НАЧУМЕРВАМ СЕ несв.; начумеря се св., непрех. Разг. 1. Придобивам недоволен, сърдит вид, изразявам недоволство, като свивам вежди или сбръчквам чело, лице; намръщ-вам се, навъсвам се, свъсвам се, смръщвам се, намусвам се, нацупвам се. Сеньор Гарсия се начумерва и стйсва зъби. Св. Минков, ДА, 102. Все за нещо ще намери / да се начумери — / ту му млякото горещо, / ту за друго нещо. Чичо Стоян, СбЛ, 7. // За лице, чело, вежди — свивам се, сбръчквам се в израз на недоволство; намръщвам се, навъсвам се, свъсвам се, смръщвам се. Засияха лицата на всички тия люде, освободиха се движенията им, .. Не се разясни само лицето на Рун, а още повече се начумери. Д. Та-лев, С If, 292.
2. Прен. Смрачавам се, притъмнявам от натрупани облаци, дъжд, мъгла и др. След обира на турската сватба славата на Богдана се разнесе цз цяло Одринско .. Пътищата се затвориха, равнината заглъхна, небето се начумери. К. Петканов, X, 143; Балканът чело начумери / и поглед към полето впери. Елин Пелин, ПБ, 86.
— Друга (диал.) форма: н а ч у м а р в а м.
НАЧУМЕРВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от начумервам и от начумервам се; на-мръщване, навъсване, свъсване, нацупване. А Боев иначе изтълкува начумерването му. Костакев беше ценен за предприятието .. Защо да го обижда, като го приравнява с другите? X. Русев, ПЗ, 46.
— Друга (диал.) форма: н а ч у м а р н а н с.
НАЧУМЕРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начумеря като прил. Разг. 1. Който има сърдит, недоволен, мрачен израз на лицето; намръщен, навъсен, свъсен, смръщен, намусен, нацупен. Откъм господарската къща се показа Васил, начумерен, кисел
— той винаги беше такъв, когато времето беше лошо и не можеше да се работи: И. Йовков, АМГ, 153-154. Кръстю се замисли начумерен. Той съобразяваше бързо, защото време за чакане нямаше. Г. Караславов, ОХ I, 408.
2. Който изразява недоволство; намръщен, навъсен, свъсен, смръщен. Сега ролята на председател играеше един солиоен мъж с оуен перчем и с начумерени вежди. Св. Минков, Избр. пр, 481. Когато на другия ден отиде в кантората, Евлоги завари адвоката да се разхожда из салона с начумерено лице. А. Гуляшки, Л, 414. Начумерен вид. Начумерен поглед. Начумерено изражение.
3. Прен. Който е мрачен, тъмен, неприветлив, обикн. поради натрупани облаци, дъжд, мъгла и др. Свършваше се краят на есента. Зад начумерените хоризонти изскачаха сиви мъгли. Елин Пелин, Съч. III, 75. Черни и високи начумерени канари и зъбери изграждаха, .. дълбокия мрачен, настръхнал с хао-тически скали дол. Йв. Вазов, Съч. XVII, 94. На юг се тъмнееха Родопите, мрачни, начумерени. Ив. Вазов, Съч. XIII, 21. Начумерено небе.
— Друга (диал.) форма: начумарсн.
НАЧУМЁРЕНКО нареч. Разг. Умал. от начумерено. По едно време Стефка на-чумеренко диреше някого с очи и после разпусна пак лице: тя се огледа за Чернеева, но него го нямаше и ней бе приятно. А. Стра-шимиров, Съч. I, 138.
— Друга (диал.) форма: Ha4y MàpcHKO.
НАЧУМЕРЕНО. Разг. Нареч. от начумерен; намръщено, навъсено, свъсено, смръщено, нацупено. Изведнъж той съзря двамата си сина, .., които бяха се спрели при вратата и начумерено и мрачно следяха препирнята. И. Йовков, Ж 1945, 27. Алекси прие наказанието начумерено, с болезнено свити устни. А. Гуляшки, СВ, 62. Старите вековни дървета обграждаха отвред колибата и начумерено и недружелюбно клатеха клоните си. Ст. Загорчинов, ДП, 387.
— Друга (диал.) форма: н а ч у м à р е н о.
НАЧУМЁРЕНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Разг. Отвл. същ. от начумерен; намръще-ност, навъсеност, свъсеност, нацупеност. Начумереност на лицето. Начумереност на небето.
НАЧУМЁРЯ. Вж. начумервам и начумерям.
НАЧУМЁРЯМ, -яш, несв. (диал.); начу-мёря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Начумервам.
НАЧУМЁРЯМ СЕ несв. (диал.); начумёря се св., непрех. Разг. Начумервам се.
— От Сг. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941. Друга форма: начумарям.
НАЧУМЁРЯНЕ ср. Диал. 1. Отгл. същ. от начумерям и от начумерям се; начумер-ване.
2. Рядко. Намръщено изражение. Тогава Дакито направяше едно начумеряне. Ив. Вазов, Съч. VII, 6.
— Друга форма: начумарянс.
НАЧУПВАМ, -аш, несв.; начупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Направям нещо на дребни късове, парчета, като го чупя; на-трошавам. Остави канчето настрана и се зае да пали огъня. Набърже донесе дърва, начупи тресчици и ги струпа в огнището. К. Петканов, МЗК, 216. Тати казва, че ще събере всички стомни от училищните стаи и ще ги начупи на двора. Н. Каралие-ва, ЯЧ, 15. // Разделям нещо на късове, парчета, като го чупя; разчупвам. Свещенослужителят благославяше хляба, начупваше го и даваше на секиго по един къс. Р. Каро-лев, УБЧИ, 122. // Нарушавам целостта на нещо, като отчупвам част от него. Не начупвай питката, нека е цяла, докато мине церемонията.
2. Отделям, откъсвам с чупене от някъде някакво количество от нещо. Начупихме
