НАФТОЛЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Грундирам с нафтолови багрила, наф-толирам се страд.
НАФТОЛЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от нафтол ирам и от нафтол ирам се.
НАФТОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до нафтол и, който съдържа нафтоли. Нафтолови багрила.
НАФТОШЙСТИ мн., ед. (рядко) нафто-шйста ж. Спец. Шисти, напоени с петрол. Петрол можеш да получиш от нашите лигнитни и кафяви въглища, а също и от нафтошисти. РД, 1950, бр. 1681, 2.
НАФТОШЙСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до нафтошисти. Въглищните и нафтошистовите находища, както и всички седиментни скали, залягат във вид на пластове. X. Попйорданов и др., ПИ, 17.
НАФУКАН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. 1. Който проявява, демонстрира високо самочувствие; наперен, наперчен, високомерен, надут. Заради разказите и повестите си не посмя да рискува. Рискуват по-често празни, нафукани писачи, които искат да минат за талашпливи. В. Пламе-нов,ГШ, 13.
2. Който показва, изразява високо самочувствие. Ти само името му виж: Вихър. Момчешка работа, нафукана. В. Андреев, ПР, 151.
НАФУКАНО. Разг. Неодобр. Нареч. от нафукан; наперено, наперчено, високомерно, надуто. Държи се много нафукано.
НАФУКАНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Разг. Неодобр. Качество или поведение на нафукан; напереност, наперченост, наду-тост, високомерие. За малко не му предложих да си сменим местата, па да се видим след някой и друг месец, да зърна аз какво ще остане от неговата нафуканост... Ем. Манов, В, 52.
НАФУНЁЯ. Вж. нафунявам.
НАФУНЯВАМ, -аш, несв/, нафунёя, -ёеш, мин. св. нафунях, прич. мин. св. деят. нафунял, -а, -о, мн. нафунёли, св., непрех. Диал. Настръхвам, сгърчвам се или посинявам, зачервявам се, придобивам измъчен вид, обикн. поради студ, душевно притеснение, болест и др. Лицето му .. беше нафуня-ло от студ. Елин Пелин, Съч. II, 102. Вед-наж Балчо заболя.. Тялото му беше нафу-няло, космите настръхнали, той трепереше трескаво. Елин Пелин, Съч. II, 30. Селянинът слиза да разпъди кучетата .. с нацедена до ушите гугла и нафунели от есенната хладовина рижи по лицето косми. Н. Хайтов, X, 154.
НАФУНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нафунявам.
НАФУНЯЛ, -а, -о, мн. нафунели. Прич. мин. св. деят. от нафунея като прил.
Обикн. за човешко лице, за човек — който е настръхнал, сгърчен или посинял, зачервен, с измъчен вид, обикн. поради студ, душевно притеснение, болест и др. Изпод снежните дипли се мярна човек. Той беше задъхан, лицето му — нафуняло и напрегнато — издаваше, че носи нещо много важно. С. Северняк, ВСД, 96. Зад тя* [цветята] наднича замисленото бледно лице, нафуняло от студ. Елин Пелин, Съч. V, 33.
НАФУЧА СЕ. Вж. нафучавам се.
НАФУЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.; нафуча се, -йш се, мин. св. -£х се, св., непрех. Фу-ча много, до насита, насищам се да фуча. Ден не мина да ми не натякне, да се не пишмани, че е взела сирак,.. Като хала фучеше и не нафуча се, прости ми господи/ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 21.
— Друга (диал.) форма: нахнуч&вамее.
НАФЪРЛЯ. Вж. н а ф ъ р л я м.
НАФЪРЛЯМ, -яш, несв. и св.; нафърля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Нахвърлям; нахвъргвам. Гредов .. легна на своя креват, като нафърля въз юргана за по-топло и горните си дрехи. Т. Влайков, Съч. III, 41. Една жена, като не можала да се задира с мъжа си,.., ядосала се и, като сграбча нечистотиите, които били тамо около нея от хайваните, нафърля ги въз месеца, за да го помрачи. Нар. прик., СбНУ XXIX, 183. Положи софра голяма, / да ядат йоще да пият, / умове да си забравят, /ръцете да им извърже, / в тъмница да ги нафърля. Нар. пес., СбНУ, 76. нафърлям се, нафърля се страд.
НАФЪРЛЯМ СЕ несв/, нафърля се св., непрех. Остар: и диал. Нахвърлям се; нахвъргвам се. Българите, хора съобразителни, които така радостно посрещнаха освобождението си, знаеха и да го използуват, като се нафърляха във всевъзможни користни спекулации. Ив. Вазов, Съч. XI, 45. Лъвът и кучето са нафърлили на змея и го разкъсали. Нар. прик., СбНУ XLVI, 342.
НАФЪРЛЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нафърлям и от нафърлям се; нахвърляне, нахвъргване.
НАХ предл. Диал. 1. Към; въз. Ходила ли си, моминке, / надолу нах градинкана. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 113. Вред терзие тръгнуват / нах Драма, нах касабана. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 158-159.
2. За. — Де гиди луди пияни, / не карайте се за мене, /кого е мило нах мене, /он да се фане до мене. Нар. пес., СбВСтТ, 595.
3. При. Хайде, любе, да идеме/ нах майка ми порви гости. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 164.
НАХАБЯ. Вж. нахабявам.
НАХАБЯВАМ, -аш, несв/, нахабя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Разг. Хабя, похабявам определен или голям брой неща, голямо количество от нещо или всичко. Похабил цял топ аба. Н. Геров, РВЯ III, 241.
