27, 13. Според въздушните навигатори опитът да бъде представено появяването на самолета., като „случайно“ са напълно неприемливи. РД, 1950, бр. 104, 4. Не само Луната, цялата Слънчева система имаше нужда от пилоти, астронавти, навигатори — те бяха все още малко. К, 1963, кн. 9, 15.
2. Разш. Мореплавател. — Мон ами — каза веднъж старикът на Сираков. — Вие сте практикант, практикантът смята, че прави екскурзия по море, и още не е навигатор със свое схващане за дълг. Н. Антонов, ВОМ, 178.
3. Спорт. Помощник на водача на спортен автомобил и под., който определя маршрута на движение. Минавате с безопасна скорост през Своге, Лакатник, нека двигателят си почине, че до Миланово нагоре ще ви трябват и резервни коне под капака.. Ако хронометърът на вашия навигатор показва добро време, значи ще бъдете спокоен в майсторското управление. Пог., 1987, бр. 20, 12.
— От лат. navigator 'мореплавател'.
НАВИГАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до навигатор. — Казано по съвест, нашата навигаторска професия не е труд на.. Лъжа е, че моряците живеят по-малко от другите. Н. Антонов, ВОМ, 18.
НАВИГАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до навигация. Ако се абстрахираме от навигационната карта, по водата не може да се познае дали плаваме по море или в океан. Въпреки различния нюанс на синия й цвят тя е твърде еднаква навсякъде. Б. Трайков, ВО, 53. През време на моите пътувания до Русе, които през навигационния сезон не бяха повече от 3-4, ние можахме да се наприказва-ме до насита. Д. Казасов, ВП, 117. Откриването в безбрежния океан на такива микроскопични късчета суша е трудна задача дори и за съвременните самолети, чиито пилоти са снабдени със сложни навигационни съоръжения. Ц. Цанев и др., ЧП, 80. Навигационен уред. Навигационна система.
НАВИГАЦИЯ ж. 1. Научна теория и дейност за определяне местоположението или маршрута на морските и въздушните транспортни средства. А сега около нас е необятна морска шир... Навигацията обаче е чудодейна наука и винаги намира начин да определи местонахождението на кораба. И то съвсем точно, защото борави с безпогрешната наука — математиката. Б. Трайков, ВО, 42-43. Те [космонавтите] ще са следвали курсове по космическа навигация, по динамика на ракетите,.., по физика на радиациите и по практическа медицина. К, 1963, кн. 4, 11. Известните от астрономията методи,.., могат да ни дадат с доста-тъчна точност положението на космическия кораб в слънчевата система, но не и скоростта му. За преодоляване на тази трудност в космическата навигация може да се използува известният ефект на Доплер. ВН, 1961, бр. 3102,4.
2. Движението на водните и въздушните кораби като дейност; мореплаване, корабоплаване, въздухоплаване. — Ако питаш мене, бих го хвърлил [острова] във въздуха, да не пречи на навигацията. Проклет остров! С. Чернишев, ВМ, 42. Една от най-големите трудности при космическата навигация се състои в това, че земното поле на привличане не може да служи за ориентир, тъй като гравитационните сили не се „усещат“ от приборите на ракетата. ВН, 1960, бр. 2854, 4. Само след няколко дни слънцето стопи снега и ние, хлапаците, с велика радост зърнахме на запад в завоя на Дунав появата на параход. Навигацията се откриваше. Д. Казасов, ВП, 55.
3. Обикн. с числ. Еднократно пропътуване на определен маршрут от кораб; рейс. През 1934 г. ледоразбивачът „Литке“ получи задачата за една навигация да премине по Северния морски път от изток към запад. А. Бешков и др., ИГ, 203. През 1932 г. ледоразбивачът „Александър Сибиряков“ измина Северния морски път в една навигация. Д. Славчев и др., БМ, 7. Машинната команда на кораба Русе"., проплава две последователни навигации без заводски ремонт. РД, 1959, бр. 209, 3. // Сезон, подходящ за корабоплаване (в река, море, океан).
— От лат. navigatio 'мореплаване'.
НАВИГРАФ м. Спец. Уред, използуван във въздухоплаването за графично отчитане на пътя, скоростта и посоката на движение на самолети и др.
— Фр. navigraphe от лат. navis 'кораб' + гр. урафО) 'пиша'.
НАВИДОК нареч. Диал. С цел да се видим; навидом. Дойдох навидок.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВИДОМ нареч. Диал. Навидок.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВИДЯ. Вж. навиждам.
НАВЙЖДАМ, -аш, несв.; навидя, -иш, мин. св. навидях и (диал.) навидох, прич. мин. св. деят. навидял, -а, -о, мн. навидели, св., прех. Диал. Посещавам, навестявам някого или (по-рядко) някакво място; наоби-калям, заобикалям. Напусна баща си по един ученически шинел и завърши осми клас неизвестно с какви средства, като спеше по приятели и само от време на време идваше да навиди майка си. Р. Михайлов, ПН, 20. През една седмица Иваница,.., впрегна каруцата и отиде в града да навиди мъжа си. Елин Пелин, Съч. II, 170. Бенарес.., пре-коряван священний град на индийците, когото навиждат хиляди поклонници. Ив. Богоров, КГ, 223. // Посещавам, навестявам някого или нещо с цел да проверя състоянието на нещата, как върви работата, как се развива нещо и под.; наглеждам. Чолака
