НАФТАЛАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Нафталан (град в Азербайджан). Нафталански нефт.
НАФТАЛИЗОЛ, мн. няма, м. Хим. Разтвор на технически креозол в нафтенов сапун — тъмнокафява течност, която се употребява като пет-десетпроцентов разтвор за дезинфекция на помещения и др. Има и такива вещества, които се използуват само за дезинфекция — такива са лизолът и нафтализолът. Н. Иванов и др., ГО, 144.
НАФТАЛИН м. Ароматен въглеводород — бяло кристал но вещество със специфична остра миризма, което се получава от каменовъглен катран или нефт и се употребява в техниката й медицината, за предпазване на вълна, вълнени изделия и кожи от молци. От него [нефта] се получават различни химически продукти — бензин, газ, нафталин, бои, смазочни масла и др. Геогр. VI кл, 15. В гостната им стая беше топло и задушно, миришеше на престояло сено, на дъски и нафталин. Г. Караславов, С, 19-20. Беше си облякъл нов шаячен костюм, който понамирисваше на нафталин. В. Генов-ска, СГ, 52.
О Изваждам / извадя от нафталина някого или нещо. Разг. Възвръщам към нов живот, работа, действие нещо отдавна изоставено, забравено.
— Рус. нафталин от нем. Naphtalin, фр. naphtaline.
H АФТ A Л ЙНЕН, -a, -о, мн. -и, прил. Нафталинов. Като помислите за него, имате усещането, че ровите в чекмеджетата на старинен скрин, лъхва ви неприятна нафталинена миризма. А. Гуляшки, ДМС, 125. На вратата стоеше човек във войнишка униформа. Петър видя очертанието на фуражката му и дъхна нафталинената миризма на дрехите му. И. Петров, НЛ, 236.
НАФТАЛИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до нафталин, който е свързан с нафталин; нафталинен. Снахата извади от раклата черното сукнено палто, изтърси блестящите нафталинови кристалчета и го постави на одъра. О. Бояджиев, П, 151. Всеки ден започваше с мелодичен камбанен звън и привечер из търновските улици се усещаше нафталинова миризма на извадени от сандъците празнични дрехи. Ем. Станев, ТЦ, 46. В интендантството сбъркали, та насипали сол в нафталинови чували. П. Вежинов, ВР, 184. Броят на изо-мерите тук е още по-голям, отколкото при нафталиновите производни. Хим. VII кл, 112. Нафталинови въглеводороди.
НАФТАЛИНОСАМ. Вж. нафтал и-носвам.
НАФТАЛИНОСВАМ, -аш, несв. ; нафталиносам, -аш, св., прех. Рядко. Поръсвам с нафталин (дреха, плат и под.). Овсанна фу-чеше. Гонеше дъщерите от кухнята. Търкаше до полуда съвсем нови тенджери, пре-
нареждаше, нафталиносваше. С. Севан, РР, 12. нафталиносвам се, нафталиносам се
страд.
НАФТАЛИНОСВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от нафталиносвам и от нафталиносвам се.
НАФТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар. Нефтен, петролен. Нафтени запаси. Нафтена промишленост.
2. Рядко. Нафтов (в 1 и 2 знач.). Нафтени изпарения. Нафтена печка.
НАФТЕНИ мн., ед. (рядко) нафтен м. Хим. Наситени въглеводороди със затворена въглеродна верига, които са открити в земното масло, близки са по химичните си свойства до парафините и се използват в състава на моторни горива и смазочни масла.
НАФТЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до нафтени. Нафтенови въглеводороди. Нафтенови киселини.
НАФТЙДИ мн., ед. (рядко) нафтйд м. Спец. Вид широко разпространени в природата битуми — нефт и неговите естествени производни.
НАФТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Промивам, обработвам нещо (автомобил, мотоциклет и под.) с нафта. В събота двамата миеха мотоциклета, Масларски го нафтираше, а момчето мъкнеше вода от кладенеца. Р. Сугарев, СС, 21. Мие, нафти-ра и гресира мотоциклети й леки коли. ВН, 1959, бр. 2565, 3. нафтирам се страд.
НАФТЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от нафтирам и от нафтирам се. Авторемонтната ТПК „'Дунав“ .. съобщава на многобройните си клиенти.., че е открила отдел за миене, гресиране и нафтиране на моторни превозни средства. ВН, 1960, бр. 2859, 3.
НАФТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до нафта (в 1 знач.); нафтен. Нафтови изпарения. Нафтова станция.
2. За двигател, уред и под. — който работи с нафта; нафтен. Невежи хора се представяли за специалисти по перални машини, телевизионни приемници, нафтови печки. И. Радичков, СР, 175. Нафтов двигател. Нафтова пещ.
3. Остар. Който се отнася до нафта (във 2 знач.) и нафт (в 1 знач.); нефтен, петролен, нафтен. Според сключеното „споразумение“ дружеството .. ще върши проучвания на нафтовите полета. РД, 1950, бр. 214, 3. Една мина си бяхме открили преди години, за чудо и приказ. И то не каква да е, а нафтова мина. Петролни залежи, значи. Чудомир, Избр. пр, 254.
НАФТОЛИ мн., ед (рядко) нафтол м. Спец. Химически съединения, производни на нафталина— безцветни или жълти кристални вещества, умерено разтворими във вода, които се използват за синтез на багрила, в парфюмерията и др.
