дено главно от съперници в търговията из Котелско. Хр. Бръзицов, НЦ, 64.
— От пер.—араб. през тур. nahak уеге.
НАХАЛ м. Разг. Грубо. Нахалник. — И какви нахали, представи си, турили отдолу: „Гороломов — герой от сръбската война!“ Ив. Вазов, Съч. XI, 178. Опашката чака и се вълнува; един нахал, види се приятел на месаря, се промъква и прережда. Г. Белев, КР, 51. Той ще ме учи мене от какво имам нужда! Нахал!... М. Марчевски, П, 268. — Виж какво, ето ти парите... Ще дойда друг път да видя детето. — Ти дори не попита къде е, нахал такъв! П. Вежи-нов, Б, 41.
НАХАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Който се натрапва, който проявява досад-на настойчивост при преследване на някаква цел. Аз имам много недостатъци, но съм запазил .. една черта: не съм нахален. Не желая да се натрапвам там, дето не ме желаят. Ив. Вазов, ПЕМ, 27. —Да — продължи прекъснатия разговор млада майориш,
— много нахални почнаха да стават слугините. Г. Стаматов, Разк. И, 121. Беше свикнала с тия погледи на безделни мъже. Зади-ряха я вечер, когато се връщаше от работа, но този не й се видя нахален. М. Гру-бешлиева, ПП, 135. Вардеше се да не дава салам и захар на Дота Вещицата, макар бабичката да бе доста нахална. Не излизаше от магазина, дорде той не обещаеше да отпусне след някой ден. Кр. Григоров, И, 44. • За животно, насекомо и др. Нахална муха.
2. Който е присъщ на такъв човек, който изразява нахалство. Лольо говореше нещо високо, но като влезоха учителите, млъкна и устреми нахален поглед към Цветкова. Елин Пелин, Съч. II, 182. Изгледа я с нахален, лъстив поглед. Жената беше още млада и хубава. М. Грубешлиева, ПП, 176. Кукушкин прекрачи прага на стаята и спря, изненадан от присъствието на непознатия човек, който го гледаше с нахални, миши дчички. М. Марчевски, П, 93. Пред очите му изпъкна мустакатото лице на Щерьо, което му се стори нахално и смело. Д. Кисьов, Щ, 128.
3. Който е проява на човек с такива качества, в който има нахалство. На всичките мои възражения Йонин отговаряше грубо и дръзко. Най-сетне аз му казах: „.. Как можете вие да си позволите такова нахално държане спрямо мене?“ С. Радев, ССБ I, 396. Освен своето нахално съдържание [на писмото], което показва, че авторът му разполага с корпуси войска, действително той го е подписал с кръв, която личи още.
3. Стоянов, ХБ, 272. 7я му се струваше непоносима със своята груба откровеност, със своето нахално преследване. Д. Димов, ОД, 151. През вратата на училищната стая с нахално любопитство надзърташе луничавото лице на дъщеря му. Л. Александрова, ИЕ1Д, 121.
— От рус. нахап1>ш>1й.
НАХАЛНИК, мн. -ци, м. Неодобр. Нахален човек. Качваш се на трамвай. Нахалникът не закъснява да се дотътри и тук. Хванал някакъв огромен пакет в ръце, той разбутва навалицата и заема две скамейки. Хр. Радевски, Избр. пр III, 64. — Дайте път! — викаше Ружа. — Не разбирате ли, че трябва да се отдръпнете? Какъв нахалник! К. Калчев, СТ, 29. Тези господиновци .. са истински невежи, ограничени нахалници, които имат безочието да наставят и ръководят хората. Б. Ангелов, ЛС, 228.
НАХАЛНИЦА ж. Неодобр. Нахална жена; нахалничка. — Имаш ли пропуск, отче? Отец Изидор се стъписва. Коя е тази нахалница, изпъчена с вила насреща му. Ц. Лачева, СА, 47. — Вън оттук, нахалнице! Кой ти дава право да влизаш нощем в жилището ми без разрешение? К. Калчев, СТ,
72.
НАХАЛНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Държа се, постъпвам нахално, като нахалник; нахалствам, нахалствувам. Близките на арестанта идеха десети път вече, питаха, настояваха, дори нахалничеха. Г. Караславов, Избр. съч. I, 138. Неудобно му се струваше да я помоли да посвири. Не че тя ще се изложи пред него, а защото ще помисли, че той нахалничи. Д. Добревски, БКН, 89. Подмазва се, интригува, нахалничи — / достигна поста мъничко началниче. Хр. Радевски, Избр. пр II, 256.
НАХАЛНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от нахалнича; нахалстване, нахалствуване.
НАХАЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на нахалник.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
НАХАЛНИЧКА ж. Рядко. Неодобр. Нахалница. Едно време родителите пазеха дъщерите си, сега дойде време да пазят синовете си. Мисля, че ти го казах още в началото: нямам никакво доверие на тези самоуверени млади нахалнички с вулгарни лица. И. Попов, СЛ, 162.
НАХАЛНО. Нареч. от нахален. Ирина усети, че бузата на Бимби се докосна първо до косата й, а после до челото й. Това й се стори вече нахално. Д. Димов, Т, 109. Селските хора никога не постъпват така нахално, когато ти дойдат у дома. Е. Евтимов, ПМ, 206. На него му се стори, че тя го гледа малко иронично и дори нахално. Д. Кисьов, Щ, 307. Тоя път чукането се повтори по-силно и нахално грубо. Хр. Радевски, Избр. пр III, 8.
НАХАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на нахален; нахалство. Чини ми се, че ще бъда дързък до нахалност.., ако се осмеля до ида там, дето, може би, ще забеле
