мен и беше паднал во едно дупчище длабо-ко; паднуайки во дупчището ничком, се на-чекал на ръце и току во ръцете му се нашла една змия дебела. СбНУ XXIX, 155.
НАЧЕКВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от начеквам и от намеквам се; зачекване.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЧЕКВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от начеквам се; опиране, закачане.
НАЧЕКНА. Вж. начеквам.
НАЧЕЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Женски накит за глава като диадема; левче3, ред. Към шията се спущат бисерни препендулии. Начелникът — вдигнат високо, целият в сини камъни. Д. Добревски, БИ, 275.
НАЧЕЛО1 нареч. 1. Обикн. с предл. на. Пред всички или всичко друго по място, в самото начало на нещо, на първо място; най-отпред, най-напред. Друмев, размах
ваше големия си револвер и гласът му кънтеше: — Знамето тука, знамето начело! Към България, братя! И гордо изправен, тръгна по прашния път. Ст. Дичев, ЗС I, 242. По едно време той [Никола] сваля шинела си, леко и грациозно притичва и се хваща начело на хорото: Й. Йовков, Разк. I, 42. Начело на листата стоеше пак Трайко. Т. Влайков, Съч. III, 258. Известието даже, турено начело на 5-и брой, в което се обаждат причините за закъсняването, и то е писано от чужда посредствена ръка.
3. Стоянов, ХБ, 127. Вървя начело. Излизам начело. Заставам начело на колоната. // На най-видно, най-почетно, централно място. Както всяка година на нейния празник й сега я сложиха да седне начело на трапезата. Д. Талев, СК, 62. Начело седи, тържествено облечен в пъстра роба, първосвещени-кът. Св. Минков, ДА, 29.
2. Прен. Обикн. с предл. на, в. Преди всички други по значение, роля, прояви. — Допреди едно-две десетилетия — каза той — начело на прогреса стояха изкуствата, литературата, разни писатели, художници, философи. Сега начело на прогреса стои и ще стои науката. А. Гуляшки, ДМС, 107. Ние сме обикнале да броим възраждането на народа си от началото на наший век и туряме начело Априлова с Неофита, Венелина и пр. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 25. Ех, та чудно наше село, / на селата е начело. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 324. Начело е класиране. Начело е състезание. Начело по успех.
3. Прен. Обикн. с предл. с. Под ръководството, началничеството на някой. В лято 1342, два дни след Мала Богородица една малка конна чета, начело с болярина песно-пой Витомир, слизаше по десния бряг на Марица. Ст. Загорчинов, ДП, 295. През 1834 г. било организирано от търговци Ка-пиновското въстание и Велчова завера, начело с капитан Мамарчев. Ст. Михайлов,
ЕБС, 113. // Обикн. с предл. на. В ролята на водач, началник, ръководител. Близо едно десетилетие мина, откакто Аспарух, начело на своите съплеменници, обитаваше земите северозападно от делтата на Дунав. Д. Линков, ЗБ, 9. Хаджи Цетър го издигна начело на работата си. Й. Йовков, АМГ,
72. Преди всичко начело на всеки театър трябва да стои художествен ръководител
— режисьор. ЛФ, 1957, бр. 4, 3.
НАЧЕЛО2 нареч. Дшл. За подреждане на отсечени дървета при превозването им
— с дънерите към предната част на колата за устойчивост. На източната страна от вадата нагоре, .., се захващаше гората и се разпростираше къде Босилковец, Ду лята и Кадиеви полени — гъста дъбова гора с дърва за начело. Ц. Гинчев, ГК, 322. Начело .. с дънерите напред като чело, за разлика от накръст, гдето късите дърва се товарят с вършината напред и назад, а дънерите — в средата. Ц. Гинчев, ГК, 279.
НАЧЕНА. Вж. начевам, наченвам, наченувам, начинуваминачинам.
НАЧЕНВАМ, -аш, несв.\ начена, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наченат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Зачевам, начевам се, започвам1; захващам1, зачевам2, зачвам2, зачинам, започевам, започинам, на-чинам, наченувам, начвам, начнавам, начну-вам, начинувам. Разискванията не начен-ват, ако не присъствуват най-малко деве-тмина от членовете. ДЗОИ (превод), 83. Да наченваш всяко нещо, отдето треба. П. Берон, РБ, 39. Детето, кога ся учи да говори, наченва от отделни звуци: .. А подир няколко время то вече наченва да изговаря цели думи: баба, мама, дядо, кака и т.н. С. Радулов, НГ, 3. Жителете на тия [Сандви-чевите] острови доста са образовани.. Тия наченват да ся познават с европейските изкуства и с чудно залягание разработват землята. Ив. Богданов, ВГД (превод), 348. наченвам се, начена се страд. Предварителното дирение ся наченва от съдовний член само по предложение от председателя на Окръжний съд, при който ся брои той за член. ВП, 90. наченва се, начене се безл. НАЧЕНВАМ СЕ несв.\ начена се св., непрех. Остар. и диал. Започвам1, започвам се, захващам се, зачевам се, зачвам се, зачинам се, започевам се, започинам се, наченвам, начевам се, начинам се, наченувам се, начвам се, начнувам се. А. С тая гласна ся наченват не много славянски думи, Ив. Момчилов, ПСЕ, 149. Человек, .., смело са устремява към небесния свод .. Тука се наченва нова ера. Д. Витанов, НС (превод), 17. Времето на игрите са наченвало и свършвало с жертвоприношения и спеяние на молитви и на гимни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 73.
НАЧЕНВАНЕ ср. Остар. и диал.
Отгл. същ. от наченвам и от наченвам се;
