навам. Във втората половина /V-го века, когато начинава наишта настояща история, на юг от уните .. владели, .., народ именем алане. Г. Кръстевич, ИБ, 34. Не токмо е дело благочестиво, .., от Бога да начинаваме сяка работа, .., ами и на живота наш е много полезно. Р. Попович, X, 111. начинавам се, начена се страд.
НАЧИНАВАМ СЕ несв.; начена се св., не-прех. Остар. и диал. Започвам се, започвам1; захващам се, начевам се, наченвам се, начвам се, начнувам се, наченувам се, начинам се, начинувам се, начнавам се.
НАЧИНАВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар и диал. Отгл. същ. от начинавам и от начинавам се; започване1, захващане1, начеване, начевание, наченване, начване, начинуване, начнуване, начнаване, наченуване, начинане.
НАЧИНАЕЩ, -а, -о, мн. -и, npiui. 1. Начеващ (във 2 знач.). — Аз говоря за дебют в Народния театър. Всички начинаещи артистки мечтаят за там. В. Геновска, ПЮФ, 111. Непознатият блажено подръпваше от цигарата с присвити очи, играейки си като начинаещ nyiuan. Кр. Кръстев, К, 129. Розовите върхове на тополите са толкова нови и хубави, леките мъгливи изпарения пред начинаещия ден са тъй чисти, щото ми се струва, че тая предпролетна картина виждам за пръв път. Елин Пелин, Съч. V, 10-11.
2. Като същ. начинаещ м., начинаеща ж.,
начинаещи мн. Лице, което започва да се занимава с някаква дейност; начеващ, дебютант. Каравелов обърна листа и зачете стихотворенията .. Та все пак това са работи на един начинаещ — рече си той, разтвори бързо написаните листи и задири грешки, грубоватости — ето тук, ето тук. Ст. Дичев, ЗС II, 428. Курс по английски за начинаещи.
НАЧИНАМ, -аш, несв.; начена, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, наченат и начна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, начнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; захващам1, начевам, начинам се, начвам, наченвам, наченувам, начинувам, начнавам, начнувам. Съмна се. Денят начина — / първият на таз година. Ив. Вазов, Съч. III, 173. Всякой ден ми начинаме утринните и вечерните си молитви с молитвата към Святий дух. Д. Манчев, НН (превод), 109. Основа на съвестта е нравственото усещане. Това нравствено усещане начина да ся образува в децата още от домашното им отхранвание с живи примери от всичко, що е добро и хубаво. Лет., 1871, 169. начинам се, начена се страд. Делението на робуша трябва да ся начина от .. равнината на живака в чашката. Н. Геров, ИФ, 136.
НАЧИНАМ СЕ несв.; начена се св., непрех. Остар. и диал. Започвам1, започвам се; захващам се, начевам се, начинам, начвам се, наченвам се, наченувам се, начинувам се, начнавам се, начнувам се. Железница от Атлантический океан до Тихий океан,.., е една от най-големите работи "на наше время. Пътят ся начина от Ню Йорк и ся свръша при Сан Франциско. Лет., 1871, 202. Есенно равноденствие, .. ще бъде 11 септемврия на 8 ч. и 26 минути след пладне. Начина са есента. Лет., 1876, 6. Тия дни ся начина пе-чатанието и на руско-българский речник. АНГ 1,403.
НАЧИНАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от начинам и от начинам се; започване1, захващане1, начеване, начване, наченване, наченуване, начинуване, начнаване, начнуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧИНАНИЕ, мн. -йя, ср. Книж.
1. Дейност или проява, която някой замисля и предприема, започва да върши; почин, инициатива. О, Българийо! ..; ти си арена, която ни кани за широка деятелност, за велики, многоплодни начинания. Ив. Вазов, Съч. IX, 147. Това бяха трима братя, много амбициозни мъже, предприемчиви, .. и във всяко начинание се хвърляха смело напред, съпроводени от крилатата фраза на най-гдлемия брат: „Риск печели, риск губи!“ И. Радичков, ГП, 93. Културно начинание. Спортни начинания. Похвално начинание. • С предл. п о. Остар. Идея, иниациа-тива. По начинанието на комитета, събра се главно събрание в Букурещ. Ив. Вазов, Съч. VII, 173.
2. Остар. Книж. Начало, започване на някаква дейност или проява; начинане. „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари“ бяха само началото. Те бяха пробата — и Яворов се чувствуваше горд за това успешно начинание. М. Кремен, РЯ, 516. Повестта слабо, детинско нещо. /.. / Слабо, да. Но то е начинанието. Ив. Вазов, Съч. IX, 67.
— Рус. начинание.
НАЧИНАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, Което предприема, започва нещо и обикн. дава идея за него; инициатор. Ал. Константинов тогава се шегуваше, че в София се тъкмял нов Клуб, но начинатели-те не могли още да решат как трябва той да се именува. Б. Ангелов, ЛС, 235-236. Бунтът беше станал, защото учителският съвет поискал да тури надзор на ученическата библиотека и Борис беше главният начинател. Ив. Вазов, Съч. XXV, 51.// Първи деятел, радетел, създател. Това е етапът на националното самосъзнаване, на безумното родолюбие на Раковски,.., на незабравимите начинатели на новобългарската книжовност, които по цели нощи не спяха .., търсейки ритъма на скования от вековете български книжовен език. ЛФ, 1958, бр.9, 1.
— От рус. начинатель.
