започване1, захващане1, зачеване2, зачване2, зачинане, започеване, започинане, начеване, начване, начнуване, наченуване, начинане, начаване, начинуване, начнаване. При нацепването на походите си в Европа най-напред той [султан Мурад] определи дотогавашния съдник на Бруса да бъде занапред съдник на войската. С. Бобчев, СОИ (превод), 21-22.
НАЧЕНВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Започване1, захващане1, начеване, наченване, начевание. При наченванието на индуктирующия ток той произвожда противен .., т.е. със срещуположна нему посока. И. Гюзелев, РФ, 409. Низходящите дроби.. броят ся с наченвание от правата. Хр. Данов, ТПЧ, 181.
НАЧЕНКИ1 мн., ед. (рядко) наченка ж.
1. Първи начални прояви или форми в развитието на някакъв орган, система, функция на организъм; зачатък. В най-низшите животни имаме само най-прости рефлекси .. По-горе започват първите наченки на памет, на разумни действия .., докато се стигне до умствените способности на човекоподобните маймуни. ПН, 1932, кн. 4,
50. Ханда не правеше изключение в своето развитие от останалите шимпанзета. Затова никак не бе чудно, че си служеше с наченки на членоразделна реч. Гр. Угаров, ПСЗ, 629.
2. Прен. Начален етап в развитието на нещо, първи прояви на нещо; зачатък, зародиш. Първите наченки на изкуство се отнасят към 40-30 хил. г. пр. н. е. Ист. V кл, 1980, 23. Попитаме ли се за наченките на Книжовното дружество, ... ние трябва да се върнем няколко десетилетия преди края на 60-те години на XIX в., когато всред българската по-събудена емиграция в Румъния и Русия се установява окончателно проектът за едно научно литературно общество, сложено на национална основа. М. Арнаудов, БКД, 6. Пристрастил се към превода, направен .. за Гъотевия „Фауст“, френският композитор Берлиоз написва преди сто години музика за няколко от неговите най-забележителни пасажи. Това е първата наченка на „Проклятието на Фауст“. БНТ, 1947, бр. 300-301, 2.
НАЧЕНКИ2 мн., ед. (рядко) наченка ж. Диал. Парчета обреден хляб, месо и др., които се раздават на свещеника и на други хора на задушница и при помен на покойник; начници, порязаници. А между Великдена и жътвата е лятната задушница, .. Трябва да се раздава .. и като няма жито и наченка от просфорен хляб, поднасяли са череши.
В. Караманчев, 43, 7.
НАЧЁНУВАМ, -аш, несв.\ начена, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, наченат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; захващам1, начевам, начавам, начвам, начинам, наченвам, начнавам, начнувам. — Сега ли, когато най-доброто наченува, ще да спрете? П. Кисимов, О А I (превод), 41. Въздухът става горещ и топъл; класовете по нивята наченуват да пожълтяват. П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 1, 5. наченувам се, начена се страд.\ наченува се, начене се безл.
НАЧЕНУВАМ СЕ несв.\ начена се св., непрех. Остар. и диал. Започвам1, започвам се; захващам се, начевам се, начавам се, начвам се, наченвам се, начинам се, начнавам се, начнувам се.
— Друга форма: начйнуиам.
НАЧЕНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наченувам и от наченувам се; започване1, захващане1, начеване, начаване, начване, наченване, начинане, начнаване, начнуване.
— Друга форма: начйнуванс.
НАЧЕПКАМ. вж. начепквам.
НАЧЁПКВАМ, -аш, несв.\ начепкам, -аш, св., прех. Чепкам известно или цялото количество от нещо (вълна и под.). Начеп-кахме вълна за дюшека. Начепках един чувал вълна, начепквам се, начепкам се страд.
НАЧЁПКВАНЕ ср. Отгл. същ. от начепквам и от начепквам се.
НАЧЕРВЁН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от начервя като прил. 1. Обикн. за устни, лице, нокти и под. — който е намазан, покрит с червило, или с червен грим, червен лак и под. По масите седяха момичета с начервени устни и дълги вечерни рокли. Д. Димов, Т, 553. Той [докторът] си я [жената] представи и сега как свива пест-ници, как после разпери дълги пръсти с начервени остри нокти, задъхана от злоба. М. Грубешлиева, ПП, 169. Начервени бузи. И За човек — който има червило на устните си или червен грим на лицето си. На едно малко площадче,.., група немски моряци пазаряха нещо с начервени момичета. Д. Доб-ревски, БКН, 41. Тук напудрени и начервени клоуни се премятаха във въздуха, там жена в бански костюм показваше дебелите си розови крака. Ал. Бабек, МЕ, 211.
2. Разг. За предмет, обикн. яйце — който е боядисан, покрит с червена боя. Начервени великденски яйца.
— Други (диал.) форми: н а ч ъ р в 6 н, н а ц ъ р и с н.
НАЧЕРВЕНЁН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд, от начервеня като прил. Начервен. Влезе моята снаха набелена, на-червенена и облечена като павун. Л. Кара-велов, Съч. IV, 223.
НАЧЕРВЕНЁЯ. Вж. начервенявам2.
НАЧЕРВЁНКА, -о, мн. -и, прил. Разг. Умал. галъов. от начервен. Ка я срещна в улицата, / в улицата в темницата, / прегърна я, целуна я / по бузенце набеленко, / набеленко, начервенко. Нар. пес., СбНУ ХБУ1, 282.
