на ситно, като го чукам, удрям с нещо тежко, обикн. чук или друг уред; счуквам, на-трошавам, надробявам. Черупките от употребените яйца са отличен тор за стайните цветя. Напуквайте ги ситно и ги размесете с пръстта. ЖД, 1969, кн. 11, 23. // Счупвам, строшавам с чук нещо цяло или много цели неща; натрошавам, начупвам.
— Селвето, нали щеше да донесеш орехи?
— Те са на масата. Напукала с&м ги още преди вечерята. К. Петканов, ДЧ, 245. На-рязах двадесет глави лук на ситно.. След това напуках индийско орехче на едро. Та -рас, СГ, 10-11.
2. Чукам нещо докрай, за да се сплеска, да стане по-крехко, по-меко. и др. Към него [пюрето] се прибавят ситно нарязаните и леко напукани пера ощ лука и картофите. Л. Петров и др., БНК, 159. И подир това я [праханта] напукваше с голям чук, за да излезе пепелта от нея и да сгпане мека и пухкава .. Праханта бухваше. Й. Радичков, СР, 160. Напуках пържолите преди да ги изпържа. Напукай пирозите.
3. Вкарвам нещо (пирон, клин и под.) някъде с чук, чукане; зачуквам2, набивам, забивам2. Раздипляш кожи, напукваш пирони или пък стържеш, стържеш. Д. Талев, ГЧ, 299. Сираков отиде по-нататък, където дърводелецът Жельо напукваше клиновете за затягане на покривалата от брезент върху хамбарите. Н. Антонов, ВОМ, 184. Той нагажда дърветата,.., напуква в краищата им дълги пречки. Т. Влайков, Пр I, 42. // Стягам, затягам нещо, като забивам с чукане по-добре неговите части, гвоздеи и под.; зачуквам2. Старият Пинтез .., стоеше до печката с късо кожухче на раменете си и мълчаливо работеше нещо — ронеше царевица за кокошките, напукваше някой разхлабен стол. И. Петров, НЛ, 28. Слугата му го видя от двора — там напукваше обръчите на някакво каче. Т. Харманджи-ев, КЕД, 56. ' -
4. Разг. Написвам текст чрез чукане пб клавиши (на пишеща машина, телеграф, телефонен или морзов апарат и под.); начат-квам. — Хем, внимавайте, сичко да бъде напукано по телеграфа топ в топ — подвикна бъчварят на младежите. Д. Вълев, 3, 95.
— Формалности! Какви ти формалности, напукай там едно заявленийце и утре да си на работа. Ст, 1963, бр. 922, 2. Напуках на машината писмото.
5. Прен. Разг. Изработвам, изчуквам2 (в1ьв 2 знач.). — Сега го ценят, пари за апартамент има, и за кола ще напука, и студент може да поддържа. Г. Стоев, КЛ, 18.
6. Диал. Набивам, наперда^вам.
7. Жарг. Наклеветявам, наклепвам.
8. Жарг. Сношавам се полово.
9. Остар. и диал. Остро разкритикувам някого; нарязвам, накастрям, надялвам, насо-лявам. Още през 1844 година .. Ралли се оплаква, че делото не напредва тъй, както той би желал. Особено му е криво, че съгражданите му, .., не ранили да приемат изпратените 22 броя „Любословия“. По тя причина той моли Фотинова да му направи едно писмо на български, с което да ги напука хубаво. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 744. начуквам се, начукам се I. Страд, от напуквам. Да се извозят камъни от речището на рена Ботуня, да се напукат и да се помогне за асфалтирането на седем километра от шосето. ОФ, 1958, бр. 4244, 2. Чирозите се напукват с дървено чукче и се пекат на скара или върху плочата на печката или котлон. Л. Петров и др., БНК, 156. II. Вза-им. от начуквам в 8 знач. начуквам си, начукам си възвр. от начуквам в 1, 4 и 5 знач. — Знаете ли какво ще ви кажа, драги приятели, да вземете , че да седнете и да си напукате чакъл... Приготвите ли си чакъла, готово ще бъде и шосето ви. К. Калчев, ЖП, 84.
НАЧУКВАМ СЕ, -аш се, несв.; начукам се, -аш се, св., непрех. Диал. Пренебр. Напивам се; насмуквам се, натрясквам се, натара-лянквам се, нарязвам се, насвятквам се. Пий пелин от Аврамовий, напукай се хубаво довечера. Ив. Вазов, Съч. VIII, 64.
НАЧУКВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от начуквам и от начуквам се. Задушаване на продуктите след напукване. По този начин се задушават по-старите меса. Л. Петров и др., БНК, 52.
НАЧУКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Пренебр. Отгл. същ от начуквам се; напиване, насмукване, натряскване, натаралянкване, нарязване, насвяткване.
НАЧУЛВАМ, -аш, несв.; начуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наострям (уши, слух). С най-развит слух, пръв Лисичката протегна шия, начули уши и каза: — Файтон със звънчета. Некой големец! Ст. Даскалов, СД, 298. Другарят ми се ослуша и пошепна: „Самодиви“.. Коленичихме, да чуваме по-добре. А конете, начулили уши, се въртят около колците отдалеко. Т. Хар-манджиев, КВ, 608. начулвам се, начуля се страд.
НАЧУЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от начулвам и от начулвам се; наостряне.
НАЧУЛЯ. Вж. начулвам.
НАЧУМЕРВАМ, -аш, несв.; начумеря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Свивам вежди или сбръчквам чело, лице в израз на недоволство; намръщвам, навъсвам, свъс-вам, смръщвам. Димовица, като чу тия думи, сърдито начумери вежди, а Драгия поведе хората си към новата гостна. А. Гу-ляшки, ДМС, 40. Полковникът начумери хубаво лице. Д. Вълев, 3, 14. Сега Добри ся съгледа, / че и момците гледат — / начумери китни вежди, / дано го съгледат. / Раз-Лютено проговори: / „Мъжки работете!“ Ц. Гинчев, ДТ, 62.
