калемите ми били разхвърляни, ту машината ми била начичкана с памук.. Немарлива съм била, неточна съм била. Б. Болгар, Б, 49. начичквам се, начичкам се страд. НАЧЙЧКВАМ СЕ несв.; начичкам се св., непрех. Диал. Наблъсквам се, натъпквам се, набутвам се някъде.
— Друга форма: начучквам.
НАЧЙЧКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от начичквам и от начичквам се; наблъскване, натъпкване, набутване.
— Друга форма: начучкванс.
НАЧЙШКАМ. Вж. начишквам.
НАЧЙШКВАМ, -аш, несв.; начйшкам, -аш, св., прех. 1. Разг. Обикн. за дете — напикавам, напишквам. Бебето начишка новите ританки.
2. Диал. Посирам, насирам (Н. Геров, РБЯ). начишквам се, начишкам се страо. НАЧЙШКВАМ СЕ несв.; начйшкам се св., непрех. Разг. Напикавам се, напишквам се. Начишка се от студ. Д Начишка се върху килима.
НАЧЙШКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от начишквам и от начишквам се.
НАЧЛЕНЕН, -а, -о, мн. ги. Прич. мин. страд, от начленя като прил. Спец. Обикн. за тяло на организъм — който има отделни части, членове, който не е цялостен; членест, разчленен. Ракообразните са водни обитатели .. Тялото им се състои от членчета: главата от 5 слети членчета, начленени гърди и коремче и членести крачка (членестоноги). Зоол. VII, кл, 43. Начленено стебло.
НАЧЛЕНЯ. вж. начл еня вам.
НАЧЛЕНЯВАМ, -аш, несв.; начленя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Спец. Разделям нещо на части, членове; разчленявам, на-членявам се, начленя се страд. НАЧЛЕНЯВАМ СЕ несв.; начленя се св., непрех. Спец. Обикн. за тяло на организъм
— придобивам членеста форма, разделям се, разпределям се на части, членове; разчленявам се. В предния си край тялото на тенията [свинската] е тънко като конец и неначленено, а към задния постепенно се начленява и разширява. Зоол. VII кл, 23.
НАЧЛЕНЯВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от начленявам и от начленявам се; разчленяване.
НАЧНА. Вж. начвам, начнавам и начну вам.
НАЧНАВАМ, -аш, несв.; начна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, начнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; захващам1, начевам, начавам, начвам, наченвам, начинам, начнувам, начнавам се. Слънцето начнаваше да помърчава. Д. Попов, СбРС (превод), 91. Тям предстои да издържат всякакви мъки, неволи, .. Мнозина млади се уплашват от тия спънки, отчаю-ват се и се оставят да гонят целта си, която начнава да им се чини непостижима. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 255. Яростта начнава от мудростта и совершава ся на разкаянието. А. Гранитски, ПР (превод), 34-35. начнавам се, начна се страд. ; начнава се, иач-не се безл.
НАЧНАВАМ СЕ несв.; начна се св., непрех. Остар. и диал. Започвам1, започвам се; захващам се, начевам се, начавам се, начинам, начнавам, начвам се, наченвам се, начнувам се.
НАЧНАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. съш. от начнавам и от начнавам се; започване1, захващане1, начеване, начаване, начване, наченване, начинане, начнуване.
НАЧНИЦИ мн. Диал. Наченки2, порязаници.
— Or Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧНУВАМ, -аш, несв.; начна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, начнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; захващам1, начевам, начавам, начинам, на-чинувам, начнавам, начвам, наченвам, начнувам с е. Ако ся найдеше при нас на гости някой паметен человек и би ся приказвало нещо разумно, Невенка начну ваше да ся прозява и да й ся дреме. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 427. Желязото начнува тогава малко по малко .. да са стопява. БО, 1846, бр. 2, 7. На влизане в залива, върху един мис, дето начнува Азия,.., издига са Скута-ри. Т. Шишков, ТС, 137-138. начнувам се, начна се страд.; начнува се, начне се безл. НАЧНУВАМ СЕ несв.; начна се св., непрех. Остар. и диал. Започвам1, започвам се; захващам се1, начевам се, начавам се, начинам се, начинувам се, начнавам се, начвам се, наченвам се, начнувам. Начнал [Наполеон] да предлага мир, но Кутузов му отговорил, че войната ся едва сега начнува. Г. Йо-шев, КВИ (превод), 335.
НАЧНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от начнувам и от начнувам се; започване1, захващане1, начеване, начаване, начинане, начинуване, начнаване, начване, наченване. Преди начнуване на [Вавилонската] башнята всичките человеци говорили един язик. Г. Йошев, КВИ (превод), 9.
НАЧОВАЛВАМ, -аш, несв.; начоваля, начовалйш, мин. св. начовалйх, св., прех. Остар. и диал. 1. Натрупвам, струпвам много неща накуп (Н. Геров, РБЯ).
2. Само мн. и 3 л. ед. Начоколявам; начова-лям, начоколвам, начоголявам, начовалвам се.
3. Прен. Обхващам, налягам някого. Подир среднощ аз се отстраних и отидох в стаичката си да си легна. Тогаз ме начовали пак немирното спане и бълнуване.Съ. Миларов, СЦТ, 33-34. начовалвам се, начоваля се страд.
