2. Остар. Броя (във 2 знач.); изброявам, наброявам. Не са тайна за никой българин похарчените подир преврата милиони левове за палати, милиони по агитации, .. Българите отвред знаят всичко това .., без да начитат изкрадените чрез други пътища милиони. Г1. Р. Славейков, ПХС, 31 -32. В едно зърно икра (хайвер) от морска риба, .., Левенгек [Льовенхук] е начел до 2 милиона животни. Н. Геров, ИФ, 23.
3. Непрех. Остар. Броя (в 3 знач.); наброявам. Милион и половина народ едвам начитат гърците, но погледнете на книжнината им! Г, 1863, бр. 3, 17.
4. Диал. Начитвам, смятам, считам (Н. Геров, РБЯ). начитам се, начета се страд, от начитам в 1, 2 и 4 знач. „Дору не видя с очите си да му се начетат седемдесетте хиляди от вуйка му, не дъщеря, нъ аз нему и цървуля си не давам.“ Ил. Блъсков, Китка, 1877, кн. 16, 13.
НАЧИТАМ СЕ меса.; начета се св., непрех. Диал. Смятам се, мисля се, минавам за някакъв; начитвам се. — Хайде, Иванчо, да отделим от тези пари малко, че да си купим една каква-годе къщичка, ..; е, зер нали са начитаме и ние .. къщовници? Ил. Блъсков, ГШ II, 52-53. — Да се повчешем, посгладим, майки, нали и ние на сватба отиваме, .., па и аз .. стар сват се начитам. Лил., 1884, кн. 7, 12. Начитам ся и аз селянин. Н. Геров, РБЯ III, 248.
НАЧИТАМ2, -аш, несв.; начета, -ёш, мин. св. начетох, прич. мин. св. деят. начёл, св., прех. Рядко. Разг. Чета, прочитам, изчи-там голям брой, много (книги и под.). Начете куп фантастични книги това лято. А Във вестниците може да начетеш колкото искаш обяви за продажба на коли. начитам се, начета се страд.
НАЧИТАМ СЕ несв.; начета се св., непрех. Разг. Чета много, до насита. — Маринчо, ти още ли си тука, нали заминаваш за курсовете! — ласкаво попита той. Марин го погледна смаяно .. —Два месеца поне ще се начетеш! Нарочно те предложих. Ти учи здраво. Л. Галина, Л, 91-92. // С предл. на или с непр. доп. Чета до насита нещо, някакви произведения. — Много хубава книга. Аз съм я чел неведнъж и пак не мога да й се начета. Д. Немиров, Др, 83. Начетох се на хубави романи.
НАЧИТАМ3, -аш, несв.; начета, -ёш, мин. св. начётох, прич. мин. св. деят. начёл, св., прех. Финанс. При финансова ревизия — установявам неоправдан с документи разход или липса на известна сума в касата, счетоводството на предприятие, магазин и под.; надчитам. Дойде финансов инспектор и начете кооперацията с чудовищни глоби и недобори. А. Гуляшки, Л, 469. Инспекторът съобщаваше на съответните лица, че ги начита, поканваше ги в двудневен срок да се издължат. Ст. Марков, ДБ, 270. Слез-нали през нощта шумкарите, взели какво имало в касата и си отишли. — Да! Ама оставили бележка, .. да не начетат касиера. Ст. Даскалов, БМ, 37. начитам се, начета се страд.
НАЧИТАМ4, -аш, несв.; начета, -еш, мин. св. начетох, прич. мин. св. деят. начел, св., прех. Диал. Мъмря, смъмрям, нахоквам някого, начитам се, начета се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧЙТАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Начетен, ерудиран. Легендарните му [на дядо Драган] проповедки за гоненията на българските калугери по манастирите, за личбите и чудесииПге, станали за спазването на българските слова, бяха тъй за-нимливи, щото, ако и доволно начитан като за онова време, аз стоях, та го слушах „зяпнал в устата му“. П. Р. Славейков, БП 1,11.
— От рус. начитанньш.
НАЧЙТАНЕ1 ср. Отгл. същ. от начитам1 и от начитам се.
НАЧЙТАНЕ2, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от начитам2 и от начитам се.
НАЧЙТАНЕ3, мн. -ия, ср. Финанс. Отгл. същ. от начитам3 и от начитам се; начет, надчет, надчитане. Иачитането на касиерката изненада служителите.
НАЧЙТАНЕ4 ср. Дшл. Отгл. същ. от начитам4 и от начитам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧЙТАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от начитан; начетеност, ерудираност. Даскалът се вмеси в разговора. Ние се здрависахме, .., опознахме се .. и се разприказвахме за това, за онова по занаята си. Аз имах случай да блесна с моята начитаност в черковните книги. П. Р. Славейков, БП I, 12. — Идеите, които вий изказахте, възрази живо Огнянов, доказват вашата начитаност само. Ив. Вазов, СбНУ I, 68.
— Рус. начитанность.
НАЧЙТВАМ, -аш, несв.; начета, -еш, мин. св. начетох, прич. мин. св. деят. начел, св., прех. Диал. Мисля, приемам някого или нещо за, като някакъв; смятам, считам, начитам1. Аз не съм кадърен да та съветвам, защото та начитвам като баща. Ил. Блъсков, ПБ II, 67. начитвам се, начета се страд.
НАЧЙТВАМ СЕ несв.; начета се св., непрех. Диал. Смятам се, мисля се, минавам за някакъв; начитам се.
НАЧЙТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от начитвам и от начитвам се; начитане1.
НАЧЙЧКАМ. Вж. н а ч и ч к в а м.
НАЧЙЧКВАМ, -аш, несв.; начйчкам, -аш, несв., прех. Диал. Наблъсквам, натъпквам, набутвам. Кичка, .., все гледа да ме жилне, да се представи за по-свястна. Ту
