обикаляха позициите, поддържаха духовете. Г. Караиванов, П, 1960. Аз имах свободата да обикалям фронта и да бъда във връзка с началствуващи лица, да виждам контрастите. ЛФ, 1958, бр. 7, 3.
2. Като същ. началствуващ м., началствуващи мн. Началник, ръководител. За разлика от специалистите и началствуващите, обикновените ръботници възприемаха „особнячеството“ на Методи като акт на нечуван, невиждан и небивал демократизъм. А. Гуляшки, ДМС, 243. Сега той е в стихията на началствуващ. Той се мъчи да покаже на домакина, че се грижи само за него. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 27.
НАЧАСА нареч. Разг. Веднага, в същия момент. Постане, отиде до прозореца, върне се и следи с очи какво ще заръча баща й или майка й, за да го свърши начаса. Кр. Григоров, Р, 14. Гъската се издигна, другата начаса разпери крила да я последва. Ем. Станев, ЯГ, 62. Той е вехт, но има сила ст-ранна: / може и да плиска над града, / взема ли със мене дъждобрана, /знам, ще секне начаса дъжда. Ат. Далчев, С, 113. // Внезапно, изведнъж. Тя трепна и в миг се вдърви. Някаква нова мисъл я осени и начаса смути душата й. А. Христофоров, А, 31. Ново бумкане и остро опарване в гърба прекъсна сестринските й милувки.. Тя издаде дълбоко охкане, което начаса се прекъсна от някаква непоносима тежест в гърдите й. Д. Ангелов, ЖС, 533-534. Начаса му хабер до-де, / че му либе болно лежи, / болно, та ще умре. Нар. пес., СбНУ XLVI, 204.
ч НАЧАСНИЧАВ, -а, -о, мн. -и и НАЧАСНИЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За човек — който бързо променя настроението и поведението си; неуравновесен, своенравен, прихватничав. Търпяха прищевките и ругатните му (като всеки човек, насилен да стои мирен, мухтарят бе станал сприхав и начасничав). В. Мутафчиева, ЛCB I, 78. — Начасничев човек беше хаджи Петър
— започна той. — Кога добър, кога лош беше, ама пак добро сърце имаше. И. Йовков, АМГ,66.
2. Който не е постоянен, сигурен, а бързо или често се мени; несигурен, непостоянен.
— Подир малко ще ида да проверя сметките, пък на обед, като се връщаш, отбий се в дюкяна. Работата е начасничева, всичко може да се случи. Ем. Станев, ИК III, 85.
НАЧАСНИЧЕВ. Вж. начасничав.
НАЧАТИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Започване1, начало (в 1-3 знач.). Голяма буква ся поставя в следующите случаи: 1)В началото на сяка реч и после точка при начатието на нов период. Ив. Момчилов, ПСЕ,и 161. Чл. 65. Ония бунтовници или разбойници, които преди да захванат бунта или разбойничеството и преди да начне правителството да ги дири, обадят на чиновниците му съучастниците, или след начатието на търсението покажат на тия чиновници средства за хващанието им, ся опрощават от наказанията. Ф. Перец и др., НЗ, 23.
НАЧАТКАМ. Вж. начатквам.
НАЧАТКВАМ, -аш, несв.\ начаткам, -аш, св., прех. Разг. Написвам, напечатвам текст на пишеща машина или на друго устройство с клавиши, при което се издава характерен шум, чаткане; начуквам. Без да повдигне глава, заговори: — Хайредин Имамски нито има пишеща машина, нито е толкова грамотен... Кой тогава му е на-чаткал поканите? Б. Несторов, АР, 147. начатквам се, начаткам се страд.
НАЧАТКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от начатквам и от начатквам се; начуква-не.
НАЧАТЪК, мн. -ци, -тки и -тци, м. Остар. Обикн. мн. Зачатък (в 3 знач.); наченка, зародиш. Единодушно ся стремиха и желаяха една реформация на църквата, за начатъка на която ний ще говорим сега. ИХЦ (превод), 188-189. Из тях [народните песни] са са развивали начатките на народ-ното сценическо представление. Ч, 1875, бр. 9, 405. Хубавите, крехки начатци от буйноцветналата българска книжнина в края на Х-ий век полиняха и загинаха у не-престайните кръвави борби. Й. Груев, Лет. 1872, 223. Лютер в свое време говореше вече много за обръщението на язичниците и в 1556 година действително 14 протестантски мисионери отидоха от Женева в Америка, .. но тези начатъци не бяха сполучни. ИХЦ (превод), 315.
— От рус. начаток.
НАЧВАМ, -аш, несв.\ начна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, начнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; захващам1, начавам, зачевам2, начевам, начен-вам, начинам, наченувам, начнувам. Кучето, като позна спасителний глас, приближи ся, начна да мирише и да скача около него [непознатия]. Ил. Блъсков, ИС, 23. Тъй прочее Ноевите чеда прияли за леточисле-ние потопа, сиреч времето, от което бяха начнали да броят, ся нарича леточисление. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 404. Греческа-та земля, прочее, покори се совсем Асеню, и начна да дава дан, и дава много време. Хр. Павлович, Ц, 45. начвам се, начна се страд. \ начва се, начне се безл. Меридианите ся броят, като са начне от един меридиан, към изток и към запад до 180° насря-щу оногова, от когото е наченато. Ив. Бо-горов, ВГД (превод), 372. За храната на младите добичета тряба да ся гляда с четыре очи; тия требува да ся хранят добре, като ся начне от деня, в който са излезли на бял свят, докато пораснат и наякнат. Лет., 1874, 276-277.
НАЧВАМ СЕ несв.\ начна се св., непрех.
