куче на касапница, или кучето убий, или касапницата изгори. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 296. Дето се окучило, там се научило. Погов.
4. С предл. за или със следв. изр. със съюз че. Узнавам, научавам. Научаваме се, че Дружеството за разпространение полезни знания е турнало вече под печат първата своя книжка. Хр. Ботев, Съч., 1929, 362. Из-веднаж се научаваме, че са се явили апостоли в някои места на Северна България и готвят народа към бунт! К. Величков, ПССъч. I, 15. Младата царица се научила от майка си за намеренията на своя мъж.
Н. Райнов, КЧ II, 86. Сеновчани съвсем случайно се научиха, че от чифлцка са излезли плугове и орат нивата. И. Йовков, ЧКГ, 119.
НАУЧАВАМ СИ несв.', науча сн св., не-прех. Разг. Научавам уроците си. Т и н к а: — Сядай да учиш! Наско: — Научих си! Н. Русев, П, 16.
◇ Научавам / науча някого на ум <и ра-зум>. Разг. 1. Давам някому знания или съвети, поучавам, съветвам някого как да постъпва правилно, благоразумно. — Устаба-ши, защо ни разправя бай Хаджи надълго и нашироко тази история? — Защо ли — обади се един от старите, — да ви научи на ум. Ст. Чилингиров, ХНН, 163. Дядо Славчо знае и всекиго ще на ум и разум да научи. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 6. 2. Като закана, че някой някому ще покаже правия път или правилния начин на мислене, действие или поведение. —Друго ще ти забъбрят хулни-те уста, като ти наложат клеймо на челото с нажежен печат. Скоро, скоро царевият и патриарши събор ще те научи на ум и разум. Ст. Загорчинов, ДП, 451. Житцето му ще секвестирам! Хем него на ум ще науча, хем да ви покажа един пример, та да не кръшкате друг път. Елин Пелин, Съч. I, 45. Ще те науча откъде (отде) изгрява слънцето. Разг. Ще те накажа сурово, ще се разправя жестоко с тебе (употребява се като закана). Ще го науча аз него, откъде изгрява слънцето! К. Петканов, СВ, 162. Разбрахме се, ама кам да ми е старата полиция,.., па да ви емна аз, та да ви науча отде изгрява слънцето! Г. Караславов, Избр. съч. II, 418.
НАУЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от научавам и от научавам се.
НАУЧАМ, -аш (остар. и диал.); науча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Научавам; науч-вам. Ако бащата не научал сина си на някой занаят, тогаз той не могъл да иска от него поддържка на старост. Н. Михайлов, РВИ (превод), 92. Най-долнята англичанка знае да прочита свободно и да пише правилно, на което науча без друго и чедата си. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 8. научам се, науча се страд.
се св., непрех. Научавам се; научвам се. Той [слонът] са науча много работи, каквото да са покланя на царя и да му подава короната. П. Берон, РБ, 100. Който ученик са учи без книги, малко са науча. Ч, 1872, кн. 13, 693. Чловек лесно ся науча, а мъчно ся отуча. Лет., 1874, 95. Мечката я улавят от гората и пак са науча. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 267.
НАУЧАМ СИ несв. (остар. и диал.); науча си св., непрех. Научавам си.
НАУЧАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от научам и от научам се; научаване, научване.
НАУЧВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); науча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Научавам; научам. В първата година научвахме наизуст и гръцкото Отче наш. Ив. Шишма-нов, Избр. съч. I, 305. Най-сетне му падват на ръка творенията на разни руски поети, от които за пръв път научва що е стих и форма. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1),
71. Под име народни школи ние разбираме само ония училища, които научват ученика да уважава своя народ и народност. С, 1872, бр. 32, 249. Суровият климат на север и безплодността на горите принудено научват хората .. да бъдат въздържани и повече да работят. Ч, 1871, кн. 10, 294. За всекой нови удар на съдбата / ний длъжни сме да й благодарим: / тя с вечната си злоба ни научва / дене да работим, ноще да бдим. Ив. Вазов, ИГП (превод), 141. Имане научава, имане разучава. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 240. научвам се, науча се страд. НАУЧВАМ СЕ несв. (остар.и диал.); науча се св., непрех. Научавам се, научам се. Неговите другари се научват да четат, а той остава сляп. Т. Влайков, Пр I, 90. Мечка учат, па се научва, а не човек да се не научи. Д. Манчев, БЕ II, 4. Той е човек почтен,.., но не е млад и затова ще му бъде мъчно да се откаже от старите си навици и да се научва на условията на българския народен живот. С. Радев, ССБ I, 149. От сръце ся радвам като ся научвам от писмото ти, какво училището е по-добре отнапред. АНГ, кн. 1, 402. Отдавна мълви се за чудото божи — / мълви и последний дървар... / Най-после научват се светли велможи, / и казват на грозния цар. К. Христов, Избр. ст, 187.
НАУЧВАМ СИ несв. (остар. и диал.); науча си св., непрех. Научавам си.
НАУЧВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от научвам и от научвам се; научаване, научане. Сега гледаме, че и п. Д. Благоев са заловил да помогне за по-лесното научване азбуки. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 3. Изучаванието на азоукето, както и науч-ването на сричане цели думи, най-много зависи от учителят. ПСп, 1871, кн. 4, 118.
НАУЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който се отнася до наука, който е свързан
НАУЧАМ СЕ несв. (остар. и диал.); науча
