се; захващам се, начевам, начевам се, нач-вам се, наченвам се, начинам се, начнавам се, начнувам се.
— Друга форма: начинувам.
НАЧЙНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от начинувам и от начинувам се; започване1, захващане1, начеване, начва-не, наченване, начинане, начнаване, начну-ване.
— Друга форма начбнунанс.
НАЧЙНЯ. вж. начинваминачиням. НАЧЙНЯМ, -яш, несв:, начйня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Начин-вам. начиням се, начйня се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧЙНЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от начиням и от начиням се; начинва-не.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧЙПКАМ СЕ. Вж. начипквам се. НАЧЙПКВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-чйпкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Обикн. за дете — чипкам се, къпя се до насита.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧЙПКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от начипквам се.
НАЧИРАКУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Чиракувам дълго, докато ми омръзне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧИРАКУВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от начиракувам се.
НАЧИСЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Финанс.
1. Начисляване.
2. Трудово възнаграждение или подлежащо на заплащане количество труд (за работен ден, час и под.). Много трябва да внимават счетоводните колективи и специалистите при преглеждане на план-сметките за начисляване трудовото възнаграждение .. и правилно да извършват начисленията и отчисленията в зависимост от това, как бригадата и фермата е изпълнила плана. ВН, 1959, бр. 2595, 2. При проверката на сметните документации ,. банката намали сметната стойност на обектите общо с около 1 000 000 000 лева, като коригира неправилно пресметнати транспортни разстояния, норми, начисления... и пр. РД, 1958, бр. 4,3. ч
— Рус. начисление. '
НАЧИСЛЯ. Вж. начислявам. НАЧИСЛЯВАМ, -аш, несв.; начисля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Финанс. Изчислявам, определям трудово възнаграждение или количество труд за определено време, за което трябва да се плати. Образуваха бригада от малоимотните и ратаите, .., и още тогава започнаха да начисляват трудодни. Н. Тихолов, ДКД, 148. Заприбираха щайгите, доброяваха кой колко е предал, какво качество са били черешите — екстра, първо или второ. Според това бригадирът щеше да начисли и трудодните. Кр. Григоров, ПЧ, 134. Чертежи го учи [техническият ръководител] да разчита, норми да разбива, изчисления да прави, надници да начислява. В. Жеков, ТП, 112. начислявам се, начисля се страд. Като счетоводител .., аз лично ходя на самите блокове да показвам как да се начисляват трудодните на работниците. ОП, 463. Върху посочените основни заплати се начисляват 4 на сто за всеки 5 прослужени години. ВН, 1960, бр. 2756, 2.
— От рус. начислить.
НАЧИСЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Финанс. Отгл. същ. от начислявам и от начислявам се; начисление. Начисляване на трудодни.
НАЧЙСТВАМ, -аш, несв.; начйстя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Рядко. Чистя, очиствам определено количество (от някакъв продукт). Начистих една кофа орехи. начиствам се, начйстя се страд. начиствам си, начйстя си възвр.
НАЧЙСТВАМ СЕ нссв. ; начйстя се св., непрех. Разг. Чистя много, докато ми омръзне. Цяла седмица чистиш, не се ли начисти, да си починеш вече?
НАЧЙСТО нареч. 1. Обикн. с пиша, преписвам. В окончателен вариант, без поправки в текста; чисто. И тъкмо Добри се нагласи да седне отново — той пък преписваше начисто Софрониевото житие, — зад прозореца се чуха тежки стъпки. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 502.
2. Прен. Без останала от миналото работа или задължения. Пред празника японците бързат да свършат каквато работа имат, та да почнат новата година начисто. К, 1963, кн. 2, 35.
◇ Начисто съм (сме) с някого; да сме начисто. Разг. Нямам (нямаме), да нямаме нищо скрито, неясно в отношенията си с някого. — Аз трябва да си знам сметките, имам задължения. Кой каквото ще взема, да си го взема, да сме начисто. Няма да ви оставя да ме въртите. Ем. Станев, ИК III и IV, 516. През цялото време баба Стоилица се грижеше за гостенина като майка. Тя не знаеше точно какви са намеренията му, но се досещаше, че той не е начисто с властта. К. Ламбрев, СП, 113.
НАЧЙСТЯ. Вж. начиствам.
НАЧИТАМ1, -аш, несв.; начета, -еш, мин. св. начетох, прич. мин. св. деят. начел, се., прех. 1. Давам определено или цялото количество пари в брой; наброявам, броя. Най-подир един му напълни цената, начете му още там парите. П. Тодоров, И I, 122. — А бе не сте ли виждали наш Донча, зетя? Искам да му начета зестрата. А. Каралий-чев, В, 84. Дошло бе едно еврейче, / чело му пари, начело, [на Никола]/ пари му не до-стигнале. Нар. пес., СбВСтТ, 393.
