същ. село -нечленувано. Остар. и диал. Тая сутрин в наше село имаше голяма тревога. И. Йовков, Ж 1945, 213. Ти какъв си, господине, по каква работа към наше село? Елин Пелин, Съч. I, 45. // Стесн. Членувано с предл. и същ. места. Който е свързан с рождението или живота на трупа лица, на общност, към която принадлежи и говорещият (говорещите). — Може ли, чичо Гора-не, да се намери по нашите места разковниче? Елин Пелин, Съч. II, 77. — Вие откъде сте, госпожице? Май че от нашите места ми изглеждаш по носията. Николина назова селото си. Г. Райчев, ЗК, 37. Добре дошли, певци хвъркати, / певци на пролетта! / Със радост срещаме ви тука / по нашите места. Елин Пелин, ЙБ, 21. /I Който се, отнася до страната и сънародниците на говорещия (рбикновено до България и българите). Тук [в ррдното село] съм опознал нашия работлив народ, нашия човек — българина и неговата широка, добродетелна, отзивчива душа. Елин Пелин, ПБ, 6. Той пътува с български трен, наоколо наша земя, роден говор. Г. Стаматов, Раз^. I, 64. Додето имаме ръце и крака, .., нашето отечество се има нужда от нас. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. Каква е тая клета съдба на мила, наша майка България? БТ, СбПер. п I, 75. Смок е за-смукал живот народен, / смучат го наши и чужди гости! Хр. Ботев, Съч. 1929, 11. Нашата национална валута е левът. А Нашата граница. Нашето народцо творчество. Нашата армия.
5. Който е, в някакви трайни или временни близки отношения (родствени, приятелски, служебни и др.) с лицата, означавани с лич. местоим. ние. Един наш българин имаше наблизо своя къща, но тухлена, здрава. Често му отивах на гости. Г. Белев, кВА, 150. — Да живее Странджата, храбрият наш знаменосец! Ив. Вазов, Съч. VI, 16. "Турската полиция — пише войводата — се „съжалила“ над стария наш баща и наредила по един изкусен начин да го мъчат.„ Н. Ферманджиев, РХ, 40., — Добър вечер, наша чорбаджийко, / добър вечер, наши чорбад-жийр./ — Дал Бог добро, млади загорчен-ки.“ СбВСтТ, 254. — Колко ся зарадвах, като видях отпреде си чича Петка, нашът добър съсед! В. Друмев, НФ, 95-96. Наш домакин. Наш кандидат. Наш кореспондент. Наш началник. Наш водач. • В конструкция наш та наш. Разг. За усилване. Над нея стоят три жени, /.., три самодиви, / .. / „И да се миеш, невясто, / ида се хубаво переш, / ти сц наша, та наша.“ Нар. пес., СбВСтТ, 93. • Остар. и диал. Нечленувано пред собств. — Наша Дочка се държи наголямо. Много скоро забрави, че е вдовица. К. Пет-канов, МЗК, 82. Предадох и даскалицата, и Стайка на наш Вълка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 179. — Коя ще мома да вземе? [войводата] — Наша ще Рада да вземе. СбВСтТ, 542.
6. Обикн. в съчет. с човек, хора. Който се ползва с доверието, благоразположението на говорещия, поради общност на идеи, работа, местожителство и др. Наш човек! Това му е всичкото достойнство! И защото е наш, аз трябва да му дам службата на други един съвестен чиновник, който, наистина, не е наш човек, но е човек. Ив. Вазов, Съч. XIX, 44. — Приемате ли да започнем списанието двама? То ще бъде ляво, истинско детско списание ... — Защо не? — отговорих му .. Гео е съвършено наш човек. А. Каралийчев, С, 197. — Няма да ме нахока — заяви уверено Лапнимухата. — Той е наш човек... — Как — ваш човек? — Сговорист де. Г. Караславов, Избр. съч. И, 250.
7. Който се създава или е създаден от група лица, които говорят или от чието име се говори. Тука сме длъжни да кажеме, че в нашия вестник са не приемат такива статии, които би имали политически характер. Знан., 1875, бр. 1, 5. Между другото що отличава това наше издание от първите две, читателят ще види в реда на дейс-твующите лица. Т. Шишков, В, 4-5. Нашата продукция се търси на международния пазар. А Нашият речник ще бъде в три тома. II Който изхожда, който е направен, изразен и др. от група лица, които говорят или от чието име се говори. Нека имаме всякога на ума си, че бъдущето поколение ще цени всичките наши постъпки, всичките наши дела, ще цени всичко високо, що сме извършили за народното благоденствие. СбДЧ, 225. Приемете нашите покорни почитания от страна на българската емиграция. НБ, 1876, бр. 32, 125. Наша грешка. Наш пропуск.
8. Само членувано и в съчет. със същ. Който е предмет на. разговора или повествуването на говорещия (говорещите). Cm. Чи-лингиров в поменатите спомени за Минчев погрешно пише, че това съчинение е преработка и разширение на съчинението, с което нашият литератор кандидатствувал за доцент в Софийския университет. Ив. Богданов, СП, 145-146. Нашите пътници пътуваха вече няколко часа. Ив. Вазов, Съч. XIII, 133. По едно време някой го [Мечо] бутнал кротко по рамото. Трепнал нашият юнак и се обърнал назад: старата мечка. А. Каралийчев, ПС I, 61. Споряд това, като разложим нашето число (6867) на неговите рядове и разделим всякой отделно по> на 9, щем имаме следующите частни и остатки. Хр. Данов, ТПЧ, 107.
9. Обикн. с предл. и в съчет. със същ. за период от време, а) Който се отнася до означения период, на който говорещият е съвременник, когато той живее заедно с всички други, (означавани с лич. местоим. ние). Антропологичните проучвания в наше време позволяват да се изучат и оценят факторите, довели до появата на човека. ПЗ, 1981, кн. 10, 5. Действието се развива в на
