ, 193. Вълкът скачаше от скалата, за да прескочи потока и не ще съмнение, че и утре или по-право тая нощ, той щеше да мине оттук и по навик пак щеше да прескочи потока на същото място. Ем. Станев, ПЕГ, 111.
НАВИКАМ1. Вж. н а в и к в а м2. НАВИКАМ2. Вж. навиквам3.
НАВИКАМ СЕ. Вж. навиквам се.
НАВЙКВАМ1, -аш, несв.; навикна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. навйкнат, св.
1. Непрех. Обикн. с подч. изр. със съюз да. Придобивам навик, обикн. по силата на обстоятелствата; привиквам, свиквам. Велика посочи с глава една от възглавниците. — Защо не седнеш [Димо] на възглавница? — Навикнал съм да седя на голата земя. К. Петканов, МЗК, 277. В продължение на десет века те [българите] бяха навикнали да гледат на църквата преди всичко като на политическа организация. С. Радев, ССБ I,
109. Яви се холерата.. И тая армия от калени и изпитани войници,.., изтръпна и се смути. Тия хора бяха навикнали да гледат право в лицето на "смъртта, но сега тая смърт беше друга. Й. Йовков, Разк. III, 102. Та това на затвор прилича! Да не мож да отидеш къде искаш. — Ще навикнаш, дядо!
