2. Диал. Изхабявам, захабявам. Нахабил но-жевете. Н. Геров, РБЯ III, 241.
3. Непрех. Диал. Навреждам, напакостявам. С това нито ще му нахабя, нито ще му угодя. Н. Геров, РБЯ III, 241. нахабявам се, нахабя се страд, от нахабя в 1 и 2 знач.
НАХАБЯВАМ СЕ несв. \ нахабя се св., непрех. Диал. Изхабявам се, захабявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАХАБЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от нахабявам и от нахабявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАХАЙДУТУВАМ СЕ, -аш се, се., непрех. Разг. Хайдутувам много, до насита, насищам се на хайдутуване.
НАХАЙЛАЗУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Хайлазувам много, до насита, насищам се да хайлазувам.
НАХАЙМАНУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Разг. Хайманувам много, до насита, насищам се да хайманувам.
НАХАКАМ. Вж. нахаквам.
НАХАКАН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. 1. Който постъпва, държи се дръзко, с подчертана самоувереност, с високо самочувствие; оперен. Остроносото момче се беше отделило пак настрана и не поглеждаше към никого,.. Приличаше му униформата — правеше го мъжествен, нахакан, храбър. Кл. Цачев, В, 245. — Казвам се Борис Дерменджиев — представи се той,.. — Аз пък се казвам Страхил Милев — нямах желание да бъда нахакан, но се получи от само себе си. А. Наковски, БС, 166. — Наздраве! И така те харесвам, смирен! Ужасно мразя нахаканите, а ти в началото ми се видя нахакан. И. Попов, СЛ, 144. Нахакано момиче.
2. Който е присъщ на такъв човек, в който има дързост, подчертана самоувереност, самочувствие. В цялото му държание имаше нещо хлапашко, нещо нахакано, което страшно допадна тогава на Валери. Ал. Томов, П, 159. Омръзнаха ми техните наха-кани декларации за превъзходство във всичко.
НАХАКАНО. Разг. Неодобр. Нареч. от нахакан; оперено. — Е? — озъби се Сашо. — Да не съм те видял подир тия момичета! Тъй да знаеш. — Брей! — хем нахакано, хем страхливо отвърна „тарикатът“. С. Чернишев, ВМ, 76. — По какъв въпрос? .. — По един много прогресивен въпрос! — отвръщам нахакано. Р. Ралин, ВМ, 5. Човек понякога се държи гордо и нахакано, за да прикрие липсата на самочувствие. Бл. Димитрова, ПКС, 81.
НАХАКАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Разг. Неодобр. Качество или поведение на нахакан; опереност. Графа (подигравателно): — От нея ли се учиш на нахаканост? Мими: —Дързостта на Павлина не е нахаканост... И ако настояваш, тази дързост е израз на непоквареност... Др. Асенов, И, 64. И бяха щастливи тези жени! Щастливи, защото така добре й легна на сестричката подаръкът, така лъщеше черната й коса и такава нахаканост имаше в походката й. Ч. Шинов, БС, 64.
НАХАКВАМ, -аш, несв.\ нахакам, -аш, св., прех. Разг. Грубо. 1. Грубо, със сила пъхвам, вкарвам някого или нещо някъде, в нещо; набутвам, натиквам, иаблъсквам. Садило е вилесто, обично дряново дърво, и на върха, де се съединяват вили му, забито е желязо,., и като го забучи на бележеное място, настъпва с крака си между вили и развъртява го, доде го нахака в земя. Г. С. Раковски, П I, 72. Нахака ги в трапа. Нахака ги в торбата. Н. Геров, РБЯ III, 241.
2. Прен. Правя или ставам причина някой да попадне на неудобно място, където не е желан, или в неудобно, неприятно, тежко положение; насаждам, натрисам, нахендрям. Без да ни питат, ни нахакаха един некадърник, а сега се чудим как да се отървем от него.
3. Прен. Поставям, включвам, вмествам някъде нещо неуместно; набутвам, наблъс-квам. Като се наблягал, че заглавието аритметика ще да бъде гарантирано от всякакви цензури и подозрение, взел и наха-кал следующите примери на най-крайната коричка. 3. Стоянов, ХБ, 163. нахаквам се, нахакам се страд.
НАХАКВАМ СЕ несв.\ нахакам се св., непрех. Разг. Грубо. 1. Удрям се о нещо грубо, със сила; блъсвам се, хласвам се, хаквам се. Нахаках се в един стълб.
2. Влизам някъде с устрем, със сила или отивам на неподходящо място, където е опасно, неблагоприятно за самия мене; набутвам се, наблъсквам се. Викат: „Защо си се нахакал в джендема, та се не сберете с другите, за да ни подлесните продоволствието?“... Не питат за продоволствието на овцете: има ли трева, няма ли. Н. Хайтов, ШГ, 222. — Република! Преди да я дочакам, / в короната си цял ще се нахакам! — /извикал кралят в ужас. В. Петров, Худ. С 1,478.
3. Прен. Обикн. с предл. на. Попадам на място или се захващам с нещо, което ми създава неприятности; насаждам се, натрисам се, нахендрям се. Мечките са си мечки, но си знаят мястото. Човек не бива да се нахаква в работа, за която няма бой. Ст. Сивриев, ЗСБ, 73. Сам се нахаках на тая работа и сега ме е яд на мене си.
НАХАКВАНЕ ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от нахаквам и от нахаквам се.
НАХАКЕРЕ нареч. Просто нар. Напра-зно, залудо; нафиле. — Кьораво прасе няма в туй мръсно блато. Само дето ми изстинаха нахакере краката. П. Незнакомов, СП, 234. Той [бащата] бил задържан съвсем „нахакере“. Неговото задържане било подкла-
