НАЧИНАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. Обикн. за глаголи и начин на глаголното действие — който означава започване, начало на действие. Заизкачвам се, заслизам, заприказвам, полетя, хвръкна са начинателни глаголи. Д Начинателно значение.
НАЧИНАТЕЛКА ж. Книж. Жена начи-нател; инициаторка.
НАЧИНАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Грам. Начин на глаголно действие, който означава начало, започване на действието. Някои представки, прибавени към глаголи, им придават начинателност, напр. за- (запея), по- (понеса, полетя) и др.
НАЧИНАЮЩ, -а, -о и -е, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Начеващ, начинаещ. Тези каменни потоци и езерни петна се срещат и по другите наши планини, .. Те, със своето ледено мъртвило, сив цвят и мъчнопро-ходност, произвеждат силно впечатление, особено на начинающите туристи и случайни посетители. П. Делирадев, В, 85. Ако нашите литературни кръгове не се замислят по-сериозно [върху участта на „Пролетни бури“] .., е от естество не само да компрометира, но да унищожи още в зародиша си нашата едва начинающа литература. Бълг., 1902, бр. 528, 4.
2. Като същ. начннающ м., начинающа ж., начинающи мн. Лице, което започва да върши нещо; начеващ, начинаещ. Лицето му [на Борис] стана бледно, виеше му се свят и често повръщаше, облян в студена пот. Това бяха признаци на остро отравяне с никотин у начинающите. Д. Димов, Т, 19.
— От рус. начинающий.
НАЧИНАЯ нареч. Остар. Книж. Обикн. с предл. от. Като се започне, започвайки. Под надписа имаше следния текст: „Поканвате се на полудневна едномесечна трудова бригада, начиная от утре.“ Б. Болгар, Б, 107. Министърът на външните работи Цанов цитираше цялата телеграма на Га-рашанина, в която се казваше: „Сърбия се счита във воюващо положение с Княжество България, начиная от събота, 6 часа сутринта, 2 ноември.“ В. Геновска, СГ, 354. Ще се произведе с тайна конкуренция търг за шосиранието на Витошката улица, начиная от Гурковска площад до Солунска улица. С, 1888, бр. 210, 4.
— Рус. начиная.
НАЧИНВАМ, -аш, несв.\ начйня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Направим, създавам; начиням. По това свойство — непроницаемост на телата — хората са измъдрили и начинили един съд, наречен водолаз. И. Груев, Ф (превод), 7. Той [Лютер] от монастирите начинил училища. ВИ, 134. Хершел рече да си начини сам такъв телескоп, с който да разглядва как вървят планетите по небето. Й. Груев, СП (превод), 99. Иглицата, която е начине-на за болясвание, топне ся, та ся намокри у бола (ваксина), па ся забоде под кожата обикновено на мишницата. Й. Груев, КН 7 (превод), 109. // Ставам причина за нещо; правя, начиням. А малко южно ся провлача планина .., от която ся простират много и части изданки почти по цяла област, като я начинват една от по-планинистите и гористи места в Европейска Турция. Ив. Бо-горов, КГ, 194.
2. Сторвам, причинявам обикн. много неща; начиням. На този добър воевода се оплакали овцете, че уж вълците ги покъсали и всякакви пакости им начинили. Т. Икономов, ЧПГ, 36.
3. Придавам по-добър вид на някого или нещо; нагласявам, натъкмявам, нагиздвам, начиням. Премени ме, мале, начини ме, / па ме води на орото. Нар. пес., СбНУ XLIII, 535. Начини стаята. Н. Геров, РБЯ III, 248.
4. Приготвям, подправям (ястие и под.); начиням. На двоегодче дете не давай никакво вариво /.. нито тлъсто месо и изобщо никакви тлъстини или с миризми начинени ястия. Й. Груев, КН 7 (превод), 112. От многото ястия, сготвени всякак и начинени с всякакви масла.., докъсно ноще у стомаха ся срещат всякакви химически състави, които му похабяват силата. Лет., 1874,
60.
5. Закрепвам нещо на плоскост, на равно място, за да не се клати (Н. Геров, РБЯ); начиням. начинвам се, начиня се I. Страд. от начинвам. Много векове хората ся блъскали и мислили от какво ли нечто е сглобено златото и как би могло да ся начини и направи то с някоя майстория. Лет., 1874, 168. II. Възвр. от начинвам в 3 знач. Премени се рако, / начини се рако, / обул си е рако / сини бревенеци [беневреци]. Нар. пес., СбНУ XLIII, 563. Премени се Станко, начини се, /та си тури капа вучетиня/и облече кожух мечетиня. Нар. пес., СбНУ XLIV, 367.
НАЧЙНВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от начинвам и от начинвам се; начиняне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧЙНУВАМ, -аш, несв.; начена, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наченат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; захващам1, начевам, начвам, наченвам, на-чинам, начнавам, начнувам. Окото и телескопът ни оставят, .., да издириваме дълбочините на небето. По-нататък същините са мислят само с престорка и там са спира държавата на науките .. и начинува оназ за метафизика, засрилософия и за богословие. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 25. начинувам се, начена се страд.
НАЧЙНУВАМ СЕ несв/, начена се св., не
прех. Остар. и диал. Започвам1, започвам
