също се развива и слага своя отпечатък както върху съдържанието, така и върху формата на художественото произведение. Ал. Лилов, К, 77.
НАУЧНООПИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до опити с научна цел. Научноопитна станция.
НАУЧНОПОПУЛЯРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до, който е свързан с общодостъпен, популярен начин на излагане, обсъждане на научни знания, въпроси, проблеми. Научнопопулярна литература. Научнопопулярно списание. Научнопопулярна беседа.
НАУЧНОПРАКТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Който се отнася до научна практика. Като венец на своята научнопракти-ческа деятелност академикът Скрябин е създал учението за „девастацията“ на хел-минтите, т. е. унищожаването им чрез настъпателни, активни мерки. П, 1952, кн. 5, 77. Преди няколко дни бе свикана научно-практическа конференция на учителите. ВН, 1962, бр. 3251, 2.
НАУЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на научен (в 3 знач.). На какво се дължи обаянието на тази книга? Разбира се, не на нейната научност, тъй като тя е много далеч от всяка наука. Г. Бакалов, Избр. пр, 127. Опитът й наблюденията постоянно потвърдяват научността му [на материализма] и правилността му. Д. Благоев, ЛКС, 70. Андрейчин е разгледал всички тези въпроси [за любовта и жената] с необходимата сериозност, дори с претенция за научност. Ив. Богданов, СП, 226.
НАУЧНОТЕОРЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до научна теория, до научния аспект на теорията; научнотеоретически. Наред с практическата си дейност Маркс и Енгелс продължават своята научнотеоретична работа. Маркс се заел с основното изучаване на политическата икономия. Ист. X кл, 69.
2. Който е изграден върху научна теория. Научнотеоретично обяснение.
НАУЧНОТЕОРЕТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн, -и, прил. Научнотеоретичен. Необходимостта от научнотеоретически анализ на тази [за изкуството] проблематика отдавна е осъзната от човешкото познание. Ал. Лилов, К, 5-6.
НАУЧНО-ТЕХНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Научен и технически. Научно-техническа революция. Научно-технически съюз. Научно-технически знания. Научно-техническо сътрудничество.
НАУЧНОФАНТАСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до научна фантастика. Научнофантастична литература. Научнофантастичен разказ.
НАУШНИЦИ мн., ед. (рядко) наушник м. 1. Плетени, кожени или направени от плат приспособления, често като част от шапка, с които се покриват ушите за предпазване от студ. Завееше ли снегът и забучеше над планината, той се пъхаше в ко-зарския кожух, слагаше едни плетени наушници и пак не се спираше. Кр. Григоров, Н, 117-118. През есенните месеци .. донасяли на момчето нови дрехи,.., кожени шапки с кадифени наушници. Д. Вълев, Ж, 31. В тая полушубка и в тоя калпак с наушници, с кирката и фенера кака Мина имаше вид на войнствен човек. РД, 1958, бр. 2, 3.
2. Приспособление от слушалки, които се закрепват върху ушите. Кой .. би се досетил, че оня комай дребен, мургав и кажи-речи свенлив младеж, който е сложил черните наушници и слуша съсредоточено, е безкракият летец Мересиев? Г. Карасла-вов, Избр. съч. III, 376. Създаденият в Англия апарат с наушници и микрофон помага да се обучават на говор деца, страдащи от частични повреда на слуха. НТМ, 1966, кн. 215, 37. За хората с понижен слух в кинотеатър „Москва“ .. редица столове са снабдени със специални наушници, съоръжени с регулатори за силата на звука. ВН, 1960, бр. 2690, 4.
3. Част от старинен боен шлем, предназначена да пази ушите и шията. В яките ризници от плетени железни жици U в кованите шлемове с подбрадници и наушници стрелите се чупеха като стъклени. Ст. Загор-чинов, ДП, 434-435.
4. Рядко. Част от очила, обикн. телени, която служи за закрепването им към ушите. Той шареше по мазните тефтери и покаш-люваше дрезгаво, като надничаше над старите очила, чиито телени наушници бяха омотани с дебел измаслен конец. П. Здравков, НД, 201. — Името ви? — каза той и бавно сложи на очи кръгли старовремски очила с наушници. Б. Болгар, Б, 81.
5. Спец. Украшение за ушите; обеци. Фараоните носели тежки златни огърлици, а фи-никийките и асирийките — широки и масивни гривни и наушници. Б. Божиков и др., ИО, 84.
НАУЩЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Внушение, подбуждане, подстрекаване, подстрекателство. По протест на Патриаршията и наущение от граф Игнатиева, влади-ците се изпращат на заточение в Никоди-мия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 82. Ферат Бей,.., по наущение, както нямам сумнение, от Костакя, праща една вечер .. та ме хващат в смирената ми сламена стая. П. Р. Славейков, БП I, IX. Тоя наро-доубиец, по наущението на Мидхат-паша, направил едно прошение до правителството от страна на търновските жители, в което са искало свалянието на екзарха. НБ, 1877, бр. 62, 244.
— От рус. наущение.
НАФАБРИКУВАМ, -аш, св., прех. Ряд-
