с наука. Колкото ида е важна научната работа на Секул Скъта, него тя не задоволява. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 195. Професорите и асистентите се събраха на скучен банкет в един от салоните на „България“, тихо злословеха за отсъстващите или се хвалеха помежду си с научни постижения. Д. Димов, Т, 103. Освен че притокът към университетите е слаб, още по-слаб е интересът към научна работа. П. Вежинов, ДМ, 49. Научен термин. Научен труд. Научна спштия. Научна литература. Научен стил. Научно съобщение. Научна информация. Научен проблем. Научна проблематика. Научно откритие. Научна подготовка. Научна дейност. Научни интереси. Научна кариера. Научна титла. Научни занимания.
2. Който се занимава с наука, който е свързан с разработване на въпросите на науката. Научен работник. Научен колектив. Научни кръгове. Научни среди. Научен институт. Научен съвет. Научно учреждение. Научно заседание. Научна експедиция.
3. Който е в съгласие с науката, изграден е върху принципите на науката. Всяка научна .. история трябва да се разработва и пише върху основата на строго научни теоретически положения. Т. Павлов, МИБ, 12. Аз не мога да преценя доколко е научно това изказване. И. Попов, ЖП, 38. Проблемата за космическите полети на човека за пръв път се постави на здрави научни основи. ВН, 1958, бр. 2216, 4. Научна теория. Научни методи. Научна психология. Научна фантастика.
О Научен сътрудник; старши научен сътрудник. Звания, длъжности в научни институти и учреждения, приравнявани съответно към асистент, доцент и професор. Научна степен. Звание, титла (като кандидат на науките или доктор на науките), която се дава след защита на съответна дисертация. Научно звание. Длъжностно название на работещ в областта на науката, като асистент, доцент, научен сътрудник, старши научен сътрудник, професор.
НАУЧНО. Нареч. от научен (в 3 знач.). Той е единственият човек, който може теоретически и научно да изкаже и да защити началата на тази партия. С. Радев, ССБ I, 409. Тези знания са научно обосновани. М. Гаврилова и др., ТПХ, 4. Разкопки .. обаче досега не са правени и това не е доказано научно. Ст. Михайлов, ЕБС, 96. — Първо на първо, няма никакъв бог — казва тя уверено.. — Това е научно доказано. П. Незнакомое, МА, 29-30.
НАУЧНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни имена със значение: научен, който се отнася до наука, който е свързан с науката, напр.: научноатеистичен, научноекспериментален, научноизследователски, научнопопулярен и др.
НАУЧНО АТЕИСТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до научен атеизъм, до връзката между науката и атеизма. Научноатеистична пропаганда. Научноатеистична тематика.
НАУЧНОЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН,
-лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до научен експеримент. Той [реакторът] не само ще служи за осъществяването на на-учноекспериментални цели, но ще произвежда и редица изотопи, които ще се използват в медицината. ВН, 1961, бр. 3164,
1. Атомна научноекспериментална база на БАН.
НАУЧНОИЗМЕРВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до измерване с научна цел; научноизмерителен. Научноизмервателна апаратура.
НАУЧНОИЗМЕРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, цн. -лни, прил, Научноизмервателен.
НАУЧНОИЗПИТАТЕЛЕН,-лна,-лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до изпитания с научна цел. Космически полет с науч-ноизпитателна цел.
НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се занимава с научни изследвания. Научноизследователски институт.
2. Който се отнася до, който е свързан с научни изследвания. Научноизследователска работа. Научноизследователски план.
НАУЧНО-МЕТОДЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Научен и методически. Приложението на обучаващите машини ще повиши научно-методическото равнище на учебната работй в средните и във висшите училища. ВН, 1964, бр. 3878,4.
НАУЧНОМУ нареч. Само в съчет.: По научному. Книж. По научен начин. — Ти вече разбираш, че всяко дърво не само е различно по форма, но има свои вкусове и предпочитания по отношение на почвата, влагата, светлината, има — казано по научному — своя биологическа характеристика. Н. Хайтов, ПП, 11. — Ако се разсъждава по научному, господ няма, ясно, но приказката е такава. ВН, 1960, бр. 2671,4.
НАУЧНООБОСНОВАН, -а, -о, мн. -и,
прил. Който е обоснован по научен път, с научни средства, в основата на който лежат научни принципи и доказателства. Прогнозите са научнообосновани предвиждания в различните области на икономиката. Осн. соц. пр IX кл, 16.
НАУЧНО-ОБРАЗОВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е едновременно научен и образователен. Вярно е, че успоредно с общественото, научно-образовател-ното, художественото и пр. развитие на човешката личност това съотношение [между поетическо произведение и читател]
