НАЧУРКАМ. Вж. начурквам.
НАЧУРКВАМ, -аш, несв.; начуркам, -аш, св., прех. Диал. Обикн. за дете — напикавам, напишквам, начишквам. начурквам се, начуркам се страд.
НАЧУРКВАМ СЕ несв.\ начуркам се св., непрех. Диал. Напикавам се, напишквам се, начишквам се.
— Други форми: н а ш у р к и а м и н а ш о р к н а м.
НАЧУРКВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от начурквам и от начурквам се; напикаване, напишкване, начишкване.
— Други форми: н а ш у р к и а н с и н а ш 6 р к и а н е.
НАЧУРУЛЙКАМ СЕ. Вж. начуру-ликвам се.
НАЧУРУЛЙКВАМ СЕ, -аш се, несв.\ начурулйкам се, -аш се, св., непрех. Чуруликам много, до насита.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧУШКАМ. Вж. начушквам.
НАЧУШКВАМ, -аш, несв.\ начушкам, -аш, св., прех. Диал. Чушкам, очушквам известно количество от нещо, обикн. растение, чиито плодове, семена са в чушка (боб, грах и под.), начушквам се, начушкам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧУШКВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от начушквам и от начушквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАШ, -а, -е и (диал.) -о, мн. -и, в обръщение за м.р. ед. ч. наши, членувано съкр. (разг. и поет.) нашта (ж.), -о (ср.), мн. -е и (остар. и диал.) нашът, род. и вин. (остар.) нашего (само за лица от м.р.), дат. (остар.) нашему, крат, форма (за трите рода и мн. ч.) ни, притеж. местоим. (1 л. мн. ч.) 1. Който принадлежи или е собственост на лицата, означавани с лич. местоим. за 1 л. мн. ние, където се включва и говорещият. Всякога, когато си спомня за детинството, .., в паметта ми изпъква и едрата, кокалеста снага на Белчо — нашия стар вол. Елин Пелин, Съч. II, 27. Та ние зарязахме нашия имот и къщи доброволно. Ив. Вазов, Съч. VI, 16. Добре дошъл, кос, / .. / пей от нашта / стара круша — / всичко окол / ще те слуша. Елин Пелин, ПБ, 17. Запознанството със съседите би ни подшушнало, би ни подсетило за много неща в нашата си къща. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 113. — Майчо лъо, стара майчо льо, /.. / Темна е мъгла паднала / и ситна роса роснала / на наште равно дорове. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 85. • В конструкция наш <си, е> че (та, пак, па) наш. Разг. За усилване. Нашта Я вяра па наша: / ката неделя сё празняк, / ката година Колда. Нар. пес., СбНУ ХЬУИ, 83. // Който Се извършва или е свързан с тялото или с негови части на всеки от група лица, към които принадлежи и говорещият. Истина е, че от нашите очи изчезнаха много пространни държави, особено в Италия и в Немско. Г. Бенев, БК (превод), 1. Нашите стъпки. Нашите сърца. Нашият ход.
2. Със същ. за някаква общност, институция и под. — към който принадлежат, в който влизат и говорещите (говорещият). През нощта на дълги векове, .., [манастирът] е запазил в тия уеди старославянския дух и светите предания на няколко царствени века — .., за да ги предаде свежи на нашето поколение. Ив. Вазов, Съч. XV, 18. Една нощ нашата дружина се удвои. М. Гръбче-ва, ВИН, 420. Тая година в нашата гимназия от шест души само един свърши изпитанието и получи атестат. АТГ I, 28. Нашето семейство. Нашият клас. Нашият род. Нашият пол. Нашият институт.
3. Който се отнася до живот, дейност, чувства, мисли, общи за лицата, означени с лич. местоим. ние. Ако имаше повече като него, не ищха да казват, че за нашите идеи нямало почва в селата. Й. Йовков, Ж 1945, 227. Ето в що се удавиха нашите горди надежди: кръв и пламъци! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 171. — И туй съм аз! — извика гордо черният работник. /.., / що работя и ден, и нощ, от век на век! / .. / Но що съм аз! И що сме ние всички! / Къде потъва наший огнен труд! В. Карагьозов, Избр. пр, 57-58. Нашата свобода. Нашето здраве. Нашите усилия. За наша сметка. В наша полза. На наше място. От наша страна. Нашият ред е. // Който се отнася обикн. до двама души, единият от които е говорещият (означавани с лич. местоим. аз и ти). Драга Женичка, .. Из пътя в железницата се запознах с твоята приятелка г-жа С., .. Тя много ми говори за тебе и за нашата дружба. Ив. Вазов, ПЕМ, 135-136. „За нашата любов прегради няма, / кога Съдбата тъй ни щедро сля!“ К. Христов, ВС, 22. Страх ме е да мисля, / защото ти си в мисълта ми, /.. / Различни са посоките на наште пътища, / не могат да се срещнат. Д. Габе, С, 92. Тя бе слънце — дивен блян, /аз — луната; / нашто царство беше там — / в небесата. Ц. Церковски, Съч. I, 221. Нашето запознаване.
4. Със същ. за място. Който е трайно или временно място на живеене, пребиваване на група лица, народ, население, към които принадлежи и говорещият (говорещите). Дечурлигата от махалата играехме на нашата улица — гонехме се и крещяхме. П. Славински, МСК, 10. В нашия град имахме един много честен и безкрайно добър човек. Ил. Блъсков, КУ, 6. Излизам, .. гледам, нашият трен потегли. Ал. Константинов, БГ, 4. Стар болярин — зъл лихварин / в края наш се слави. П. К. Яворов, Съч. I, 10. Вчера заминахме / през нашето село. Нар. пес., СбНУ ХЬУН, 79. Привет, о наши роден край! А Нашата квартира. Нашият квартал. Наьиата планета. • В съчет. със
