Остар. и диал. Започвам1, започвам се; захващам се1, зачевам се, начавам се, начевам се, наченвам се, начинам се, наченувам се, начнувам се. Втората причина защо това [въстанието] се не случи, беше тая, че горските места, гдето трябваше да се начне, намират се навътре в държавата. Г. Бенев, БК (превод), 44-45. „Горят вашите дюкяне, тук гори къщата ви, а след малко и вий ще горите!“ О, Владе! — от тогаз ся начнаха моите нещастия... В. Друмев, НФ, 22.
НАЧВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от начвам и от начвам се; започване1, захващане1, зачеване2, начаване, начеване, наченване, начинане, начнуване, наченува-не.
НАЧЕВАМ, -аш, несв.\ начена, -еш, мин. се. -ах, прич. мин. страд, наченат, се., прех. и непрех. Остар. и диал., сега поет. Започвам1; захващам', зачевам2, начвам, наченвам, начинам, наченувам, начнувам. Камбаната начена да бие често и продължително. П. Михайлов, ПЗ, 175. След пладне, когато слънцето начеваше да се спуща към заления от златиста омара хоризонт, той излизаше на разходка. А. Гуляшки, Л, 39. Пред нас, на север, начеваше грамадният и висок връх Амбарица. Ив. Вазов, Съч. XVII, 116. Те [Ирина и фон Гайер] начеваха вече втора бутилка вино и поради това бяха развеселени. Д. Димов, Т, 493. начевам се, начена се страд, начева се, начене се безл.
НАЧЕВАМ СЕ несв/, начена се св., непрех. Остар. и диал., сега поет. Започвам, започвам се; захващам се1, зачевам се, начвам се, наченвам се, начинам се, наченувам се, начнувам се. На 20 април 1876 година историческата завеса се вдига и започва Априлската епопея. Начева се българският подвиг. К. Странджев, ЖБ, 54. Първите тогавашни буквари се начеваха с червени букви. СбНУ XVIII, 555. Виж, въздухът чисти се, светна по буря. / И нов се начева живот. К. Христов, ПП И, 33.
— Друга форма: начаиам.
НАЧЕВАНЕ ср. Остар. и диал., сега поет. Отгл. същ. от начевам и от начевам се; започване1, захващане1, зачеване2, нач-ване, наченване, начинане, наченуване, начнуване. При начеването на войната той излезе в европейския печат с горещи статии в полза на турците. Ив. Вазов, Съч. V, 10.
— Друга форма: начаване.
НАЧЁВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Начеване, започване1, зачеване2. Тоя въпрос е много трънлив и може още за известно време да попречи на начеванието на работата. Бълг., 1902, бр. 448, 1. Първото начевание се направи с авансиранието на 30,000 лири. С, 1888, бр. 210, 2.
НАЧЕВАЩ, -а, -о, мн -и. Прич. сег. деят. от начевам като прил. 1. За действие, състояние — който започва. В село е така — изкълчването на женска ръка е израз на непреодолими желания, а щипането до на-синяване е начеваща тиха любов. Г. Краев, Ч, 20. Защо ме остави самичък? Неговите очи горяха с лош огън, устните му се изкривиха в зла усмешка, тялото му трепереше в жара на начеваща огница. Ст. Загорчи-нов, ЛСС, 97. Но всички тия изолирани признаци на едно начеващо руско влияние в езика и литературата бяха скоро засенени от систематичната русофилска ориентация на Априлова. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 61.
2. За човек — който започва да се занимава с дадена дейност, професия; начинаещ. Сам 22-годишният начеващ писател [Елин Пелин] бива принуден да напусне бащиното огнище и при голяма мизерия да търси препитание в София, Дупница, Кюстендил, Самоков. Кр. Генов, С, 1954, кн. 12, 163. Той [Кирил Цонев] се върна в България през 1933 година като напълно оформен художник на световно равнище. Така го възприемахме по това време ние, младите начеващи художници. М. Цончева, Пл, 1969, кн. 5, 39.
3. Като същ. начеващ м., начеваща ж., начеващи мн. Лице, което започва да се занимава с дадена дейност; начинаещ. В околностите й [на хижа Заврачица] има прекрасни терени за ски както за начеващи, така и за майсторите на ските. М. Главня и др., Р, 121. Фотокурсове за начеващи и напреднали.
HA4ÈKAM. Вж. начеквам.
HA4ÈKAM СЕ Вж. начеквамсе.
HA4ÈKBAM, -аш, нес в. ; начёкам, -аш и начёкна, -еш, прич. мин. страд начёкнат, св., прех. Диал. 1. Накърнявам целостта на нещо, като отчупвам, откъсвам, отхапвам малка част от него; зачеквам2. Начеквам баницата. А Начекнах хляба. II Разбивам, разчу пвам. Аман, светийо, ти се молам, речи му на детето да го начека камено, оти .. кай слегуа, та ако падне на нас, сите в земи ке не натера. СбНУ III, 182.
2. Нацеждам, набирам1, събирам капка по капка. И си [Бояна] ватила [хватила] люти змии, /../ И превърлила на зелен явор, / явор ми цутел, ядот ми капел; / и начекала [яд] во зелен вилджан [филджан]. Нар. пес., СбБрМ, 364. начеквам се, начекам се и на-чекна се страд.
НАЧЕКВАМ СЕ, -аш се, несв. ; начёкам се, -аш се, св., прех. Диал. Опирам се, закачам се на, за нещо. Още недоречени mue сборои [сборове, думи] от инатчията жена, отърчала кай бунаро, та седнала на кофчето и .. паднало во бунаро ... При се що паднала во длабокийо бунар, се начекала на ръце .. и ич не се убила. СбНУ XV, 88. За-фир Ачев сонуал еден сон пред една-две години, како да беше се препнал от некой ка
