рече да го утеши ангелчето. Елин Пелин, Съч. I, 36.
2. Прех. Остар. и диал. Приучвам някого на нещо. Той е человек честен, праведен, но боязлив, малодушен и навикнат да слага глава пред властта. ЦВ, 1859, бр. 422, 2. Чувствителното лишение на много нужни за живение потребности, на което лишение изтънчените европейци не бяха навик-нати, приложиха ся да увеличат незадовол-ствията им. П. Кисимов, ОА I (превод), 80. навиквам се, навикна се страд. от навиквам във 2 знач. навиква се, навикне се безл.
„Едно време казармата беше пълна с дивотии... С едни се навикваше бързо, с други не“. С. Северняк, ВСД, 150. То какво може да се навикне на такъв живот? Т. Влайков, Съч. I, 159.
НАВИКВАМ СЕ несв.', навикна се св., не-прех. Остар. и диал. Навиквам1 (в 1 знач.); свиквам. — Бабо, Луко, и тази ли зима остана сама? — Че кой да е при мен, Тинке? Всеки си гледа работата, къщата, децата.. Навикнах се, Тинке, на самотията, на всичко навиква човек. А. Каменова, ХГ, 160. Той със нас ся веч навикна: / "Зет да го направим?... "/„И аз зная, рече баба, /ако е рекъл Господ-/ на добър час дано бива, / на и Дешка да викна“. Ц. Гинчев, ДТ, 102. Златко, възпитан от родители, които не можеха да го търпят,.., секога му говореха напряко, той ся е навикнал, следователно, да подлага волята си простодушно секому за сека една работа. Кр. Пишурка, МК, 353.
НАВИКВАМ2, -аш, несв.', навйкам, -аш, св., прех. Отправям забележки, критики към някого; карам се, хокам. Жени и моми про-бягваха по двора, качваха се горе, суетяха се, пак слизаха. Деца се преплитаха в краката им, майките ги навикваха. Б. Несторов, СР, 247. Макар че по правило каруцарите немяха задължени да чеишт и хранят конете, Иван сам вършеше това. И когато каруцарите го навикваха, че се е заел с чужда работа, той отговаряше: — Тъй зная аз. В. Ченков, ПС, 41. Тя често седеше скришом сама,.. И щом влезеше любовникът й, обръщаше се към детето: — А, каки, стани да те изпратя. А, че стана късно, па ще ме навиква майка ти! Ил. Волен, ДД, 116. Хиляди пъти предпочитах тати да ме навика, ако ще и да ме напердаши, само да не го гледам така окахърен. М. Кюркчиев, ВВ, 71. // Обвинявам, набеждавам. — Лукави станахте вие селяците.. — Прост народ сме ние, господине, само ни навикват. Елин Пелин, Съч. I, 43. Ех, види ли го — не знам, ама мен зел да се кара и навиква ме, че уж аз съм ги съборила. Т. Влайков, Съч. II, 297. навиквам се, навикам се страд.
НАВИКВАМ3, -аш, несв.; навйкам, -аш, св., прех. Диал. Извиквам, повиквам много хора;V привиквам, призовавам. Маца мама говореше: / — Де иди, мамо, стара мамо, / навикай ми мали моми, / мали моми, мои другачки, / да оплетат руси коси. Нар. пес., СбНУ X, 42. навиквам се, навикам се
страд.
НАВИКВАМ СЕ, -аш се, несв.', навикам се, -аш се, св., непрех. Викам много, до насита, до пресищане. След като се навика и накара с жените, Дочка се прибра в къщи и не излезе до обяд. К. Петканов, МЗК, 173. Той [кондукторът] поръмжа още, но аз не му обръщах внимание, понеже знам, че докривяло ли е някому, остави го да се навика и после всичко ще тръгне по реда си. Б. Райнов, ДВ, 164. Не мина много време и като се навикаха, наахкаха и наохкаха, селяните сами се умълчаха и зачакаха да чуят какво ще им каже председателят на кооператива. Б. Обретенов, С, 178. — Обзърни се, керко мила, / шчо те татко ти викат. /— Нека викат, нека се навикат. Нар. пес., СбНУ VII, 76.
НАВЙКВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от навиквам1 и от навиквам се; свикване, привикване. Две дописки от Болград не са пристигнали.. Ние им захваляме за ревността, която имат за навикване в изра-жаване на онова, що мислят. ДЗ, 1868, бр. 12,47.
НАВЙКВАНЕ2, мн. -ия и (диал.) -та, ср. Отгл. същ. от навиквам2 и от навиквам се; каране, хокане. Каква пакост и да стане в къщи ..-се ратаят е крив, се него набяж-дат и навикват. И много често mue навик-ванета из къщи дотягат на ратая повече и от най-тежките полски работи с колата и воловете. Т. Влайков, Съч. И, 91.— Кой вика? —изрева истерично директорът. И изхвърча навън. Изпроводихме го с още по-гръмогласно навикване. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 239.
НАВЙКВАНЕ3 ср. Диал. От$л. същ. от навиквам3 и от навиквам се.
НАВИКНА. Вж. навиквам1 и навик-нувам.
НАВЙКНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); навйкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Навиквам1; свиквам, привиквам. Който .., опитомя нравите си и навикнува на добри обичаи и добри дела, той ся казува цивилш зован, политичен и благонравен. П. Р. Славейков, ПЧ, 26. Може да им даваме, щото желаят,.., за добрите работи, щото са [децата] направили: от там те навикнуват да вярват, Че щото желаят не е дадено, а са пада на почетните работи. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 15. Человек, който навикнува да земй на заем, почнува да ся предава в ръцете на другите. А. Цанов, Напр., 33.
НАВЙКНУВАНЕ ср. Остар. п диал. Отгл. същ. от навикнувам; навикване1, свикване, привикване. Дългото навикнува-не на снизхождение беше направило нашите вардачи по-търпеливи. Др. Цанков, ТМ (превод), 151-152.
