ши дни в един град на брега на Дунава. Г. Крънзов, Избр. пр, 15. Рушейки старите научни догми, опирайки се само на научни-те факти, той [Айнщайн] направи такива смели и велики изводи, че само на двадесет и шест години стана най-великият физик на нашето време. Матем., 1965, кн. 5, 2. Нашето хилядолетие. II В съчет. с век — който се отнася до века, в който живее говорещият (обикн. XIX или XX в.). Това любо-питно учреждение на „войнишки села“ е траяло близо 300 години, дори до началото на нашия век. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. Прегърнах винтовката, жаден за сън. / Не спя, а сънувам най-чудния сън. / Говори винтовката като човек / за своята повест през нашия век. Мл. Исаев, ПЗВ, 7. б) Който се отнася до младостта, младите години на някого. — През наше време такива леко-тии нямаше. Сгодиш се, но годеницата си ще видиш след венчило. К. Петканов, БД, 8. Кога взели да го [маслото] делят бакалите, разрязали го — вътре цяла зелка. Дядо Къ-ню: — Бивало ли е туй някога на наше време? П. Тодоров, Събр. пр II, 409.
10. В изказване, повествуване и др.; — който се отнася до лицето, което говори (означавано с лич. местоим. аз); мой. а) Като израз на скромност. По нашето мнение ьь може и съвсем да ся изостави от азбуката, тъй като то в българския език в настояще време няма никакво значение. Р. Каролев, РМЗ, 49. Tow е просто честен, даровит и енергичен младеж и обществен деец, .. Тия са неговите скромни титли, за да бъде герой наш. Ив. Вазов, Съч. XXV, 48-49. б) В официално изказване, обръщение, реч на владетел, монарх и под. — като израз на висотата и едноличността на неговата власт, в) Като проява на ниска грамотност. — Добър ден, господин Велизаров — викаше той, — .. Не си ли спомнят^? Как да не си спомням— усмихна се старият политик, —ти не беше ли кандидат за стрелочник? — Не, господин Велизаров .. нашата кандидатура е за разсилен. К. Калчев, ЖП, 97.
11. Като същ. наш м., наша ж., наши мн. Лице, което принадлежи по убеждения, народност, местожителство или друг признак на някаква общност, в която се включва и говорещият. Комунистите приказват за справедливост, пък почнаха да делят хората на наши и ваши. Кр. Григоров, ТГ, 103. Нашите отстъпваха. Наистина не отстъпваха безредно, а с прибежки, но все пак отстъпваха. П. Вежинов, НС, 31. По-старият въглищар с голям белег от изгорено на челото повдигна глава. — Почетете ни, людете каквото Бог дал! Все наши сме — каза той с гостолюбив израз. Ст. Загорчинов, ДЦг, 62. Нъ тряба да е мъртъв. Дали е наш, дали е турчин? — Но се едно. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 13, 5. Лоши сме си, барем наши сме си. Погов., СбНУ XII, 233. нашият M., нашата и (съкр.) нашта ж. Разг. а) Мъж (или жена) много близки на говорещия (често син, съпруг, дъщеря, съпруга) и добре познати на слушателите; нашичкият, нашич-ката. — Еленке, нашият не се ли е върнал още? — Сутринта ми каза, че ще ходят на бригада. Ст, 1966, бр. 1076, 2. — Ние знаем само сърпа и мотиката, а къде отива това, дето изкарваме, никой от нас не знае... — Право си е, мари, — обръщаше се някоя жена на партиец. — Нашият казваше, че житото един лев щяло да стане. Г. Карас-лавов, СИ, 276. б) Като обръщение. Разг. За израз на фамилиарност. През това време се струпа на гишето повечко народ и аз останах назад .. Но ето че между нас се навря някаква весела личност и извика високо: — Здрасти, нашия! — О, здрасти, — обади се чиновникът. Елин Пелин, Съч. IV, 211. в) Разг. Лице, което вече е споменато и е известно от предишния текст, разговор. Извадил ги [рибите] той, хвърлил пак — нали едното му око дежурно, видяло, че по пътеката откъм село иде надзирателят Не-но. Ха сега де. Накъде? Ще го излъжа — решил набързо нашият, —-.., ще се скрия зад къпината край брега, докато тоя хайванин отмине. ВН, 1960, бр. 2769, 4. нашата и (съкр.) нашта ж. Разг, а) Всичко, което е свързано с говорещите — техният живот, тяхната участ, съдба, работа. Най-сетне гемията тръгна. Накъде — ще ти каже ли някой? .. Плуваме, плуваме, край няма. Свърши се нашата, думаме си. Ст. Мокрев, ЗИ, 102. ^ Безработните нямат нито квартири, нито хляб. — Те барем не работят, — прекъсна го някой на подбив. — Нашата е още по-лоша: хем работим, хем пак немотия. Г. Караславов, СИ, 304. б) Начинът, по който нещо се върши от говорещите. Ние си знаем нашата, вие си знаете вашата, нашето и (съкр.) нашто ср. Разг.
а) Нещо, което принадлежи или се полага на лицата, които говорят или от чието име се говори. Найден ще се ядоса, че на неговата трапеза стават много, но Давидов ще го успокои: — Нашето не се губи.Ъ. Жеков, ТП, 110. б) Прояви, схващания и под. на лицата, които говорят или от чието име се говори. В сравнение с нейния цинизъм, нашето бе невинна закачка. Й. Попов, ИЖП, 59. „И ние ще предложим нашето, а и неутралните страни съща ще предложат своето.“ ВН, 1960, бр. 2927, 1. нашите и (съкр.) нань те мн. Разг. Родителите, по-рядко семейството, близките на говорещия или говорещите. Върнах се вкъщи, нашите вече се приготвяха да лягат. Посрещна ме мама: — Къде се губиш сам в тъмното? Кр. Григоров, ОНУ, 120. — Разправи какво правят нашите. Милка разказа на Цонка за живота у дома, за домашните в София. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 48. Ако ме наште не дадат> / аз ще си по теб пристана / и пак със тебе ще дойда, / във Лозен ще ни венчуват. Нар. пес., СбВСтТ, 635.
