начоколване, начовалване, начоваляване, начаваляване.
— Други форми: начсколйнанс, начеголянане, начоголяване.
НАЧОПЛЯ. Вж. начоплям.
НАЧОПЛЯМ, -яш, несв.\ начопля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Откъсвам обикн. с чоплене малка част от нещо, накърнявам с чоплене целостта на нещо. Начоплям баницата. Начоплям хляба.
2. Диал. Разчоплям (рана, пъпка и под.), начоплям се, начопля ce I. Страд, от начоплям. И. Възвр. от начоплям във 2 знач.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
НАЧОПЛЯНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от начоплям и от начоплям се.
— От Сг. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
HA-ЧТО <СИ> неопр. место им. О стар. Нам-що (си). Ha-что си рекъл. Н. Геров, РБЯ III, 249.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга (диал.) форма: н à-щ о <с и>.
НАЧУВАМ, -аш, св., прех. Диал. Отгледам, отхраня обикн. много (деца, животни); отчувам, изчувам. Ожених се, та начувах челяд, па сега децата ми порастоя. СбНУ VII, 132. Тогай си гостье изпрати, / до век с Петкана живея. / Какво си живоваха, / ощ по-добре живоваа / и челяд си начуваа. Нар. пес., СбНУ XLIII, 283. начувам се страд. НАЧУВАМ СЕ св., непрех. Диал. Отгледам, отчувам до насита, до втръсване (деца, животни). За цар се бием, за престол и за народа. Само че не ме пращат напред, свине ме карат да чувам, а азе съм се начувал на татови свине и говеда. И. Вълчев, РЗ, 108.
НАЧУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от начувам и от начувам се.
НАЧУГОРЯВАМ СЕ, -аш се, несв. \ на-чугоря се, начугорйш се, мин. св. начугорйх се, св., непрех. Диал. Натрупвам се, струпвам се; начоколявам се, начоколвам се, на-човалям се. Врявата се носи по пътя като порой. Иде, иде, — доближава ни. Жени, деца, добитък — всичко се така разбъркало.. Начугорили се като диво стадо и бяг да бягаме презглава. П. Росен, ВПШ, 113.
НАЧУГОРЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от начугорявам се; начоколяване, начоколване, начоваляне.
НАЧУГОРЯ СЕ. Вж. начугорявам
се.
НАЧУДВАМ СЕ, -аш се, несв.\ начудя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Обикн. с предл. на. Чудя се, учудвам се на някого или нещо много, във висока степен или до насита; надивявам се. Трябва човек да иде във Венеция, дето Тициано е прекарал дългия си живот, и в Мадрид, за да се начуди напълно на творческата сила на тоя великолепен гений. К. Величков, ПССъч. III, 212. Докато да са нагледа Иванчо на гиздавата къщница и дорде да са начуди на тази добра жена, на която сладките й приказки нямали насищане, ето че го огря от вратата друго слънце. Ил. Блъсков, ПБ II, 35. • Само св. След отриц. форма на мога и съюз д а. За усилване. И все още не можеше да се начуди на тая смела българка. Той се приближи с коня си към веригата пленници и загледа как подаваше кака Пенка на момците да пият. Зл. Чолакова, БК, 100. И когато ни посрещаха със сълзи на очи, .., и когато ни целуваха ръцете, аз не можех да се начудя! Д. Немиров, Др, 68.
◇ Да <му (й), им> се не начудиш. Разг. За израз на силно учудване от поведението, постъпките на някого. Той беше много кротък, много възпитан и много начетен момък. Да му се не начудиш — все вестници и книги влачи и все чете, и все пише. Г. Кара-славов, Избр. съч. II, 459. Какви къщи оставиха хората по другите села, .., и избягаха по градовете, а тя... Да й се не начудиш! Г. Мишев, ЕП, 83.
НАЧУДВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от начудвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧУДЯ СЕ. вж. начудвам се.
НАЧУЖДЕЯ. Вж. начуждявам.
НАЧУЖДЯВАМ, -аш, несв.; начуждея, -ееш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. на-чуждял, -а, -о, мн. начуждели, св., непрех. Диал. За крака — нямам сили да се държа, отслабвам, изтръпвам (обикн. поради физическо преуморяване). Искам да убедя себе си, че мъчителният ми вървеж е поради проядения .. калдъръм .. Въвеждат ме в една от одаите на горния етаж — оставям се на жените да ме водят, защото нозете ми са начуждели. Ст. Сивриев, ЗСБ, 27.
НАЧУЖДЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от начуждявам.
НАЧУКАМ. Вж. начуквам.
НАЧУКАМ СЕ. Вж. начуквамее.
НАЧУКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от начукам като прил. 1. Който е надробен на парчета или на ситно, обикн. с чук, сатър и под.; счукан, натрошен, надробен. Грижливата домакиня е сложила в широк порцеланов съд начукани орехи. 3. Сре-бров, Избр. разк., 236. Наоколо [фазанът] се гарнира с начукано желе. Н. Сотиров, СК, 185. При свободно отглеждане на говедата кръмното цвекло може да им се дава за храна на цели глави или начукано. Осн. сел. стоп. VIII кл, 102.
2. Обикн. за месо — който е сплескан, изтънен със специален чук, обикн. за да стане поткрехък. Начукани котлети. Начукано филе.
НАЧУКВАМ, -аш, несв/, начукам, -аш,
св., прех. 1. Направям нещо на парчета или
