ко. Разг. Фабрикувам, произвеждам колкото трябва или много, нафабрикувам се страд.
— От Л. Андрейчин и др.. Български тълковен речник, 1973.
НАФАЛВАМ, -аш, несв.\ нафаля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Простонар. Нахвал-вам. Младену много се хареса това вино и не можеше да го нафали. Т. Влайков, Съч.
111, 278.
НАФАЛВАМ СЕ несв.\ нафаля се св., не-прех. Простонар. Нахвалвам се. — Много разумно чедо си отгледала, мари Венкови-це! Цялата махала не може да се нафали с нея. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 171.
НАФАЛВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от нафалвам и от нафалвам се; на-хвалване.
НАФЕЛЙЯ ед. неизм., мн. -йи, прил. Остар. и диал. Подплатен с лисичи кожи. И си стана млада Марковица, / и си зеде свое мъжко дете, /../му облече джубе нафелия, /а на глава самура калпака. Нар. пес., Н. Геров, РВЯ III, 240.
— От перс. през тур. nafe 'кожа от лисица или белка*.
НАФИЛЕ нареч. Остар. и диал. На-празно, залудо; нахакере. Фратю е фарфора, но божи човек: нафиле го псуваха хората. Ив. Вазов, Съч. XXII, 119. Разправял й [на костенурката] орела: / — Не можеш хвърка без криле, / недей се мъчи нафиле. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 281. Мене къс-мето не ми работи, свети Никола не ме слуша. Нафиле що му го палиме кандилото и му се молиме пред иконата. СбНУ XIV,
112.
— От араб. през. тур. nafile.
Н АФЙРК АМ СЕ. Вж нафирквамее.
НАФЙРКВАМ СЕ несв.\ нафйркам се
св., непрех. Жарг. Напивам се; накърквам се, напорквам се, насвятквам се, нарязвам се, натрясквам се, насвирквам се. Снощи бяха в кръчмата и са се нафиркали.
НАФЙРКВАНЕ ср. Жарг. Отгл. същ. от нафирквам се; напиване, накъркване, напоркване, нарязване2, насвяткване, на-тряскване, насвиркване.
НАФОРА ж. 1. Само ед. Събир. Църк. Късчета осветен, благословен при литургия хляб, който вярващите християни приемат като причастие; анафора. Свещеникът даде отпуск, взе дискуса с нафора, застана на владишкия трон и заблагославя богомолците. К. Петканов, ЗлЗ, 13. Надигна се голяма врява и никой не чу последната молитва на свещениците, малцина се сетиха да си вземат нафора, раздвижи се целият народ, що пълнеше църквата. Д. Талев, ЖС, 199. Аз, мама и дядо се връщахме от църква. Мама носеше в кърпата си две хапки нафора. Д. Немиров, КБМ, 113. — Абе, отец, що е комка и що е нафора? — А то се знае, майка, комката — божията кръв, нафората — божието тяло. Д. Вълев, 3, 231.
2. Разг. Отделно късче от такъв хляб. Всеки неделен ден отива в горната черква облечена в черно .. и донася нафори за двете си деца, за слугинята и за съпруга, който не е твърде черковен. Ем. Станев, ИК III и IV, 285.
О Като нафора, грабя, ям, изяждам. Много бързо и с охота (грабя, ям, изяждам). Прясна риба! Прясна риба! — виках, и хората я грабеха като нафора. Г. Караславов, Избр. съч. I, 84. Изядоха го [телето], бей, изядоха го като нафора за едната хубост с Хаджията, има-няма за една неделя! Чудомир, Избр. пр, 41.
— От гр. vcupopd, ava<popa.
НАФОРКА ж. Разг. У мал. от нафора.
— Нося ви благословия от черкова, — ще рече и ще подаде по една нафорка каки и мен. Т. Влайков, Пр I, 85.
НАФРАСКАМ. Вж. н а ф р а с к в а м. НАФРАСКВАМ, -аш, несв.\ нафрас-кам, -аш, св., прех. Разг. 1. Набивам, натуп-вам, набухвам, наблъеквам, нашибвам. Ще го нафраскам някога за тия приказки.
2. Напълвам, натъпквам, наблъеквам. На-фраскахме багажника на колата с храна и дрехи, нафрасквам се, нафраскам се страд. НАФРАСКВАМ СЕ несв.\ нафраскам се св., непрех. Разг. Натъпквам се (в 4 знач.), надумквам се, напрасквам се, надънвам се.
НАФРАСКВАНЕ ср. Разг. Отгл. сыц. от нафрасквам и от нафрасквам се.
— Друга (диал.) форма: н а и р а с к в а н с.
НАФТ, мн. няма, м. Остар. 1. Нефт, петрол; нафта. Албания е слабо изследвана земя. Има запазени периметри за петрол. Добива се малко нафт, битум, кафяви въглища. НФ, 1948, бр. 53, 2. На земята се изгарят ежегодно грамадни запаси от гориво
— каменни въглища, нафт, торф, дърва. Бот. V и VI кл, 47.
2. Нафта (в 1 знач.).
— От перс. през гр. vd<pi3a, фр. naphte.
НАФТА, мн. няма, ж. 1. Безцветна летлива течност, получена при преработване на петрола, която се използва като гориво за дизелови двигатели, за отопление, като разтворител и др. Взе една туба и отиде да налее нафта на моторчето. Ст. Марков, ДБ,
110. Печката е пригодена да гори с нафта.
2. Остар. Петрол, нефт; нафт.
— От перс. през гр. va<pi)a, нем. Naphta.
НАФТАЛАН, мн. няма, м. Спец. Мехлем със смекчаващо, дезинфекциращо и болкоуспокояващо действие върху кожата, мускулите и ставите, приготвен върху основата на лечебния нафталански нефт (по името на град Нафталан в Азербайджан). Нафталанът оказва добро действие при детски екземи. Ил. Петков и др., КВБ, 138.
НАФТАЛАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до нафталан.
